В ъпреки малката си площ България е една страна с много богата история и култура. На нейната територия има множество интересни забележителности - както природни, така и архитектурни, и всяка от тях определено си заслужава да се види.
Едно от най–красивите и интересни места е дворецът Евксиноград, който се намира на българското Черноморие, близо до Варна, само на 8 километра от морската ни столица. Това е първата и най–стара извънградска резиденция на българските владетели от последното българско царство.
Този красив дворец е бил строен, за да бъде лятна резиденция на княз Александър Първи Батенберг през 1881 – 1885 г. Първоначално дворецът се е казвал Сандрово от умалителното име на княза на италиански език – Сандро. Впоследствие през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон – Пармска го преименува на Евксиноград, което от гръцки значи „гостоприемният град“, и идва от името, с което гърците наричат Черно море – „Понтос Евксинос“ или още „Гостоприемното море“.
История и важни факти
Александър Първи Батенберг е първият княз след освобождението на България от турско робство. Някога князът не е имал нито дворец, нито резиденция. Затова се взема решение да се изгради лятна резиденция до морето. Първо започва строежът на двореца, а след това постепенно и на парковете около него. Въпреки че името е сменено на „Евксиноград“, много от приближените на княза го наричат „Сандрово“.
С двореца „Евксиноград“ е свързано едно от най–важните събития в нашата велика и дълга история. Точно тук, на това място, князът подписва указа за Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това става на 6 септември 1885 г.
Когато след години князът абдикира от престола, държавата решава да откупи двореца и прилежащите му имоти, за да остане българска собственост. Следващият владетел, който използва резиденцията, е Фердинанд Идвайки в България, той наема двореца, разширява го и го облагородява почти до сегашния му вид.
Сградата на двореца е една от най–изящните от този период на нашата история. Първоначалният проект за главната сграда на „Евксиноград” е бил изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер. Неговото виждане е било, че резиденцията трябва да е във френски шато-стил. Сградата е завършена през 1893 г., когато и с указ подписан от Фердинанд, неговата съпруга Мария-Луиза преименува двореца от „Сандрово“ на „Евксиноград“.
Българската царица, за която почти не чуваме
Дворецът е бил любимо място и на втората съпруга на цар Фердинанд – царица Елеонора. Тя е прекарвала по–голямата част от времето си тук и именно на това място тя умира на 12 септември 1917 г.
В периода 1946–1991 г. дворецът става национален и там са почивали членове на БКП, Политбюро, Министерски съвет и други правителствени служители, които са заемали по – високи постове в държавата.
В наши дни дворецът „Евксиноград“ е резиденция на държавата и правителството. Той е достъпен за посещения на групи от минимум 10 души, с предварително записване и максимална продължителност до 1 час и 30 минути.
В двореца всяка година се провежда оперният фестивал „Опероса“.
На първия етаж на сградата на двореца има голям и просторен хол, който е свързан с няколко приемни зали, музикален салон, трапезария, кабинет и работни помещения. На втория етаж се намират царските спални и стаите за гости.
Под главната тераса на двореца ще видите вграден един много интересен монумент. Това е централния фронтон от покрива на френския замък „Сент Клу“. На него може да се види френският кралски герб. Той е бил пренесен във вагон на „Ориент-експрес“ камък по камък през 1891 г. Замъкът „Сент Клу“ е бил разрушен през 1870 г. по време на Френско-Пруската война. Ще се запитате защо са положени толкова усилия за да се пренесе в Евксиноград? Ами той е бил от огромно значение за семейството на Фердинанд I, след като точно там на 20 Април 1843 г. е била сватбата на родителите му (Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и Клементина Бурбон-Орлеанска). По този начин той запазва част от семейните спомени.
Дворцовият парк
Едно от най–красивите и романтични места в двореца е неговият парк. Неговият строеж и облагородяване започва през 1888 г. по идея на френския дендролог Ноймайер от прочутата и престижна „Горска академия“ в Тарант, Германия.
