Гербовете на България и София: Какво се крие в техните символи

В сички българи знаят как изглеждат гербът на България и този на столицата ни, но някога замисляли ли сте се откъде идват, каква е тяхната история и кой дял от историческата наука точно се занимава с тях?

Всеки символ, знак или буква имат своето значение.

Какво е хералдика и кой е Христофор Жефарович?

Хералдиката е наука, която се занимава точно с изучаването на националните гербове и символи. Тя представлява система от множество правила и различни принципи, които служат за създаване и приложение на тези гербове и символи.

Кой е Христофор Жефарович, с какво се е занимавал и защо неговата книга „Стематография“ има такова голямо значение в хералдическите символи и най-вече за изобразяването на националния герб на България?

Христофор Жефарович е бил всестранно развита личност, която се е занимавала с разнообразни дейности, които някак се допълват една друга. Той е бил художник, книжовник, духовник, писател и гравьор. Има български произход - роден е в края на XVII век в Дойран в семейството на свещеник.

Книгата „Стематография“ е насочена предимно към духовното пробуждане на християните на базата на тяхното славно минало. Интересно е да се отбележи, че към всеки изобразен герб в книгата има малко стихотворение, което възхвалява дадената област или държава, което е доста поетично и патриотично от страна на автора, като по този начин, нито той, нито неговите читатели могат да забравят славното минало на своя народ.

През 1741 година Христофор Жефарович започва работа в гравьорско ателие, което е принадлежало на Тома Месмер в столицата на Австрия. Там той отпечатва няколко икони на листа хартия, изображения, които са гравирани върху мед, щампи на светците Сава Сръбски, Теодор Стратилат, Теодор Тирон, Никола, Наум и Дамян, както и няколко книги. Сред тях най-важно място заема книгата му „Стематография“, която много бързо се разпространява сред южните славяни.

Книгата „Стематография“ съдържа хералдически изображения и се състои от 54 листа, на които има различни гравюри и текстове, които служат като пояснения към изображенията. Тя е от изключително голямо значение за хералдическата наука, защото в нея се съдържат първорисунките на множество гербове на различни страни, включително и този на България, който е изиграл ролята на „чернова“ за сегашния ни национален герб.

Книгата излиза през месец септември на 1741 г. във Виена, Австрия. Цялата книга (и текстът, и илюстрациите) е гравирана върху медни плочи и отпечатана на дълбокопечатна цилиндрична преса. Преди заглавния лист има 16 правоъгълни табла-картини на цели страници, които са рисувани и гравирани от самия Христофор Жефарович. Под първата картина се четат думите: “Начерта и изсече Христофор Жефарович”, а под следващите картини само буквите: “С.Ч.Х.Ж.”

В книгата „Стематографията“ са изобразени 99 герба на държави, области, градове – Албания, Австрия, Босна, Бесарабия, България, Влахия, Венеция, Дакия, Далмация, Херцеговина, Молдавия, Москва, Панония, Полша, Русия, Сърбия, Тесалия, Трансилвания, Тракия, Турция, Унгария и т.н.

В книгата на Жефарович, може да се види царският герб на България, както и княжеските гербове на Мизия, Тракия, Македония и др. Гербът на България представлява изправен, обърнат надясно, въоръжен и коронован златен лъв на червено поле върху щит с царска корона над него.

В герба на Мизия в щита вместо вече добре познатия ни лъв са поставени две златни корони на син фон.

Гербът на Тракия е златен лъв на син фон, обърнат наляво, с вдигнат ляв преден крак и слънце зад гърба, без корона.

Гербът на Македония е същият като този на България, но с обърнати цветове – лъвът е червен на златно поле без корона.

В герба на Дардания за основен символ е използван червен лъв на сребърен фон, обърнат наляво с раздвоена опашка и копие в предните лапи.

Пред изображението на всеки един герб има написано кратко четиристишие, което пояснява в кратък вид историческата съдба на държавата, града или областта, на която принадлежи даденият герб.

За прототип на първия държавен български герб е послужило именно изображението от популярната сред възрожденския елит “Стематография” на Христофор Жефарович (1741 г.).

Гербът на България

Първият български национален и държавен герб е официално признат чрез Търновската конституция от 1879 г. и е представлявал един златен коронован лъв на тъмночервено поле, а над полето една царска корона. За прототип на този герб е послужило изображението от популярната сред възрожденския елит “Стематография” на Христофор Жефарович (1741 г.).

В наши дни гербът на България представлява изправен златен коронован лъв, отново на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна и поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него – царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният девиз „Съединението прави силата“.

Настоящият герб на България е одобрен от Народното събрание през 1997 година. Това е и първият герб на нашата страна след края на социалистическото управление, в края на 80-те години. Точният вид на герба обаче е предмет на продължителни спорове между политическите партии.

Гербът на Република България се определя със Закона за герба на Република България, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и българската държава:

„Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лявата и дясната хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „Съединението прави силата“.

През годините гербът се е променял многократно за да стигне до сегашния си вид, но в почти всичките си форми на него е имало лъв, който и до наши дни е символ на българската мощ и несломим български дух.

Гербът на София

Гербът на София е още един добре известен и разпознаваем държавен символ. Използва се и от Столична община. Неговата първоначална визия е дело на художника Харалапми Тачев от 1900 г.

С този вариант на герб, художникът, тогава още студент, се явява малко по-късно на световното изложение в Париж. С годините е претърпял някои изменения, като в сегашния си вид е от 1991 г.

Първоначално гербът на София е включвал само крепостна корона, разположена над щита, който е разделен на четири полета. В горното ляво хералдическо поле е изобразена Улпия Сердика - копие на изображение от антична монета, в горното дясно поле се вижда една от емблемите на София, а именно църквата „Света София“, в долното ляво поле – планината Витоша и в долното дясно поле – златен балдахин над статуя на Аполон (също изображение от антична монета, което от своя страна символизира лечебните минерални извори в града и околностите му). В центъра на щита е се вижда по-малък щит с добре познатият ни лъв.

През 1911 година към герба на столицата е добавен девизът „Расте, но не старѣе“, а през 1928 година – лаврови клонки от двете страни на щита. По времето на комунизма към герба на града е добавена характерната за тогава червена петолъчка в крепостната корона и правописът на „старее“ е нормализиран по правилата от 1945 година.

Още от автора:

„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско

Удивителни творения на природата: Ритлите, Каменната сватба и Каменните гъби

Тайните на Белоградчишките скали

Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет

Чудесата на България: Ивановски скални църкви

Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска

Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?

Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“

Мистериите на траките: Казанлъшката гробница

Владетел или бог - кой е Мадарският конник?

Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари

Тихото гнездо на една кралица в България

Вила Армира - мистерия и изящество от римско време

Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи

Еленската базилика – останки от някогашно величие

Асеновата крепост - самотният страж на Родопите