Д а си добър не е страшно, не е срамно и не боли. Всяка добрина, дали малка или голяма е от значение и понякога може да спаси живот или както е в този случай – да върне един домашен любимец у дома.
Днес ще ви разкажа една лична история, една история, в която участвах и аз. Една история, която показва, че още има добри хора на този свят, една история със стресиращо начало, но с щастлив край.
Денят е неделя, времето – по обяд. Един млад мъж извежда своето куче на разходка. В козината на животинката се заплитат няколко трънчета и стопанинът решава, че и без това е време за подстрижка защо пък да не го заведе в груминг студио за домашни любимци? Тръгват, но кучето е някак неспокойно, сякаш усеща какво ще се случи. И за съжаление е било право.
Пристигат във фризьорски салон за домашни любимци в София. Стопанинът оставя своя любимец на грижите на хората от салона, както е практиката и си тръгва, очаквайки, че ще му се обадят, когато кучето е готово.
Минава малко време и човекът получава обаждане от салона, че кучето им е избягало, той е шокиран и силно притеснен. Вълна от тревожност го залива, защото осъзнава, че кучето се е загубило в район, който не познава. Панически тръгва по улиците да го търси. Обажда се на своята съпруга с тъжната новина и тя самата не може да повярва, че техният обичан Марли го няма.
Трагедията е на лице – едно кученце липсва, едно семейство страда, едно дете плаче неутешимо, но точно тогава, на ръба на отчаянието започва и чудото. Ние, техните приятели, около 15-20 човека, веднага тръгваме към мястото, за да помогнем в издирването на Марли. Обикаляме района на групи – пеша, с коли, с колело и дори тротинетка, притеснени, тъжни, защото Марли не е само едно куче, той е НАШЕТО куче, член на нашата група и верен приятел на децата ни.
Обикаляме цял ден, викаме го по име, спираме хората и със насълзени очи питаме: „Извинявайте, да сте виждали един кафяв кокер?“ Те обаче клатят глава в отрицание. Времето напредва, а от Марли няма и следа. Става тъмно, студено, но ние не се отказваме. Гладни сме, жадни сме, но не си представяме как ще се приберем без Марли. Започваме да разширяваме периметъра и в един момент се оказва, че търсим из цяла София.
Като едни съвременни и дигитални хора, не сме пропуснали да качим снимка на Марли в социалните мрежи, във всякакви групи, по няколко пъти. В един момент се оказа, че тук, там някакви хора са го забелязали и започнаха да ни пишат и да се обаждат. Тъй като бяхме на групи и покривахме голям периметър веднага имаше кой да отиде на мястото, на което Марли е бил забелязан за последно. Но някак все се разминавахме с кученцето. В един момент студът, гладът и болките в телата ни от бързото ходене, не ни позволиха да продължим и поехме към домовете си. След цял ден обикаляне из софийските улици, за съжаление се прибираме със свити сърца и без Марли.
Никой не спа тази нощ, всеки мислеше къде ли е Марли, как ли се чувства, изобщо жив ли е? На другия ден подновихме издирването още от сутринта. Сигналите от хората не спираха и ние само се местехме от място на място с надеждата, че всеки момент нашият Марли ще се появи. В един момент се оказа, че един приятел го е видял на булеварда при МОЛ Сердика да тича уплашен между колите. Без да се замисли е тръгнал да го гони с колата, осъзнал, че не може, зарязва колата на един светофар и тръгва пеша. Тича колкото сила има и точно, когато се отчайва, друг наш познат го задминава с тротинетката и някак успява да го догони и вкара във Военната академия. Веднага сигнализира на собствениците на Марли и те с последни сили тичат към мястото. Вече толкова изтощени, изстрадали и на ръба на отчаянието полагат невиждани усилия, за да го настигнат. И чудото се случва, Господ е чул молитвите им – ето го там, легнал до една кола, изморен, мръсен, но толкова щастлив, че е намерен. Подобна среща трудно може да се опише с думи, тя трябва да се почувства. Облекчение залива всички ни и отново дишаме спокойно. Марли тази нощ се спи в своя дом.
Нека обаче чуем подробностите от стопаните му – Паолина и Симеон Йотови.
Здравейте, мило семейство. Разкажете ни малко за Марли – от кога е при вас и как така се превърна в „третото ви дете“?
