Б ългария е страна, която е устояла на всякакви бедствия – войни, робства и други. Въпреки всички несгоди, през които е преминал българският народ през годините от създаването на държавата до днес, едно от многото неща, които са устояли на набези от различни народи, е силният и несломим дух, и, разбира се, вярата.
Материално и архитектурно тя се изразява в българските църкви, манастири и параклиси, като всеки от тях е уникален и крие богата и мистериозна история. Всяко от тези места заслужава да бъде посетено, запомнено и да се запази за следващите поколения, защото именно подобни места крият интересни тайни и факти за нашата история, култура и духовен живот.
Едно от тези места е Аладжа манастир. Той се намира на около 15 км от Варна, в красивата природна местност „Златни пясъци“.
Име и история
Няма много информация за историята и самата функция на този манастир, но именно това го прави мистериозен и привлекателен за туристите. За съжаление старото християнско име на манастира не е известно в наши дни, знае се само, от записки на Карел Шкорпил, че патронът му е „Свети Спас“. От 1960 г. насам българските християни го наричат с името „Света Троица“.
Името Аладжа манастир идва от турската дума „аладжа“, която означава пъстър, шарен. То е дадено заради цветните скали, в които е изграден манастирът, а този ефект се получава от различните минерали, от които са изградени скалите.
Предполага се, че Аладжа манастир е построен през XII-XIII век, но е бил изоставен в края на XV- началото на XVI век. В близост до уникалния средновековен скален манастир са намерени останки от много стара трикорабна църква, която се предполага, че е изградена още през V–VI век.
Първото писмено споменаване на Аладжа манастир е в книгата „Писма от България“ от 1832 г. от руския писател Виктор Тепляков. Първите по-сериозни проучвания на манастира и района са направени от братята Шкорпил, които се свързват и с други обекти и дейности във Варна и околността. Те правят своите изследвания и анализи в края на XIX век.
През 1957 г. манастирът е обявен за национален паметник на културата у нас, а в периода 1966 – 1989 г. е и част от 100-те национални туристически обекти на България.
Архитектура и строителство
Аладжа манастир е уникален по своята скална архитектура и е единственият подобен манастир у нас, при който ясно се разграничават различните видове помещения. Те са старателно издълбани на две нива, във варовикова скала с внушителните 40 метра височина.
На първото ниво са разположени трапезарията, манастирската църква, монашеските килии, малка гробищна църква, крипта и няколко други помещения, най-вероятно използвани със стопански цели. Второто ниво по своята същност е естествена скална ниша, в която се намира манастирският параклис.
В близост до манастирския комплекс, на около 600 метра се намират множество скални пещери, които се наричат с общото название Катакомби. В тях са открити части от различни артефакти, като керамика, графити, монети и други подобни. Именно те свидетелстват за това, че районът на Катакомбите е бил обитаван още през V–VI век или т. нар. Раннохристиянска епоха.
Западането на Аладжа манастир започва още когато България пада под турско робство и се смята, че е напълно изоставен XV- XVI век.
В наши дни манастирът е много популярна туристическа атракция, поради своето местоположение в стръмната скала и уникалната си скална архитектура.
Легенди за Аладжа манастир
Както на много други места в България, и тук има доста легенди от местния фолклор. Някои от тях гласят, че в Аладжа манастир е имало множество скрити съкровища от други 12 манастира, от които обаче няма никаква следа, че наистина са били там.
Друга легенда разказва, че манастирът има пазител - духът на монах, който броди и защитава сградата от неприятели.
Други предания разказват, че Аладжа манастир е построен върху останките на много древен гръцки град, основан от Филип Македонски, но и това не е научно доказано, а са само предположения, плод на човешките фантазии и истории.
Мястото е повече от мистериозно и неговата истинска история и съдба най-вероятно е известна само на монасите, които са го обитавали.
Така че едва ли някога ще имаме щастието да разбулим мистерията, която витае около това национално културно богатство.
Вижте още:
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Еленската базилика – останки от някогашно величие
Асеновата крепост - самотният страж на Родопите
Превратната съдба на най-старата постройка в София
От малка селска църква до средновековен шедьовър
