М алкото цветно бижу, наречено остров Бурано, е всъщност квартал на Венеция, разположен на четири по-малки островчета във Венецианската лагуна. До него може да се стигне само с морски транспорт – лодка, гондола или вапорето, както и с малки туристически корабчета.
ВИЖТЕ СНИМКИ НА БУРАНО В НАШАТА ГАЛЕРИЯ ТУК
Бурано е известен най-вече със своите шарени къщи,
които придават едно наистина много цветно настроение на острова. Въпреки че всяка е в различен цвят и нюанс, те някак се съчетават перфектно и правят облика на Бурано една истинска цветна феерия, която радва очите и душата. Местните казват, че къщите са в различни цветове, за да може рибарите, прибирайки се от риболов да ги разпознават в мъгливите дни.
История на острова
Името си цветният остров носи от един земевладелец Бурий или Борий, като това разбира се е една от местните легенди. Предполага се, че град Бурано е основан от бягащите римски граждани от град Алтино, които са били нападнати от хуните.
Първите писмени данни за Бурано са датирани още от 840 г., където се споменава за място с името Бурани, написано на латински език.
Установено е, че на остров Бурано първите къщи са били построени от тръстика и кал, като едва след 1000 години е започнало строителството с тухла. По-старите постройки са се използвали за складове.
Някога Бурано е бил беден и не така популярен остров, но благодарение на бизнеса с дантелите, който бързо се разраства, островът напредва в икономически, търговски, а след време и в туристически аспект.
До 1923 г. островът е бил със самостоятелно управление, но тогава заедно с Мурано се присъединяват към Венеция.
В наши дни територията на остров Бурано е разширена до Кавалино-Трепорти и още няколко други острова - Мацорбо, Торчело, Санта Кристина, Казон Монтирон, Ла Кура и Сан Франческо дел Дезерто. Те са свързани с малки, романтични мостчета, а транспортът на острова се извършва изцяло с лодки по малките канали.
Учените все още спорят и са на различни мнения за това, дали Бурано винаги е бил на сегашното си място. Някои казват, че е бил по-близо до морето, но е бил преместен, заради високите приливни вълни, които постоянно са заливали града.
Легендите за Бурано
Както всяко кътче по света, така и тук има няколко легенди, които местните разказват от край време.
Едната легенда е свързана с името на острова. Предполага се, че то идва от първата фамилия, която се е заселила в Бурано. Те са се наричали Буриана. Друга легенда пък разказва, че първите заселници тук са дошли от друг, по-малък остров на 8 километра разстояние, който се е наричал Буранело.
Най-интересната легенда от всички обаче е свързана и с едно от нещата, с които остров Бурано е известен – дантелите. Местните разказват една приказка, която е станала част от фолклора на Бурано и тя е свързана с факта, че на острова е пълно с дантелени изделия. Смята се, че тази традиция води своето начало още от преди 15 век.
Според преданията някога един рибар уловил морска сирена в мрежата си.
Тя се опитала да го омагьоса със своите нежни песни, но той не се поддал на изкушението и през цялото време мислел за своята годеница. Морската сирена била толкова впечатлена от неговата любов и вярност към годеницата му, че решила да му направи безценен подарък. Ударила леко лодката със своята изкряща опашка и в миг на нея се появило красиво дантелено було. В деня на сватбата на рибаря, всички жени от острова завидели за изящното було на жена му и започнали да се опитват и те да изплетат толкова фина и нежна дантела. Така с времето и с много труд, жените от остров Бурано станали най-добрите майсторки в този занаят.
Известната бурановска дантела
Жените на остров Бурано започват да шият дантелени изделия още през XVI век. Работата по тях е доста трудна и сложна, и изисква много време и внимание към всеки детайл. Един шев от дантелата има цели седем бримки. Затова времето, за което се изработва една покривка от дантела, може да трае около месец и дори повече, а това се прави от няколко жени. Една от най-известните техники, които местните използват, е т.нар. „буранска бримка“. При нея интересното е, че моделът, който се прави, е нарисуван на хартия, а конецът минава директно през нея, като накрая хартията се премахва.
Какво може да посетите на остров Бурано?
Освен красивите, цветни къщи, които красят острова, на него може да посетите още няколко доста интересни места.
• Църквата „Сан Мартино“ – това е единствената църква на острова. Тя е римокатолическа и е датирана някъде около 16 век. Има много впечатляваща камбанария, която е висока 53 метра и е леко наклонена, подобно на тази в Пиза. Тук наклонът се дължи на частично свличане на колоните. В нея се съхранява така ценната творба „Разпятието“ на Тиеполо или по-известен като Джамбатиста. До църквата има и малък параклис.
• Музей на дантелата – музеят се намира в сградата на бившето училище за дантела. Тук ще научите как се прави дантелата, ще видите интересни експонати от 16 и 17 век, а в сувенирния магазин може да си купите дантелени изделия направени на острова.
• Виа Галупи – това е главната улица на остров Бурано. На нея винаги кипи живот. Тук е пълно с кафенета, ресторанти, магазинчета и сладкарници. Улицата е кръстена на родения на Бурано композитор и органист Балдасаре Галупи.
• Разходка с лодка – не пропускайте да се разходите с автентична рибарска лодка около острова и да го видите от друг ъгъл.
Местна кухня
Един от местните специалитети на остров Бурано е сладкиш, който се казва „бусола“. Той представлява бисквити под формата на кравай, направени от жълтъци, брашно и масло.
Друго местно ястие, което може да опитате, е рибното ястие „ризото де го“. То се приготвя като оризът се готви в сметана и сос от риба „го“ или, както се казва на английски – риба „гоби“.
Остров Бурано е известен и със своите рибни специалитети, които са много вкусни и доста по-различни от това, на което сме свикнали, приготвяйки една риба. От тях може да опитате във всеки ресторант на острова, тъй като един от основните поминъци на населението все още е риболовът.
Още от автора:
Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври
Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета
Четири позабравени, но велики български постижения
„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба
В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?
криза, която тихо расте" />