П: Взехме Марли у дома в края на януари 2021 г., когато той беше само на 40 дни. По това време аз бях бременна с второто ни дете и усещах, че сега е моментът семейството ни да се сдобие и с кученце. Знаех, че предстои да съм дълго у дома и че ще имам възможност да му отделям необходимото внимание.
Кажете как и кога разбрахте, че Марли го няма, чия беше вината за неговото бягство?
С: Сутрина на 12.03.2023 г. се обадих да запазя час за подстрижка на Марли във въпросното студио, учудих се като разбрах, че имат час още за същия ден в 13:30 на обяд. Записаха го и го заведох в студиото около 13:20. Взеха го, казах как искам да бъде подстриган, изкъпан и се разбрахме, че когато е готов ще ми се обадят да го взема. До сега процедурите винаги са били такива, оставяме го при грумър и ни се обаждат когато е готов. Прибрах се у дома и около 14:35 ми се обадиха, че кучето е избягало, без никакви особени обяснения на ситуацията!
Кой ви помогна в издирването му и как така това се превърна в една от най-мащабните акции по търсене на домашен любимец?
С: Когато ми се обадиха от студиото, че е изпуснат веднага тръгнах натам. Не ми дадоха в общи линии никакво адекватно обяснение. Започнах веднага да го търся в района и да разпитвам всеки срещнат. Съпругата ми беше у дома с децата и спяха по това време. В 16:00 часа ми се обади и тогава ѝ казах за случката. Тя организира да дойде у дома човек да се грижи за децата ни и да тръгне с мен да търсим.
П: Докато пътувахме към Черковна 50, разбрах от мъжа ми, че жена работеща срещу салона е видяла как Марли бяга и е опитала да го хване, но е бил много уплашен и не е успяла. През целите 2 дни търсене, тя ни звънеше и помагаше в разпространението на постовете. Веднага написахме публикации за търсенето на Марли в квартални групи (Оборище, Редута), приятелите ни разбраха за търсенето и веднага започнаха да се организират един по един, кой да гледа техните деца и да търсят с нас. В групите започнаха да ни отговарят, че Марли е засичан на няколко места и е уплашен, никой не е могъл да го хване. Обикаляхме около салона, в централни паркове, навсякъде където имахме следа. Питахме всеки, който виждахме, викахме го, спирахме хората и ги питахме, дали са го виждали, някои казваха „НЕ“, но други, които го бяха видели, ни насочваха и търсеха с нас. В деня на изчезването не успяхме да го открием. На следващата сутрин, търсенето се поднови още в 7.
С: Споделянията на публикациите ни бяха изключително много, даваха ни различни локации, които веднага проверявахме. Обикаляхме с кола, пеша, с колело, всякак само и само да сме разпръснати в районите, в които е виждан и да успеем да го намерим.
Как реагираха децата ви, когато им казахте, че Марли го няма?
П: Когато се обадих на мъжа ми в 16:00 часа в неделя да питам дали е готов Марли и защо ги няма още, той ми каза „Само искам да си спокойна, Марли е избягал“. Синът ми, който е на 7 години, беше до мен, чу разговора ни и веднага се разплака. Започна да пита „Как така са го изпуснали, как така го няма?“, „Какво ще стане с него, той не може да е сам, не може да се пази от колите…“ и други подобни. Малката ми дъщеря ( на 1 годинка и 8 месеца) не разбра, че го няма в този момент, а вечерта, когато се прибрахме късно, тя вече спеше и не усети липсата. Но на следващия ден го търсеше, когато я вдигам сутрин от леглото, той идва винаги при нея и я ближе, а тя му дава неговите играчки.
Разкажете ни за минутите преди неговото намиране и за срещата ви с него?
С: Около 16:30 часа на 13.03 след часове обикаляне, презареждане на телефони, актуализиране на страниците и липса на всякаква информация, с жена ми вече се бяхме отчаяли. Паркирахме за минути около салона на Черковна и просто си казахме, единият да тръгне в една посока, другият в друга и да продължим обикалянето. Комуникирахме с приятелите си във Вайбър и с гласови съобщения се разбрахме, кой в кой район да кръжи, само и само да сме на различни места, на които е засичан. Тогава аз потеглих към гара Подуяне, защото там е засичан около релсите и тогава ми се обади наш съсед, че обхожда района пеша. Видях кучето си да бяха подплашено, виках го, приятелят ни Миро също го викаше, но от шума Марли не ни чуваше. Тогава пуснах гласово съобщение на приятелите ни, че съм го видял и че тича през релсите на Подуене. Телефонът ми започна да звъни от хора, които го виждат.
