Първият и последен полет на един смел пилот: Димитър Списаревски

Б ългария е дала на нас и на света не един или двама герои, с които трябва да се гордеем. Герои, които са жертвали по един или друг начин своя живот в името на народа, в името на свободата, в името на нещо добро. В наши дни трудно се срещат добри хора, камо ли герои, но все пак ги има. Огледайте се и може да откриете онази искра на доброта и надежда у хората.

Днес ще ви разкажа за един истински герой. За един човек, който заслужава името му да се помни вечно и да пребъде за идните поколения. Това е българският офицер, летец на изтребител и посмъртно капитан и полковник – Димитър Списаревски.

Детство и ранни години

@WhoresofYore Here's a new entry for #HistoricalHottie:
Dimitar Spisarevski (19 Jul 1916 – 20 Dec 1943). Bulgarian WWII pilot, defended the capital city Sofia from the Allied forces. Managed to shot down one B-24 Liberator, and took down another one by flying directly towards it. pic.twitter.com/ICTqfdjvAw
— Крещян (@kreshtyan) December 20, 2018

Димитър Списаревски се ражда през 1916 г. в град Добрич. Той е бил буйно дете, на което обаче учението много се отдавало. Освен това израства като един истински родолюбец, благодарение на разказите на дядо му за България и нейните герои.

Семейството на младия Димитър се премества в София през 1931 г. и той се записва да учи в елитната 2-ра мъжка гимназия (днес 22-ро СЕУ Г.С.Раковски). Там разбира, че има кръжок по авиация, в който той се записва и сякаш открива своето място на този свят.

Димитър е бил атлетичен, красив, умен и с много силно чувство на родолюбие. Бил е знаменосец на гимназията. Освен това се е занимавал с гимнастика, бокс, плуване, футбол и борба. Наистина всестранно развита личност, от която се очакват велики дела, както и става на практика. Благодарение на своя талант във футбола, Димитър Списаревски е бил футболист на Левски София в периода 1933 – 1935 г.

Записва се във Военното училище, но бързо разбира, че дисциплината и строгите правила не са за него. Спортист, веселяк и добър приятел, той веднага се превръща любимец на своите съучениците, които му измислят прякора Спайч. Проблемите му с дисциплината не спират и в крайна сметка той е изключен от Военното училище. За това има няколко версии – според едни, защото е бил заловен да преписва на някакво контролно, а според други, защото е прескочил оградата, за да се види с момиче.

В крайна сметка, след като сам с цялата си смелост връчва писмо на цар Борис III да бъде върнат в академията, това се случва след няколко месеца. Учи с по-малките, но стиска зъби, защото иска да бъде разпределен като летец – неговата съкровена мечта.

Една сбъдната мечта – да бъде пилот

През 1938 г. Списаревски, заедно с още 14 българи, е бил командирован в Германия, във военно-въздушно училище. За съжаление по време на едно опасно обучение загиват трима български кадети. Все пак Списаревски има възможността да лети и това го прави много щастлив. В последствие той избира да стане пилот на изтребител и дори побеждава германския си инструктор в тренировъчен въздушен двубой, което е било наистина голямо постижение за пилот от неговия калибър тогава.

Една година се обучава в Германия и след това Списаревски се завръща в България като вече изграден летец. Става подпоручик, след това и поручик, но продължава да има проблеми с дисциплината. Често се е случвало да причинява повреди по самолетите при рискованите си маневри.

Списаревски е имал доста остър език, понякога буен нрав, но смело сърце на истински герой, както го помним и днес.

Un 20 de diciembre de 1943, antes de que los japoneses llegasen a emplear tácticas kamikaze, el aviador búlgaro Dimitar Spisarevski estrelló su Me-109 contra una fortaleza volante B-24 estadounidense en una táctica tarán durante los bombardeos 🇺🇲-🇬🇧 sobre objetivos civiles en 🇧🇬. pic.twitter.com/NeVhIQnG2W
— Боян (@Bojan_681) December 20, 2020

Втората световна война и София

През есента на 1943 г. започва един черен период за столицата ни. Тогава започват вражеските бомбардировки над София, а Списаревски по това време принудително стои на земята. Той посещава един от най-пострадалите квартали в София - „Хаджи Димитър” и е меко казано потресен от тежките поражения и неистовото страдание на хората там. Спайч иска веднага да се хвърли в бой и да помогне на своите братя по съдба. Молбата му да бъде командирован при воюващите е удовлетворена доста бързо.

Първият и последен боен полет на един смел пилот

На 20 декември 1943 г. 60 „Либърейтър” Б-24 с охрана от 50 изтребитела „Лайтнинг” се насочват към София. Българските изтребители са много по-малко и всичко изглежда, че е било загубено. Това обаче не било съвсем така. Отбранявайки небето над столицата, в първия си и, както никой не е предполагал и последен боен полет, Списаревски сваля един „Либърейтър“ и се врязва със самолета си в друг, като сваля и него, но за съжаление и той загива заедно с машината.

И до днес има различни версии около смъртта му – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил, че сам се прави на жива торпила, прозвище, с което става известен в нашата история. Има наистина различни версии, коя от коя по-невероятни и налудничави, защо е постъпил така, но истината е, че никога няма да узнаем това. Един смел българин се е жертвал за всички останали. Саможертва, която няма да бъде забравена.

Dimitar Spisarevski – The Bulgarian Kamikaze: http://t.co/CHjrtrmWMA pic.twitter.com/XpAMvwDGzN
— War History Online (@WarHistoryOL) May 31, 2013

Каквато и мисъл да е имал в последните си мигове, целта на Списаревски е осъществена – американските бомбардировачи не успяват да спуснат смъртоносния си товар върху столицата. Дори самолетът на самия Списаревски пада в околностите на София и само по сребърната верижка с кръстче са успели да разпознаят овъгления труп на летеца.

Въпреки, че врагът е бил многохиляден, а ние едва малцина, Списаревски се е жертвал за една кауза, за едно спасяване на София или поне част от нея. Едва на 27 години, а вече жизнения му път е приключил и то по един героичен, но все пак много трагичен начин.

След 9 септември 1944 г. новата власт се страхува от всякакви признаци на родолюбие и смелост и се опитва грозно да омерзи паметта на този велик българин, като дори излиза със становището, че той се е бил за Германия и няма нищо героично в подвига му.

В последствие през годините различни общественици и хора от народа са се опитали да възстановят неговата слава и донякъде са успели.

Димитър Списаревски не е бил безгрешен, но кой ли е? Имал е буен нрав, трудно се е подчинявал, но е имал и огромно сърце, в което е туптяла една идея – идеята за България. Неговият подвиг е вдъхновяващ, героичиен и смел. В наши дни е трудно да открием тези качества у един човек. Нека не се срамуваме от историята си, а напротив, да почитаме и помним нашите герои, защото на техните плещи се е градила България, за да може ние и децата ни да живеем свободно. Колко свободно живеем обаче, това вече е друг въпрос?

Още от автора:

Малко известни факти за живота на Айнщайн

Наистина ли подсъзнанието ни може всичко?

20 от най-важните дати в българската история

Най-великите мореплаватели в историята: Христофор Колумб и Фернандо Магелан

Човек или божество: Кой е Александър Македонски?

"Идеалният град" и още 6 изумителни изобретения на Леонардо да Винчи

Кой разкри тайните на подземието на Цербер и други древногръцки легенди

Име, което не трябва да забравяме: Образованият вдъхновител и революционер

Вицепрезидентът, който е любим автор на поколения българи

"Кърмени от вълчица, те били смятани за непобедими"

Знаете ли тези 30 факта за най-известните ни писатели?