“И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи (ЧАСТ 3)|Vesti.bg

Тръмп забърка нов скандал, ФИФА взе безпрецедентното решение след разговор с него

Разплаканият Роналдо вдигна фланелката на покойния Жота след драма на Мондиала, съдбовно съвпадение смрази Португалия

6 юли: Когато танковете не дойдоха, но си отиде един президент

5 юли: Четири години от кошмара на столичния бул. „Черни връх“

Гордост: Никола Цолов пренаписа историята с велика победа на „Силвърстоун“

40 градуса на пътя: Как да се предпазим от умора и инциденти зад волана

4 юли: Кървавата баня, която отвори вратите на Йерусалим за полумесеца

"Много, много е красиво": Нина Добрев похвали българското Черноморие в САЩ

П родължавам с велики забравени българи и техните постижения.

"И ние сме дали нещо на света": Четирима позабравени, но велики българи (ЧАСТ 2)

„И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи (ЧАСТ 1)

Този път ще ви запозная с Елисавета Вазова – жената с първата художествена изложба в България; първият български илюзионист – Ник Дим Кос; Константин Фотинов, който е създател на първото българско списание и Иван Богоров, който пък е създал първия български вестник.

Великите българи не се изчерпват само с тези, които ви представям в поредица от няколко статии, те са много повече и заслужават да бъдат помнени.

Тук искам да отворя една скоба и да направя леко отклонение. Велики българи обаче са и тези, които правят добро без никой да разбира, а за тях, за съжаление, няма как да разкажа, тъй като нямам представа кои са. Величието не е само в изобретяването на радиото, създаването на първия вестник или покоряването за първи път на някой връх, величието се изразява най–вече в делата, които вършим ежедневно и в добрините, които правим, точно когато никой не ни гледа.

Елисавета Консулова – Вазова

Елисавета се ражда в град Пловдив през 1881 г. в семейството на Георги Консулов и Ана Хаджипеньова. Баща ѝ е виден предприемач, съратник на Васил Левски и председател на революционния комитет в Пазарджик. Елисавета има три сестри и двама братя. От малка показва силен интерес и влечение към изкуството и природата. Тя е особено запленена от растенията и най–вече от цветята, които често присъстват в нейните творби, и може да се каже, че са един вид неин почерк.

Родителите на Елисавета забелязват нейния талант и я записват да учи в училище по рисуване, като тя завършва успешно класа на живеещия в България чешки художник Ярослав Вешин и след това започва да преподава изобразително изкуство на малки деца. Скоро след това талантливата млада художничка се среща с Борис Вазов, братът на Иван Вазов и се влюбва в него. Известно време пазят връзката си в тайна. Любопитен факт за Борис Вазов е, че той помага на Иван Вазов като писар на романа „Под игото“.

С много лишения и упорит труд тя спестява пари за собствено ателие, като за нея е характерно, че започва да рисува рано сутрин още с първите слънчеви лъчи.

Първата си изложба Елисавета прави през 1919 г. в София, а след нея и няколко в различни държави в Европа. Сред нейните творби има дори портрети на Иван Вазов и Стоян Михайловски.

Елисавета е много дейна и в други сфери на изкуството – превежда голяма част от приказките на братя Грим, организира различни театрални постановки за възрастни и деца и много други дейности, свързани с изкуството.

Нейният брат Стефан Консулов прави забележителен пробив в науката на световно ниво и по–конкретно в борбата с маларията. Методът му е известен и признат в целия свят.

Елисавета Вазова умира през 1965 г., като зад гърба си има успешни изложби, множество картини, две прекрасни деца и стабилен и изпълнен с любов брак. Тя е ярък пример за всяка жена, която иска да съчетае кариера и семейство. Понякога това е възможно, стига да знаем как да балансираме между двете.

Ник Дим Кос

Рожденото име на първия български илюзионист е Никола Димитров Коцев. Той се ражда в София през 1901 г. Една неочаквано съдбовна среща запалва интереса на младия Никола към илюзиите и магическите номера. Гастролираща трупа има нужда от показване на правилния път и точно бащата на Никола ги упътва, в знак на благодарност те им показват няколко магически трика, от които малкото момче е абсолютно зашеметено и очаровано. Така се ражда и неговата страст към това интересно и магично изкуство.

Първоначално младият Никола е бил помощник на баща си, който е усвоил някои трикове с карти, но впоследствие се оказва много по–добър от него. Макар често да са му се присмивали за тази негова страст, той не се отказва от своята мечта. Постепенно започват да го канят като гост на различни събития и затова се счита за първия български илюзионист. Той дори работи в почти цяла Южна Америка, най–вече в Аржентина.

Благодарение на спестените от него пари семейството му се връща отново в България. Негова запазена марка е и номерът „Дамата във въздуха“, при който успява да задържи една жена във въздуха за неопределен период от време.

През пролетта на 1983 г. легендата на българския илюзионизъм и неин основоположник умира.

Константин Фотинов

Константин Георгиев Фотинов е създателят на първото българско списание. Той е роден около 1800 година в Самоков в семейството на абаджията Георги. Бабата на Константин – Фота, е била много ерудирана жена и постоянно му е разказвала различни приказки и му е чела много книги, от където и той самият се запалва по литературата. Точно и това е една от причините той да се захване с просветна дейност – неговата любов към книгите, словото и всичко, което може да се „нарисува“ с думи. Дори в Смирна, днешен Измир, Константин основава българо-гръцко училище, в което се преподава по нови методи, които според него биха дали по–добри резултати.

Обикаляйки различни краища из Османската империя, Фотинов забелязал как всеки район си има собствен вестник или списание. От там му дошла идеята да основе и първото българско списание, което имало енциклопедичен и будителски характер. Той искал да даде основни знания на своите читатели по математика, биология, география и всичко, което смятал, че може да им бъде полезно и интересно.

Така през 1842 г. в Смирна излиза първият пробен брой на първото българско списание. Две години по късно списанието е напечатано отново и подобрено и вече съдържа 16 страници. В списание „Любословие“, Фотинов разказва за видни българи, за различни български легенди, предания и традиции.

За съжаление през 1846 г. идва краят на списанието. Едни твърдят, че е по финансови причини, други, че Османската империя е наложила сериозна цензура, която и да е причината, населението остава разочаровано, защото това списание е било тяхната врата към познанието в едни смутни и тежки времена.

Иван Богоров

Щом говорим за първото българско списание, няма как да пропуснем и първия български вестник, който е дело на Иван Богоров. Той се ражда през 1818 г. в Карлово в семейството на Дона и Андрей Богорови. Както виждате, това се случва около 18 години след рождението на Константин Фотинов. Близки са и годините на издаване на списанието и вестника. Когато спира издаването на списание „Любословие“ всъщност излиза първият брой на вестник „Български орел“ – първият български вестник. Това се случва в Лайпциг.

Вдъхновен от Фотинов, Богоров създава вестника с идеята вътре да има новини за българските общества из империята и Европа, както и интересни исторически и географски факти за целия свят. Богоров издава още няколко вестника, списания, статии. Освен това е бил защитник на чистото слово и е бил един истински деен човек що се отнася до просвета и книжовност.

Иван Богоров умира на 1 ноември 1892 г., дата която след години е обявена за ден на народните будители.

Още от автора:

Абагар – какво пише в първата българска книга

Мистерия на хиляди години: Тайните на Розетския камък

Седем от най-странните и красиви книжарници по света

Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия

Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло

Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври

Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета

Четири позабравени, но велики български постижения

„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба

В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?