П: Аз обикалях с колата около Черковна и Мол Сердика, когато чух гласовото съобщение и започнаха да ми звънят много хора едновременно, че виждат кучето да бяга към мола, следващият човек казваше, че го вижда в уличките, следващият около хранителен магазин и така всеки следващ в рамките на 4-5 минути даваше точна локация. Мъжът ми тичаше с наш приятел и съсед, а наш роднина беше видял кучето и караше след него с електрическа тротинетка. Накрая Марли беше влязъл в паркчето на Военна академия. Тичахме до там, кученцето беше следвано от роднината ни, влязохме трудно, но все пак служителят на входа се смили над нас, пусна само мен. Когато стигнах на 10-тина метра от мястото, на което кучето лежеше, го видях, извиках го и за секунда той се затича към мен! Това беше най-вълнуващата ни среща. Той не можеше да повярва, че ме вижда. Беше изморен, мръсен, целият в тръни. Дадох му вода, мъжът ми дойде и всичко завърши благополучно!
Какви мерки ще предприемете срещу салона и изобщо те поеха ли своята отговорност, за това, че са позволили на Марли да избяга?
П: Салонът, ще направим всичко възможно, никога повече да не упражнява дейност. Още първата вечер когато се прибрахме, успях да пусна жалба в КЗП. Отделно от това, доста хора в социалната мрежа питаха, кой е този салон и когато казвахме името му, ни писаха и други стопани, които са имали неприятни ситуации с тях.
С: Когато отидох да взема каишките на кучето, не ми дадоха никакво адекватно обяснение на ситуацията. Казаха само, че клиентка е влязла да вземе кучето си и тогава Марли се е шмугнал през вратата. Засичах се няколко пъти със съпругът на грумърката, но не бих казал, че направиха нещо кой знае какво за да подпомогнат търсенето. С нас търсеха над 15 човека приятели и още много непознати. Стотици хора споделяха постовете ни, обаждаха ни се, звъняха ни и благодарение на тях и на нашите усилия успяхме да намерим кучето.
Какво искате да кажете на всички онези хора, които ви помогнаха?
П: Ами искам да им кажа, че са невероятни и че най-искрено им благодаря, че ни четяха публикациите, че споделяха, че звъняха и че успях да намеря третото си дете. За нашето семейство Марли е като трето дете, той е пълноправен член, навсякъде е с нас, ходи на почивка с нас, всеки ден играе с децата на всичките ни приятели. Та той спи до нас в леглото или до децата! Когато намерихме Марли започнахме да актуализираме публикациите за него и че е намерен. Само за около час в една група имаше над 1300 харесвания! Всички тези хора от толкова много групи, преживяха тревогата ни и благодарение на добрината им, сега семейството ни е пълно. Огромно благодаря на всички!
С: Искам да кажа на всички хора, че са страхотни и че без тяхната помощ, споделяне, звънене и без обикалянето от нашата група, нямаше да може да намерим кучето! Надявам се да успеем да се преборим и салонът да затвори, за да може никой, никога да не изпита това, което изпитахме ние, заради такива „професионалисти“.
Има хора, които ще си кажат, че това е история за поредното куче, изгубено сред бетонния свят на София и след това намерено. Може и да са прави. Но за нас, всички, които обичаме Марли това е история, която ни вдъхновява, която показва, че все още има добро у хората, че всеки човек, всяко обаждане е от значение. Защото Марли не беше поредното изгубено куче. Той е член на нашите семейства, верен приятел на децата ни и невинна душичка, която заслужаваше да се борим за него със зъби и нокти. Това е история за това, как човек не бива да се отказва, как трябва да вярва и да мисли позитивно, история, която ни учи на сплотеност, доброта и надежда. Надежда, че когато доброто се обедини, злините нямат шанс и просто изчезват.
Бъдете добри! Правете добро! Не боли, повярвайте ми!
Най-великите мореплаватели в историята: Христофор Колумб и Фернандо Магелан
Човек или божество: Кой е Александър Македонски?
