К ой не знае за Иван Вазов, кой не е чувал за него? Той е виден български писател, поет и драматург, който с право и съвсем заслужено е наричан „Патриарх на българската литература“.
Творчеството на Иван Вазов е отражение на две много важни исторически епохи от българската история – Възраждането и периодът след Освобождението. Неговите творби носят в себе си духа на българина, който жадува своята свобода, който се бори за нея на всяка цена. Всички негови произведения, било то стихотворения, разкази или романи, разказват за бита и културата на българите по време на тези два толкова значими периода от нашата история. В някои от тях е представена трагедията на робството и борбата със зъби и нокти за неговото освобождение, в други се набляга по-скоро на манталитета на българина през тези два периода.
"Аз не зная под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща каквато е Библията... Там, дето Библията се знае и чете, злините са случайни, а добродетелите са трайни спътници на живота"
— 𝘓𝘶𝘥𝘮𝘪𝘭 🎙 (@ludmil) July 9, 2020
ЧРД, Иван Вазов pic.twitter.com/KZw0kBOE4n
Иван Вазов е носител на множество престижни награди, има написани много стихотворения, разкази, романи, но лично за мен най-голямото постижение на писателя е това, че е успял да се запази жив в съзнанието на хората и до днес. Че дори в съвремието, толкова години след смъртта на твореца, неговите творби още будят интерес, още се четат и изучават и може дори да се каже, че представляват един отделен дял в българската литература и образование.
Семейството
Родителите на Иван Вазов, Съба и Минчо се харесват още от деца. Двете семейства са били съседи и когато Съба става на 15 се женят. И двете фамилии са били знатни, богати, в които преобладават търговци, свещеници, чорбаджии и други подобни знатни професии. Иван Вазов е първото им дете от 9 на брой (седем момчета и две момичета) и се ражда на 25 юни (9 юли нов стил) 1850 г. в Сопот.
Фамилията на семейството има интересен корен. Думата ‚Ваз“ означава приказлив или сладкодумен. Дядото на поета е бил наречен Иван Вазът, защото благодарение на неговото дар слово и приказливост, винаги той е посрещал видните гости на град Сопот. Така прякорът се превърнал в една много подходяща фамилия за бъдещия майстор на словото.
Голяма част от своето творчество Иван Вазов посвещава на своята майка. Тя е била най-близкият му човек и го е насърчавала да пише и да се образова, докато баща му го е подготвял за търговец.
Родната къща на поета е опожарена от турците през 1877 г., когато палят почти целия град. Възстановена е през 1935 г.
Минчо Вазов е убит жестоко от турците, които нападат и опожаряват Сопот през 1877 г. по време на Руско-турската война. Тогава е убит и братът на Вазов – Михаил.
Братята на Иван Вазов са видни общественици и дейци. Кирил е един от първите дипломирани медици; Никола е търговец; Владимир е прославен генерал и командир на дивизии, дори е бил кмет на София; Георги също е генерал и победител при Одрин през Балканската война; Михаил е военен, а най – малкият Борис – дипломат и журналист. Сестрите му също са образовани, но по онова време са били домакини, според традициите и порядките в България. Въла се грижи за поета до края на живота му.
Ученикът Вазов
Иван Вазов е бил много ученолюбив, примерен и добър ученик. Научил се да пише на сандъче с пясък. Първото училище, в което е учил е градското училище на Сопот. Вазов обожавал песните, които пеели. На 10 годишна възраст той преминава в класното училище, където изучавал български, руски, математика, физика. До края на своя живот той си спомня с умиление за тези години, за учителя му Йордан Ненов и за съучениците му, които много години след това се появяват като герои в „Под игото“. Вазов се е вдъхновил от техните образи за някои от своите литературни герои.
Първите прочетени исторически романи от Иван Вазов били истории за пълководците Ханибал и Наполеон.
На 15 годипна възраст Иван Вазов отива в Калофер, за да се учи от великия учител Ботьо Петков, както и да стане помощник учител. Той се справял много добре и децата имали особен афинитет към него и начина му на преподаване.
Вазов е чел всичко каквото му попадне. Обожавал е стиховете на Петко Славейков и Раковски и до голяма степен те са го вдъхновили да пише поезия и той самият.