Първият етап на парка отнема доста време от 1890 г до 1914 г., след това върху него работят и други прочути архитекти и дендролози - Жан Ман Мориезе и чехите Антон Краус и Йозеф Крежан. Голям принос има и българинът Димитър Георгиев.
В парка има над 50 000 дръвчета от 310 различни видове, които са внесени от много места – Цариград, Италия, Франция, Унгария и други. През първия етап са били засадени вековните видове иглолистни, хвойнови и широколистни дървета и храсти. Най - нтензивни са били засажданията в периода 1900 – 1910 г. В парка на двореца „Евксиноград“ има и доста редки видове, които могат да се видят и днес.
От 1921 г. дворцовият парк се причислява към Царските ботанически градини. През същата година, парк „Евксиноград“ е обявен и за ботаническа градина, а през 1992 г. е деклариран като паметник на градинското парково изкуство. Източно от оранжериите може да видите красивата „английска градина“, която е парков кът с голямо разнообразие от дървесни и храстови видове.
Ако тръгнете от двореца към морето, ще видите градината с езерото, известна с името „Водни огледала“ поради интересното оптическо въздействие, което имат плаващите водни лилии. Като завършек на цялата тази красота има статуя на Нептун с няколко ангелчета. В най-източния край на парка, на самия бряг, сред скалите се намира каменният царски трон.
В двореца има и винарска изба с много пивки вина от различни сортове грозде. Един от управителите на избата е бил Христо Георгиев, който е и автор на първия учебник по винарство в България.
На територията на дворцовия парк има и три оранжерии – френска, холандска и оранжерия с висока и ниска растителност.
Най-старото известно дърво във Варненския регион е „Хималайският Кедър“. Възрастта му е 130–135 г., а диаметърът на обиколката му е около 2 м. Срещу него се намира „Калифорнийският кедър“.
Телефонна централа
На територията на „Евксиноград“ има още една много интересна сграда, за която се смята, че строежът ѝ почва по същото време с двореца. Това е т.нар. „Телефонна палата“ или още „Телефонна централа“. Предполага се, че и тук проектът за сградата е бил на архитект Румпелмайер.
Първоначално сградата е била построена като помощна постройка за кухня и казарми, но в последствие казармени помещения са изградени в друга част на дворцовия комплекс.
Дворецът „Евксиноград“ макар и не толкова голям, колкото други европейски дворци, е много красив, интересен и прекрасен за една романтична морска екскурзия. Той носи своето величие за едни отминали времена, в които в България е имало царе, принцеси и принцове.
Дворецът е част от нашата история и като такъв определено смятам, че има място в листата ни с мечтани пътешествия в България.
Още от автора:
Магията на Румъния: Приказните замъци Пелеш и Пелишор
Съветите на една майка и „книжен плъх“: Как да отгледаме читател
“И ние сме дали нещо на света“: Позабравените велики българи (ЧАСТ 3)
Абагар – какво пише в първата българска книга
Мистерия на хиляди години: Тайните на Розетския камък
Седем от най-странните и красиви книжарници по света
Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия
Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло
Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври
Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета
Четири позабравени, но велики български постижения
„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба
В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?
Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?
Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"
Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев
Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C
Чисто и подредено: Там ще ви глобят, ако изхвърляте боклука си не в позволеното време
Градът, в който се прегръщат два свята: Тайните на Истанбул
Българската крепост, която носи слава и болка, гордост и тъга
Древна и красива България: Античният град с име на богиня
Там, където Калоян срази Балдуин IX: Крепостта Букелон край Маточина
Три приказни места в Рила, които всеки трябва да посети
„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско
Удивителни творения на природата: Ритлите, Каменната сватба и Каменните гъби
Тайните на Белоградчишките скали
Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет
Чудесата на България: Ивановски скални църкви
Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
Еленската базилика – останки от някогашно величие
Асеновата крепост - самотният страж на Родопите
Там, където земята свършва и започва морето (СНИМКИ)
Масонското очарование на Португалия
Столицата на императриците - от пустош до величие
От малка селска църква до средновековен шедьовър