"Идеалният град" и още 6 изумителни изобретения на Леонардо да Винчи
Кой разкри тайните на подземието на Цербер и други древногръцки легенди
Име, което не трябва да забравяме: Образованият вдъхновител и революционер
Вицепрезидентът, който е любим автор на поколения българи
"Кърмени от вълчица, те били смятани за непобедими"
Знаете ли тези 30 факта за най-известните ни писатели?
Мистичният сфинкс в Египет: Каква е скритата му тайна?
Малинче – свободната испанка, която помогна за завладяването на ацтеките
Да опознаем планетата си: 30 изумителни факта за Земята
Странен, но гениален: Най-интересните и странни изобретения на Тесла
"Място, където могат да се чуят гласовете на боговете": Обвитите в мистерия градове на маите
Елин Пелин - "художникът", възпяващ българското село, църквата и морала
"Истинският" Шекспир и скритите послания зад неговото творчество
Цивилизацията на олмеките – кои са били те и какво се е случило с тях?
Потайни и много красиви: 3 от най-посещаваните пещери у нас
“Чувствам се силен, защото съм българин“: Балканският лъв Дан Колов
Магия като никоя друга: Българските народни танци
Съвпаденията между различните религии: Странност или не?
Пирамидите в Босна и Херцеговина: Какви тайни крият и какъв е техният произход?
Всяка дума е написана със страст: Великият майстор на перото Иван Вазов
Древна, красива, неостаряваща: Знаете ли тези 50 факта за София?
10 детски книги, на които се радват и възрастните
Спираща дъха красота: 5 не толкова известни, но впечатляващи водопада у нас
Всеки българин трябва да знае поне половината от тези факти
Три от най–значимите български съкровища
И днес вълнува душите ни: Влюбеният в българката Владимир Димитров – Майстора
Най-мощните вулканични изригвания в историята
Предвестник на смъртта или ново начало: Един природен феномен, много поверия
Повод за гордост: 8 удивителни български рекорда и постижения
Как се е образувала най–опасната планинска верига на Земята
Три от най-ценните български книги: Какво не знаем за тях
За да са по–близо до Бог: Скалните манастири на Метеора
Обзалагаме се, че не знаете тези 100 факта за България
Между легендите и истината: Домът на Дракула край Брашов
“И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи (ЧАСТ 4)
Последният дом на Севт III - „Голямата косматка“ край Казанлък
Мистичният Татул – светилището на боговете в Родопите
Красота, романтика и великолепие: Царското величие Евксиноград
Магията на Румъния: Приказните замъци Пелеш и Пелишор
Съветите на една майка и „книжен плъх“: Как да отгледаме читател
“И ние сме дали нещо на света“: Позабравените велики българи (ЧАСТ 3)
Абагар – какво пише в първата българска книга
Мистерия на хиляди години: Тайните на Розетския камък
Седем от най-странните и красиви книжарници по света
Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия
Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло
Какво пише в „Кодекс Гигас“– Библията на дявола
Мистериозната неразбулена тайна на Леонардо да Винчи
Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври
Остров Бурано - една приказна феерия от цветове (СНИМКИ)
„Мъртвият град“, погребан под тонове пепел (СНИМКИ)
Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета
Четири позабравени, но велики български постижения
„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба
В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?
Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?
Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"
Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев
Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C
Чисто и подредено: Там ще ви глобят, ако изхвърляте боклука си не в позволеното време
Градът, в който се прегръщат два свята: Тайните на Истанбул
Българската крепост, която носи слава и болка, гордост и тъга
Древна и красива България: Античният град с име на богиня
Там, където Калоян срази Балдуин IX: Крепостта Букелон край Маточина
Три приказни места в Рила, които всеки трябва да посети
Гербовете на България и София: Какво се крие в техните символи
„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско
Удивителни творения на природата: Ритлите, Каменната сватба и Каменните гъби
Тайните на Белоградчишките скали
Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет
Чудесата на България: Ивановски скални църкви
Тайните на многоликия Перперикон
Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
Еленската базилика – останки от някогашно величие
Асеновата крепост - самотният страж на Родопите
Лувърът – дворец, музей и още нещо
Любопитната история на най-старото висше училище у нас
Превратната съдба на най-старата постройка в София
Първа помощ у дома – полезни съвети и практики
Как да тренираме мозъка си, за да избегнем Алцхаймер и деменция
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!