След една година в Калофер, той заминава за Пловдив, за да учи в престижното училище „Кирил и Методий“ при учителя Йоаким Груев. Негови съученици дори били двама бъдещи министри предстедатели на свободна България – Иван Гешев и Константин Стоилов. В онези времена това е било едно от най – елитните училища в страната. Там Вазов научава много добре френски език. След това той приключва с училищата, а както сам е казвал продължава в „университета на живота“.
Странстване у нас и в чужбина
Животът на Вазов прилича на вълнуващ приключенски роман. Той се мести от град в град, среща се с различни хора, преживява много неща и макар да работи други професии, истински го влече писането, а и както се вижда от произвденията му – това е неговото призвание.
Бил е къде ли не в България и на толкова много места в чужбина – Румъния, Цариград, Италия, Одеса, където пише своя най – велик и вечен шредьовър „Под игото“.
Докато живее в Румъния, Вазов попада в среда на хъшове и именно от тях се вдъхновява да напише „Немили-недраги“ и „Хъшове“. Живял е в Берковица и София, където дори е бил министър, както и почетен гражданин на столицата.
Вазов и поезията
Както вече споменах, Вазов е поет на две епохи – годините след Освобождението и Възраждането. Епохи, които го вдъхновяват да напише едни от най-добрите си стрихотворения. Той започва да пише лирика още на 14 години и прави това до края на живота си.
„Пряпорец и гусла“ е първата издадена стихосбирка на поета. Излиза малко преди Освобождението, през 1876 г. любопитното тук е, че все още страната е под робство и той публикува стихосбирката под псевдонима Пейчин, за да не излага семейството си на риск.
Едно от най-популярните му стихотворения, което всяко дете учи в училище е „Аз съм българче“. Интересното тук е, че той не включва това стихотворение в нито една от своите стихосбирки. То е публикувано за първи път в списание „Българче“ през 1918 г. а първото публикувано стихотворение на поета е „Борба“.
Разказвачът Вазов
До преди Иван Вазов, жанрът разказ не е бил познат в нашата литература. Познати са повестите, фейлетоните, пътеписи, очерци, но не и изкуството на краткия разказ. Именно Вазов въвежда този жанр в нашето литературно изкуство с разкази като „Дядо Йоцо гледа“, „Една българка“, „Апостолът в премеждие“ и много други.
И така се стига до „Под игото“ – първият български роман, който Вазов пише в Одеса през 1889 - 1890 г. интересен факт е, че улицата, на която е живял в Одеса се казва Софийская. „Под игото“ е най-превежданата българска книга. Издадена е на почти всички езици в света. След едно национално гласуване, българите я посочиха като най-популярната бълграска книга за всички времена.
Вазов довършва романа в България и го публикува с помощта на своя верен приятел проф. Иван Шишманов. Професорът казва следното за романа:“Каквото е „Дон Кихот“ за испанците, това е „Под игото“ за българите.“
Първоначално романът е носел името „Кървава заря“, но след това се допитал до своите приятели, като им дал различни предложения. Масово избрали „Под игото“ за заглавие на романа.
Романът „Нова земя“ е бил замислен като продължение на „Под игото“, но определено не е имал неговата популярност. Въпреки това представя много описателно картината на България след Освобождението.
Много често в своето творчество Иван Вазов описва хора, които са реално съществуващи. От тях той черпи вдъхновение за своите герои. Например Дядо Йоцо е прототип на Йордан Църнярски от врачанското село Заселе, който наистина бил сляп. Бойчо Огнянов от „Под игото“ пък е смесица от Левски и Заимов. Рада Госпожина също е реална личност, но Вазов никога не разкрива тайната на това коя жена се крие зад тази измислена героиня.
Наследството и краят на един велик майстор на перото
Безспорен е геният на Вазов. След себе си той оставя цели 22 стихосбирки, които пише в продължение на 35 години, първият български роман, множество разкази, пътеписи и други романи. Той има множество отличия и награди и дори е бил предложен за нобелова награда за литература. В София, близо до Александър Невски се намира негов паметник, който се счита за географския център на столицата.
Иван Вазов умира на 22 септември 1921 г. по време на семеен обяд, заобиколен от близки хора. Веднага след погребението му къщата, в която е живял е превърната в музей.
Имаме наистина много велики писатели и поети, но едва ли някога е имало и ще има такъв като Иван Вазов. Всяка една дума е писал със страст, във всяка фраза си личи, че идва право от душата и сърцето му. Дори Шекспир трябва да се прекланя пред Вазов. В тази връзка е интересно да се спомене, че анлийският бард е използвал около 20 000 думи в своите произведения, а Вазов 40 000. Ако трябва да се посочи само една личност, която трайно е белязала и променила българската литература, то това е той.
Не е случаен и фактът, че толкова много места носят неговото име:
- Името на Иван Вазов носи морският нос Вазов на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.
- От 1976 г. Народният театър в София носи името на писателя.
- Името му носи и най-високо разположената хижа в България, която се намира в планината Рила, над местността Седемте рилски езера, където Вазов пише своето произведение „Великата рилска пустиня“.
- Има и квартал и улица в София с неговото име.
Още от автора:
Древна, красива, неостаряваща: Знаете ли тези 50 факта за София?
10 детски книги, на които се радват и възрастните
Спираща дъха красота: 5 не толкова известни, но впечатляващи водопада у нас
Всеки българин трябва да знае поне половината от тези факти
Безмилостната съдба на един глух гений
Три от най–значимите български съкровища
И днес вълнува душите ни: Влюбеният в българката Владимир Димитров – Майстора
Най-мощните вулканични изригвания в историята
Предвестник на смъртта или ново начало: Един природен феномен, много поверия
Повод за гордост: 8 удивителни български рекорда и постижения
Как се е образувала най–опасната планинска верига на Земята
Три от най-ценните български книги: Какво не знаем за тях
За да са по–близо до Бог: Скалните манастири на Метеора
Обзалагаме се, че не знаете тези 100 факта за България
Кацнал на една скала: Манастирът Монсерат и историята на Черната Мадона
Дом на митичен герой или реален човек, а името му означава „весел“ и „стръмен“
Красота и спомен за величие: Крепостта Хисарлъка край Кюстендил
Между легендите и истината: Домът на Дракула край Брашов
“И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи (ЧАСТ 4)
Последният дом на Севт III - „Голямата косматка“ край Казанлък
Мистичният Татул – светилището на боговете в Родопите
Красота, романтика и великолепие: Царското величие Евксиноград
Магията на Румъния: Приказните замъци Пелеш и Пелишор
Съветите на една майка и „книжен плъх“: Как да отгледаме читател
“И ние сме дали нещо на света“: Позабравените велики българи (ЧАСТ 3)
Абагар – какво пише в първата българска книга
Мистерия на хиляди години: Тайните на Розетския камък
Седем от най-странните и красиви книжарници по света
Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия
Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло
Какво пише в „Кодекс Гигас“– Библията на дявола
Мистериозната неразбулена тайна на Леонардо да Винчи
Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври
Остров Бурано - една приказна феерия от цветове (СНИМКИ)
„Мъртвият град“, погребан под тонове пепел (СНИМКИ)
Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета
Четири позабравени, но велики български постижения
„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба
В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?
Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?
Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"
Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев
Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C
Чисто и подредено: Там ще ви глобят, ако изхвърляте боклука си не в позволеното време
Градът, в който се прегръщат два свята: Тайните на Истанбул
Българската крепост, която носи слава и болка, гордост и тъга
Древна и красива България: Античният град с име на богиня
Там, където Калоян срази Балдуин IX: Крепостта Букелон край Маточина
Три приказни места в Рила, които всеки трябва да посети
Гербовете на България и София: Какво се крие в техните символи
„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско
Удивителни творения на природата: Ритлите, Каменната сватба и Каменните гъби
Тайните на Белоградчишките скали
Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет
Чудесата на България: Ивановски скални църкви
Тайните на многоликия Перперикон
Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
Еленската базилика – останки от някогашно величие
Асеновата крепост - самотният страж на Родопите
Лувърът – дворец, музей и още нещо
Любопитната история на най-старото висше училище у нас
Превратната съдба на най-старата постройка в София
Първа помощ у дома – полезни съвети и практики
Как да тренираме мозъка си, за да избегнем Алцхаймер и деменция
Там, където земята свършва и започва морето (СНИМКИ)
Масонското очарование на Португалия
Столицата на императриците - от пустош до величие
От малка селска църква до средновековен шедьовър
Традиционната българска сватба: Какво не знаем за нея
Четири свежи идеи за разходка около София
Да се потопиш в рая – Портофино
По-щастливи ли са двама души след заветното „ДА“?
10 книги, които всеки българин трябва да прочете
Отживелица или съкровище са тези мъдри съветници?
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!