Помпей: „Мъртвият град“, погребан под тонове пепел

Колоритният Грозев каза сбогом на Hell’s Kitchen

Когато танцът обединява света – България задава ритъма с One Dance Festival

Принц, дама и херцогиня: Най-скандалният кралски любовен триъгълник

САЩ и Тръмп "обсаждат" Турция политически

Песков: На Русия ѝ провървя с Путин

Ужасяваща експлозия в жилищен район в Китай, най-малко 17 са ранени

Задържаха заподозрян за стрелбата в Швеция, при която загинаха трима души

Земетресение разлюля района на гръцкия остров Касос

К огато през Бронзовата епоха първите жители на района решават да изградят селището Помпей по склоновете на вулкана Везувий (където почвата е толкова плодородна, че почти всичко расте), едва ли са предполагали, че това е един спящ огнен гигант, който всеки момент може да се събуди и бързо и яростно да унищожи всичко по пътя си.

Дълги години точно тези вулкански склонове са едни от най-важните за земеделието на Италия, защото вулканичната скала е богата на различни компоненти, които се смесват с почвата и така правят една наистина плодородна и благодатна земя, що се касае до земеделието.

Разхождайки се из руините на Помпей, човек си дава сметка колко може да е опустошителна силата на природата и как всичко може да се промени за ден, дори само за миг.

Изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр. е може би най-унищожителното и запомнящо се изригване на вулкан, защото то погребва един град, една цяла цивилизация, погребва самите хора под тонове пепел сякаш не ги е имало, сякаш в един момент си пазаруват в някое дюкянче, а в следващия - застиват завинаги в огнената прегръдка на лавата.

Една от жертвите на това изригване е римският учен Плиний Стари, който е написал „Естествена история“ в 37 тома и е имал особен интерес към природните науки като геология, минералогия и други. При самото изригване Плиний Стари е бил командващ на флота при Мизена и се е втурнал да помага, но за съжаление лавата и пепелта поглъщат и него.

История на града преди изригването на Везувий

Много митове и легенди се разказват за това как точно е основан град Помпей. Някои исторически данни твърдят, че на това място е имало селище още през 1 хилядолетие пр. Хр. Според други предания, градът Помпей е основан от Херакъл, но всъщност основателите на Помпей са оските. Това е староиталийски народ, който е населявал главно регион Кампания, където се намира и град Помпей.

Един от най-важните етапи в развитието на Помпей е неговият т.нар. „Римски период“, когато той е важен център в Римската империя. Помпей е бил място за срещи на римската аристокрация най-вече по времето на император Август.

В амфитеатъра на Помпей са се провеждали множество битки на гладиатори. Той е събирал около 20 000 души. През 59 г. обаче Нерон забранява да се провеждат гладиаторски битки в Помпей за период от 10 години заради едно наистина кърваво събитие.

Помпей е бил едно кипящо от живот градче, важен икономически център на Римската империя и много красив в архитектурно отношение.

Земетресението – предвестник на голямата трагедия

Няколко години преди изригването на Везувий, през 62 г., силно земетресение разтърсва Везувий и засяга значително Помпей. Щетите са много големи и градът не може да се възстанови напълно в някогашния си блясък. Самото земетресение е ранен предвестник на изригването, но кой би предположил, че нещата ще се развият толкова бързо и неочаквано и ще имат такъв трагичен край.

24 август 79 г. – денят на Апокалипсиса

Ден като всеки друг, но не и за жителите на Помпей. Сутринта всичко изглежда нормално в града, всеки е тръгнал да върши ежедневните си задачи, без да подозира, че там на върха, лава, бълбукаща години наред под земната кора, се надига заплашително.

Везувий изригва абсолютно внезапно и неочаквано. Всичко става толкова бързо, че няма време за кой знае каква реакция от страна на местното население. Въпреки че експлозията е много мощна и внезапна, различни източници твърдят, че повечето местни някак не осъзнават реалната опасност и сериозност на ситуацията. Следва и втора експлозия с изхвърляне на прах и гореща лава. Това изригване на Везувий е толкова мощно, че учените твърдят, че такова може да се случи средно на хиляда години.

Освен че Везувий изхвърля прах, лава и пепел, започват да „валят“ и парчета пемза, които падат с огромна скорост на земята и са направо смъртоносни. Повечето жители умират от газовете, летящата пемза и дори от страх. Голяма част от оцелелите след 15 часовото „представление“ на Везувий пък умират от горещата лава и високите температури. Помпей прилича на истински земен ад. Някога процъфтяващ град в Римската империя, сега застинал завинаги под тоновете вулканска пепел.

Заедно с Помпей са погребани и други градове в близост – Херкулан, Сртабии, Оплонт, Левкопетра, Таврания и други. Но някак в историята се помни най-вече името на Помпей – градът, чиито жители са погребани под тоновете пепел, застинали в бягащи и молещи се пози. Подобна трагедия от такива мащаби се случва рядко и да се надяваме, че бъдещето на Везувий или друг активен вулкан по света, не крие подобни неприятни изненади.

Разкопки

Повече от 1500 години град Помпей и неговите жители стоят погребани под тоновете пепел и скали от Везувий и никой не знае, че те са там.

През годините след изригването на вулкана, мястото е населявано периодично и за малко. Различни иманяри са намирали ценни артефакти и за съжаление те са се изгубили завинаги. Въпреки това все още никой не си дава сметка какво лежи под тази скална маса.

Въпреки трагедията, която се е случила през 79 г., под тоновете пепел „Мъртвият град“, както по-късно го наричат, е бил запазен изключително добре.

Градът е открит съвсем случайно през XVI век от Доменико Фонтана при прокопаването на подземен канал за отклоняване на река Сарно, той открива множество ценни предмети и колкото повече напредва изкопната дейност, толкова повече започва Помпей да разкрива своите тайни – погребани сгради, артефакти и най-ужасяващото – хиляди застинали тела в прегръдката на вулканската пепел.

През годините разкопките са спирани и подновявани и чак през 1763 г. е открит надпис, който казва, че именно това е древният римски град Помпей.

Археологическите разкопки показват, че Помпей е бил гъсто населен дори извън своите градски стени. В района, който днес е известен с името Ботаро дори са разкопани множество колонади с магазини, чието съдържание подсказва, че там е имало снабдители и аптекари. Тези факти, а и много други, подкрепят идеята, че Помпей е бил много по-голям от предполагаемия град в стените. Едни твърдят, че това са били предградия на Помпей, а други, че дори са малки отделни селища, чиито имена не са известни. Въпреки това най-разпространената версия си остава тази, че те са част от град Помпей.

Археологическите разкопки показват нещо много важно за Помпей – повечето му жители са били богати, аристократи и явно са заемали важни позиции в Римската империя. За това се съди по къщите, които са открити. Например една такава е къщата на Умбриций Скаурус. Някога е принадлежала на командира на помпейските бранители срещу обсадата на Сула. Тя е била богато украсена, имала е цели три приемни зали или атриуми и прекрасна колонада от едната страна. Къщата е разполагала дори с частна баня, нещо, което по онова време е било характерно само за наистина видни римски жители.

Има множество подобни къщи в Помпей, което навежда историците на мисълта, че градът наистина е бил с предимно богато население.

Трагедията, случила се в подножието на Везувий е поредното доказателство как нито един човек, било той благородник или роб, не е по-голям от природата и нейната мощ.

Още от автора:

Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло

Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври

Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета

Четири позабравени, но велики български постижения

„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба

В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?

Семейство Булгари от Корфу – потомци на последния български цар преди падането на България под турско робство

Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?

Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"

Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев

Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C