Какви тайни крие Розетският камък?

Поп-фолк певицата Кати: Хората ме мислеха за някакво божество

Първи елиминиран съквартирант в Big Brother тази вечер

Владо Николов: Няма по-голямо щастие за един родител от това децата му да го задминат

Грандиозна победа! България отива на финал на Световното по волейбол

Тянко от “Игри на волята”: Много хора играят задкулисно (ВИДЕО)

Александра сложи край на участието на Тянко в “Игри на волята”

Над 600 доброволци от Kaizen Gaming подпомагат oбществено значими каузи

Роби Уилямс пристига в София – без алкохол и само на суши

С ветът е едно огромно място и със сигурност има множество кътчета, на които все още не е стъпвал човешки крак.
Какви ли тайни крият те? Странни артефакти или нещо друго, още по – мистично и интересно? Може би тепърва предстои на човешкия ум да се сблъска с тях.

Факт е обаче, че има милиони открити загадки, около които има „милион“ неизвестни - за какво точно служат, от кого са направени и с каква цел. А има и такива, които или са ясни, или просто е избрана най–удобната и правдоподобна версия „за пред хората“.

Въпреки това всеки един намерен древен артефакт е доказателство, че по Земята е имало цивилизации, много по–напреднали от нашата и тук идва моментът да се запитаме какво се е случило с тях и дали прекаленият напредък и свръх знания не са ги погубили, и още по–важният въпрос – с напредването на технологиите в съвременния свят дали и ние не сме се запътили в тази посока?

Една много интересна реликва от Египет е добре известният Розетски камък, който в наши дни се съхранява в Британския музей в Лондон, достъпен за всички посетители.

Какво точно представлява Розетският камък и защо е толкова важен за историята на Египет?

Един от най–прочутите артефакти в света е открит през 1799 година по време на разкопки за древната крепост Ал-Рашид, на около 6-7 километра от едно малко градче по река Нил, което се казва Розета, от където идва и името на паметника.

Розетският камък се оказва един от най–важните артефакти в историята на Древен Египет. Именно той е ключът към разчитането на египетските йероглифи. Това е така, защото на каменната плоча е написан един указ още от времето на Птолeмеите и по–точно на Птолeмей V в Мемфис през 196 г.пр.н.е. Два от текстовете са написани на египетски, а третият - на старогръцки, именно това е било разковничето за разчитането на древноегипетския език. Текстът всъщност представлява три версии на един и същи указ с някои наистина много малки разлики.

Интересно е да се отбележи, че реално йероглифната азбука се използва само за важна кралска или религиозна информация и за това я разбират едва около 1% от древните египтяни.

Розетският камък е само един фрагмент от голям паметник и тук изниква въпросът има ли още и ако да, то къде е останалата част и какво има на нея?

История на Розетския камък

Най–разпространената версия е, че камъкът е издълбан по време на елинистичната епоха и е бил изложен в храм в град Саис, Египет. След това е бил преместен по някое време през Средновековието и накрая е ползван като строителен материал в град Розета, където е бил открит през 1799 г. Камъкът е първият подобен двуезичен артефакт , открит в съвременната ни история и буди наистина огромен интерес, особено след като се разбира, че чрез него може да се превеждат йероглифи, а това вече е едно от най–важните събития в Египет и света.

Розетският камък е открит по време на Наполеоновата Египетска кампания от френския войник Пиер-Франсоа Бушар.

През 1801 г., само две години след като е открит, британците, така да се каже, се преборват за него и го взимат от французите, за да го изложат в Британския музей в Лондон. От 1802 г. е изложен почти непрестанно там и може да се каже, че това е един от най–посещаваните музейни експонати в Британския музей.

Текстът

Уникалността на Розетския камък се крие именно в неговия текст, който е три варианта на един и същи указ и се оказва най–големият помощник за разшифроването на древноегипетския език, което става бавно и трудно, но все пак успешно.

С разшифроването на текстовете от плочата успоредно се занимават няколко специалиста от различни страни - французинът Силвестър дьо Саси, шведският дипломат Д. Окерблад, английският учен Томас Йънг и французинът Жан-Франсоа Шамполион. Последният реално е първият от всички, който превежда текста и публикува своя труд през 1822 г.

Характеристики на Розетския камък

Камъкът е плоска черна скала гранодиорит (това е скала, която по състав се намира между гранит и диорит), която тежи около 750 килограма и има следните размери - 114×73×30 cm. На него има 12 реда текст, който е изписан с египетски йероглифи, 32 реда демотично писмо и 54 реда изписани на гръцки език. Реално погледнато това е само един къс от по–голяма скала и нито един текст не е цял. Има някои предположения, че когато е бил цял, височината на камъка е достигала до 150 см. И тук веднага си задаваме отново въпроса какво ли е имало на останалата част и къде е тя?

Какво е демотично писмо?

Демотическото писмо или демотическата писменост е древноегипетска писменост и този термин за първи път се използва от историка Херодот, за да може да се разграничи от йератическото писмо и йероглифите. Демотическата писменост реално произлиза от йератическата, но се различава на места.

Розетският камък е безспорно един от най–важните артефакти откривани някога в Египет, който е и ключов за разчитането на дреноегипетския език.

Какви ли още тайни се крият под пясъците на Сахара или по долината на река Нил и дали човечеството някога ще ги узнае? Като се замислим, все още дори няма категоричен отговор как точно са построени пирамидите в Гиза. Много загадки, а малко обяснения, но пък това е част от очарованието на Египет – мистерията, загадките и мисълта, че винаги има още нещо за откриване и покоряване.

Още от автора:

Седем от най-странните и красиви книжарници по света

Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия

Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло

Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври

Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета

Четири позабравени, но велики български постижения

„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба

В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?

Семейство Булгари от Корфу – потомци на последния български цар преди падането на България под турско робство

Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?

Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"