Р имската империя определено е сред най-великите империи, които някога са съществували. Нейните териториални мащаби и до днес впечатляват историци и специалисти. Безспорно е нейното величие, но в историята ѝ не липсват пикантерии, които едни казват, че са реални, други, че са митове и легенди или както казваме днес – слухове.
Редица, меко казано, странни императори са били начело на Римската империя. Голяма част от тях са били известни повече със своите чудатости, отколкото с управленческите си умения.
Ще ви запозная с някои митове, легенди и факти за Римската империя, на които сами преценете дали да вярвате или не.
Митът за Ромул и Рем
Когато споменаваме митове, легенди и Рим в едно изречение, няма как да пропуснем митът за основаването на един от най-великите градове. Ромул и Рем се смятат за митичните създатели на Рим, които били братя близнаци. Те се считали за синове на весталката Рея Силвия и на бога на войната Марс. Още тяхното родословно дърво говори за войнствеността, която ще придобие Рим, а по-късно и Римската империя.
Кърмени от вълчица, те били смятани за непобедими. Ромул бил първият цар на Рим. В свада относно начинът на управление на града, той убил брат си Рем. Често срещан сюжет в много митологии по света, като се предполага, че всичко идва от Библията – Каин и Авел.
Има много въпросителни дали те двамата са били реални личности или са част от митологията на римляните. Дори има множество спекулации за смъртта на Ромул. Едни смятат, че е бил убит в Сената, а други твърдят, че изчезването му е било много мистериозно.
Калигула и неговите странности
Да препуснем напред в историята на Римската империя и да поговорим за един от най-странните и налудничави императори, които тя е имала – Калигула. Неговото име е Гай Юлий Германик, но остава в историята като Калигула. Катул, древен поет и историк, казва, че Калигула толкова обичал своя кон, че му направил мраморни конюшни. Освен това, според други историк, Дион Касий, Калигула наредил на слугите си да го хранят с овес, примесен със златни стърготини. Имало е твърдения, че той дори е искал да направи коня си сенатор. Това са малка част от лудостите на императора.
Някои съвременни историци обаче, твърдят, че всичко това е написано от Катул и Касий на базата на слухове и легенди, за да може да направят интересен Калигула, който иначе бил доста скучен и изобщо не ставал за владетел. Дали наистина всички странности, извращения и жестокости на Калигула са истина? Най-вероятно някъде има зрънце от нея, но със сигурност една част са слухове.
Гладиаторските игри
Всеки е чувал за гладиаторските битки и игри. Това било сред най-популярните и посещавани забавления в Древен Рим. Въпреки жестокостта към хора и животни в тях, те били желано зрелище от всички в Римската империя – от императора до слугите. Киноиндустрията и най-вече филмът „Гладиатор“ с Ръсел Кроу, до някъде оставят у хората грешна предастава за това, което е било в действителност. Във филмите знакът надолу с палеца, който императорът прави означавал смърт, а на горе – помилване.
Това е един от често срещаните митове за игрите. Всъщност историята казва, че и двата знака значели смърт. За да бъде помилван даден боец, публиката почвала да размахва бели кърпчики и да моли за милост. Ако императорът реши да пощади живота на гладиатора, той прибирал палеца в дланта си. Макар, че тези игри били традиция за Римската империя, те се считат за една от най-големите жестокости в Древен Рим. Не толкова смъртта на хората, колкото начинът по който умирали и радостта на публиката от това. Защото едва ли има по-долно и жестоко нещо от това, да се смееш на чуждата болка, нещастие и смърт.
Митът за Сцевола
Не е тайна, че всяка империя в основата на своето „разузнаване“ е разчитала най-вече на слухове, доносници и да си го кажем направо – клюки. Голяма част от доносниците в Римската империя давали тази информация на наемни убийци. Такъв бил и въпросният Сцевола, чието истинско име е било Гай Муций Сцевола. През 508 г. пр. н. е. той доброволно се включил в убийството на етруския крал Ларс Порсена. Рим по това време е във война с етруските. Римският сенат одобрява този план и Сцевола отива в лагера на етруските, но вместо краля им убива един писар, който бил облечен по подобен начин. Сцевола означава „левичар“ и този си прякор той получава именно тогава, защото опитвайки се да убие Ларс Порсена той губи дясната си ръка.
Гай Марций Кориолан
Гай Марций бил римски генерал, който получава името Кориолан заради смелостта, която проявява при обсадата на град, който се казвал Кориоли. Няколко години след този смел подвиг в Римската империя няма достатъчно зърно за всички и той предлага да се направи нещо, за да могат и бедните да получат повече храна. Разбира се, това никак не се харесва на Сената и те го гонят от Рим. Той започва война с тях, но по молба на майка си Ветурия се отказва. Едни казват, че този генерал е абсолютен мит, други, че времето, в което е живял не е точно. Както винаги, няма как да сме сигурни нито в едното, нито в другото.
Митът за Кибела
Според легендата Кибела била фригийска богиня и майка на легендарния цар на Фригия – Мидас. Тя била известна и с прозвището „Великата майка“. По времето на втората Пуническа война срещу картагенците, Рим бил сериозно застрашен и Оракулът в Делфи посъветвал римляните да „привнесат“ чуждо божество в империята, за да им помогне във войната. Така се стига до довеждането на Кибела в Рим от кралство Пергам, което се смята, че е било разположно съвсем близо до предполагаемата локация на Троя.
Нейните сили били огромни и тя помогнала на Рим и империята в множество трудни моменти. Затова римляните я считали за тяхна пазителка и защитник.
Кибела е свързана и с нашата история. Край град Ямбол се намира известната крепост „Кабиле“. Нейното име идва именно от фригийската богиня, защото на един камък е открито изсечено нейно изображение. Тя била смятана и за „богиня на всички богове“. Предполага се, че „Кабиле“ е било произношението на името ѝ на древнотракийски. Кой и защо е изсякъл нейният облик там, все още е загадка.
