К нигите са сигурен източник да се сдобиете със знания и мъдрост. Те са ценни съветници и истински приятели в дъждовни дни с чаша ароматно кафе или чай.
Всяка прочетена книга ни дава толкова много - обогатява речника ни, стимулира въображението ни и разширява общата ни култура. Те са истинско богатство и чрез тях можем да живеем не един а хиляди животи.
Кои са обаче три от първите и най–ценни книги в българската литература и какво знаем за тях? „История славянобългарска“, „Рибен буквар“ и „Под игото“ са една малка част от книгите, които всеки българин трябва да има в личната си библиотека и да е прочел поне веднъж в живота си, а защо не и няколко пъти.
- „История славянобългарска“
Книгата „История славянобългарска“ е написана от Паисий Хилендарски през 1762 г. в Зографския манастир на полуостров Атон в Гърция. Tя се смята за първото възрожденско произведение в българската литература. Именно нейното написване се приема за начало на Възраждането по нашите земи.
Само три години по–късно, през 1765 г., първият препис на „История славянобългарска“ е направен от Софроний Врачански.
Макар че книгата не е много голяма и според историци Паисий е допуснал някои фактологични грешки, тя е от огромно значение за България и за историята ни. Това е една от най–важните ни книжни ценности, особено от завладяването на България от османците до написването на самата книга.
„История славянобългарска“ се състои от два предговора, няколко глави, в които са описани исторически събития, глава, посветена на славянските учители, глава за българските светци и послесловие.
Зографската чернова
Значимостта на книгата за нас, българите, е неоспорима. Най–интересното обаче около нея е свързано с известната „Зографска чернова“. Написаната от Паисий Хилендарски чернова на книгата е запазена и до днес и се съхранява точно там, където е написана - библиотеката на Зографския манастир в Света Гора, Атон.
Черновата била предмет на кражба и то не от кой да е, а от българските разузнавателни служби. През 1984 г. те подменят оригиналната чернова с копие и я изнасят в България, тъй като смятали, че гърците и гръцката монашеска общност имат лоши намерения спрямо текста на книгата. Няколко години след това подменената от Държавна сигурност чернова е открита в България. През 1998 г. по инициатива на тогавашния ни президент Петър Стоянов черновата е върната отново в Зографския манастир.
Смята се, че черновата е много ценна, защото представлява един от малкото запазени автентични автографи в българската книжовна история. Създаването на тази чернова започва около 1760 г., когато Паисий става проигумен на Хилендарския манастир. