Б ългарските обичаи и традиции датират от край време, някои се наследяват в писмен вид, за други знаем от предания от уста на уста. Без значение какъв е техният източник е факт, че в България те не са никак малко.
Всяко място, всеки град, село или махала имат свои обичаи, традиции и местни танци, които се изпълняват по точно определен начин. Наричаме ги народни танци, като има тенденция те да стават все по-популярни и желани от младите хора.
Българският фолклор е богат на елементи, като различни танци, магични ритуали и прекрасна неравноделна музика, която и до днес изумява света. Това е едно богатство, което ние, българите не трябва никога да забравяме и пренебрегваме, а напротив – трябва да се възражда и пази за следващите поколения.
В основата на нашата душевност и манталитет са българските народни танци и за това има толкова много състави и школи в България, а и по света. Някои от тях са професионални, други аматьорски, но всички са обединени от едно – любовта към българската народна музика, която може да се каже, че е уникална и неповторима.
История на българските народни танци
Най-старият известен писмен паметник, който свидетелства за българското народно танцово изкуство, е словото на Презвитер Козма от IX век. Той казва: "Не могат да бъдат (истински) християни ония, които с гусли, с бесовски песни и танци пият вино, вярват в сънища, в срещи и във всякакви други учения на сатаната."
Някога църквата е смятала народните танци за опасни и са били наричани с имена като „бесовски танци“ и „бесовски песни и пляскания“.
За голяма част от българските народни танци черпим сведения дори от картини на известни художници, които са изобразявали различни видове танци. Такива са „Ръченица“ на Иван Мърквичка, „Самоковско хоро“ на Никола Образописов и други.
По време на Възраждането се дава силен тласък за българските народни танци с цел да се развие и опази това национално танцово богатство.
Етнографски области в България
Българските народни танци са разнообразни в различните краища на България, за това и страната се дели на няколко етнографски области, които имат своите си характерни традиции, обичаи и танци. Понякога е възможно едно и също хоро в една област да се играе по един начин, а в друга то да има допълнителни елементи, но в основата си то да е същото хоро.
Територията на България е разделена на няколко етнографски области: Северняшка, Шопска, Пиринска, Родопска, Тракийска и Добруджанска.
Най-голям дял се пада на Северняшката етнографска област. Съответно в нея има и доста хора и други танци, които са част от българския фолклор. Най-характерните белези на тази област са, че всички танци са бързи и ултра бързи. В тях има множество елементи свързани с бързи и ритмични подскоци. На подобни танци музиката е представена предимно от инструментал, поради бързината на танца. Подобен тип танци са доста трудни за усвояване поради бързината в движенията и сложните елементи, от които е съставен самият танц.
В българските хора има типични женски и типични мъжки танци, като част от тях традиционно се изпълняват от момите на дадени празници, както и от момците. В Северняшката област се наблюдава една смесица на повечето танци, сякаш това разделение мъжки и женски хора не е в основата на танцовото изкуство в тази етнографска област.
Няма как да не спомена и един конкретен танц от Северняшката област, който е характерен за нея, но се играе навсякъде. Това е може би най-разпознаваемото българско хоро, по-скоро танц, тъй като в повечето случаи се играе самосоятелно, а не в хоро. Това е ръченицата. Това е най-характерното българско хоро, ако фолклора имаше лице, то това щеше да е човек, който играе ръченица. Често този танц е използван за наддиграване между момчета, момичета или смесено. Това е бърз, ритмичен танц, с много ясни и отсечени движения, които не могат да се объркат с друг елемент от нардната танцова музика.
Освен, че всяка област има определени елементи в танците, то тя има и определени елементи в традиционното облекло за подобен тип танцово изкуство – българската носия. Във всеки край тя е различна и има определени елементи, по които веднага може да се познае към коя етнографска област спада тя.
Следващата етнографска област е Шопската. Шопската област, като северняшката е характерна с това, че има някои доста бързи движения. В основата обаче на шопските танци стои сложността на самия танц и множеството стъпки, от които е изграден. За шопските хора се изисква много сила, енергия, издръжливост и памет, за да могат да се изпълнят правилно всички стъпки и елементи, които са включени в даден танц. Може би точно това е и една от причините хората от тази етнографска област да са най-трудни, но и в същото време едни от най-красивите. Колкото по-сложен е един танц, толкова по-голяма грация и красота придава той на своя танцьор, особенно, ако той е опитен.
Едни от най-разпознаваемите танци в тази област, а дори в цяла България са право хоро и граовско. Правото хоро е най-лесното българско хора поне в този си вид – две крачки напред, една назад. Това е и хорото, което всяка танцова школа показва за първо хоро на начинаещите танцьори. Този танц се играе на всякакви поводи, тъй като почти няма човек, който да не го знае. Граовското е доста по-бързо и сложно хоро, с повече елементи. Други характерни хора за тази област са Петрунино, Четворно и други.
Жените от Шопската етнографска област носят сукманен тип носия, изключение е само Кюстендилско където носията е саичена. Традиционният набор от дрехи задължително включва дълга бяла риза от памучен плат, чиито ръкави се разширяват надолу.
В Пиринската етнографска област, за разлика от Северняшката почти няма смесени танци. Тук си има строго женски и строго мъжки хора.
Тук характерни хора са Ширто, Малешевско, Джангурица. Ширтото още се води сватбарско хоро и задължително се играе на годеж и сватба. То е умерено хоро, дори може да се причисли към бавните, с ясни стъпки. Джангурицата пък е доста по-бърз танц с по-сложни елементи и за него трябва много енергия и издръжливост.
До голяма степен фолклорът в тази област е повлиян от Гърция, Вардарска и Егейска Македония. Пиринските танци са много богати и разнообразни и се делят на мъжки и женски. Пиринската женска носия спада към саичените и задължително има червен пояс. Мъжката носия задължително има бяла риза.
Следващата етнографска област е Родопската. Заради планинския релеф на тази област, българските народни танци са по-бавни, по- тежки, но с доста елементи. Движенията на мъжете в тези хора изглеждат бавни и тромави, но това впечатление се създава от самата музика и широките крачки, които правят, за да бъдат в такт. Тук в почти всички народни песни може да се чуе каба гайдата. Това е най-използваният музикален инструмент по тези географски ширини, най-разпознаваем е за етнографската зона, както и като цяла за българския фолклор. Това се води и национален инструмент на страната, заради своята уникалност и неповторим звук.
Най-типичните танци за тази етнографска област са Сворнато хоро, Чуканото, Енино и други подобни бавни и по-лежерни хора.
Носиите на жените от тази етнографска област спадат към сукманения тип и задължително имат дълга дреха от черен или тъмно син шаяк, която се нарича „вълник“.
Тракийската етнографска област също има своите особености и отличителни черти. От край време се знае, че траките и изобщо обитателите на тракийския район са хора, които имат силна връзка със земята и това се личи във всичко, което правят, включително и в своя танц. Движенията им в хората почти винаги са насочени надолу, като един вид почит към земята. Те са умерени като темпо и също имат доста сложни елементи, които понякога се оказват много трудни за усвояване от непрофесионалисти. Жените тук танцуват с много ситни стъпки и доста пъргаво, на моменти изглежда, че дори не докосват земята. Танцът им прилича на една непрестанна феерия от плавни и елегантни движения, чрез които те сякаш се носят малко над земята.
Тракийската носия при жените задължително включва дълга бяла риза от памук с много фина и красива бродерия. Върху ризата се носи сукман, който се изработва от червен вълнен плат.
По-известните хора в тази етнографска област са Тракийска ръченица, Трите пъти, Каракачанско хоро и други.
Добруджанската етнографска област се намира в най-североизточната част на България и опира на Черно море. Тук също има характерни движения, на някои хора дори има леки потропвания и натъртвания на дадени движения, например в хорото Ръка.
Тук в танците освен краката и тялото, ключово значение имат и раменете. Движенията са толкова ясни и грациозни, особено тези в женските хора, че сякаш ръцете играят още един танц заедно с краката, а те помежду си са в страхотно балансиран синхрон.
Тук носията включва дълга бяла риза, сукман с бродерия и елече. Характерни хора тук са Ръка, Пайдушко, Трънката и други.
Български ансамбли и школи
В България се държи наистина много на подобен тип традиции, особено от по-старите поколения и те много искат да предадат тази традиция на по-младите. Танците в българския фолклор са наистина уникални по рода си и няма никъде другаде по света подобни, за това може да се каже, че те са част от нашето културно наследство като народ.
До голяма степен българският народен танц се запазва и предава благодарение на многото школи и ансамбли у нас, които държат живо това уникално танцово изкуство, а някои от тях дори преподават на начинаещи и тъкмо навлизащи хора в света на българския народен танц. Това е едно истинско постижение в свят, в който всичко напредва толкова бързо, че човек няма време да спре и да се огледа. Да се запази жива подобна традиция трябва да е сред приоритетите на българите що се отнася до опазване на културно наследство.
Няма как да не спомена и първият български народен ансамбъл, който е съхранил своите традиции и умения и до днес. Това е известният ансамбъл Филип Кутев. Той е основан през 1951 г. от композитора Филип Кутев, за това и той е кръстен така, на своя основател.
Филип Кутев е ансамбъл с многогодишна история. Неговите основни цели са да запази, да култивира и да предаде знанията си за българските народни танци на следващите поколения. От този ансамбъл са излезли едни от най-добрите народни танцьори в България, като част от тях на свой ред също основаха школи и ансамбли и по този начин традицията на българския фолклор и народните танци остава не само жива, но и набира все по-голяма популярност сред всички възрастови групи.
Освен Филип Кутев, разбира се, в България има още много подобни ансамбли, които участват на различни фестивали, печелят престижни награди и основават школи, в които да обучават нови надежди, които един ден може да продължат по пътя на българското народно творчество, и по точно, да следват стъпките на българските народни танци.
Други танцови обичаи
Освен изкуството на българския народен танц, наречен хоро, в България има и други танци, които са свързани с множество различни и интересни обичаи. Това например са Кукерските танци. Макар да излгежда, че нямат точно определени стъпки, в някои краища имат. Това е един от най-известните български обичаи за гонене на злите духове и лошотията от хората и домовете им. Маските, кукерските облекла и въпросните кукерски танци са израз на желанието на народа да се освободи от всички магии и злини, които са се натрупали през годините. Това също е един уникален танцов обичай, който няма аналог по света или поне не точно в този си вид.
Още от автора:
Съвпаденията между различните религии: Странност или не?
Пирамидите в Босна и Херцеговина: Какви тайни крият и какъв е техният произход?
Всяка дума е написана със страст: Великият майстор на перото Иван Вазов
Древна, красива, неостаряваща: Знаете ли тези 50 факта за София?
10 детски книги, на които се радват и възрастните
Спираща дъха красота: 5 не толкова известни, но впечатляващи водопада у нас
Всеки българин трябва да знае поне половината от тези факти
Безмилостната съдба на един глух гений
Три от най–значимите български съкровища
И днес вълнува душите ни: Влюбеният в българката Владимир Димитров – Майстора
Най-мощните вулканични изригвания в историята
Предвестник на смъртта или ново начало: Един природен феномен, много поверия
Повод за гордост: 8 удивителни български рекорда и постижения
Как се е образувала най–опасната планинска верига на Земята
Три от най-ценните български книги: Какво не знаем за тях
За да са по–близо до Бог: Скалните манастири на Метеора
Обзалагаме се, че не знаете тези 100 факта за България
Кацнал на една скала: Манастирът Монсерат и историята на Черната Мадона
Дом на митичен герой или реален човек, а името му означава „весел“ и „стръмен“
Красота и спомен за величие: Крепостта Хисарлъка край Кюстендил
Между легендите и истината: Домът на Дракула край Брашов
“И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи (ЧАСТ 4)
Последният дом на Севт III - „Голямата косматка“ край Казанлък
Мистичният Татул – светилището на боговете в Родопите
Красота, романтика и великолепие: Царското величие Евксиноград
Магията на Румъния: Приказните замъци Пелеш и Пелишор
Съветите на една майка и „книжен плъх“: Как да отгледаме читател
“И ние сме дали нещо на света“: Позабравените велики българи (ЧАСТ 3)
Абагар – какво пише в първата българска книга
Мистерия на хиляди години: Тайните на Розетския камък
Седем от най-странните и красиви книжарници по света
Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия
Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло
Какво пише в „Кодекс Гигас“– Библията на дявола
Мистериозната неразбулена тайна на Леонардо да Винчи
Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври
Остров Бурано - една приказна феерия от цветове (СНИМКИ)
„Мъртвият град“, погребан под тонове пепел (СНИМКИ)
Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета
Четири позабравени, но велики български постижения
„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба
В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?
Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?
Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"
Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев
Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C
Чисто и подредено: Там ще ви глобят, ако изхвърляте боклука си не в позволеното време
Градът, в който се прегръщат два свята: Тайните на Истанбул
Българската крепост, която носи слава и болка, гордост и тъга
Древна и красива България: Античният град с име на богиня
Там, където Калоян срази Балдуин IX: Крепостта Букелон край Маточина
Три приказни места в Рила, които всеки трябва да посети
Гербовете на България и София: Какво се крие в техните символи
„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско
Удивителни творения на природата: Ритлите, Каменната сватба и Каменните гъби
Тайните на Белоградчишките скали
Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет
Чудесата на България: Ивановски скални църкви
Тайните на многоликия Перперикон
Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
Еленската базилика – останки от някогашно величие
Асеновата крепост - самотният страж на Родопите
Лувърът – дворец, музей и още нещо
Любопитната история на най-старото висше училище у нас
Превратната съдба на най-старата постройка в София
Първа помощ у дома – полезни съвети и практики
Как да тренираме мозъка си, за да избегнем Алцхаймер и деменция
Там, където земята свършва и започва морето (СНИМКИ)
Масонското очарование на Португалия
Столицата на императриците - от пустош до величие
От малка селска църква до средновековен шедьовър
Традиционната българска сватба: Какво не знаем за нея
Четири свежи идеи за разходка около София
Да се потопиш в рая – Портофино
По-щастливи ли са двама души след заветното „ДА“?
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!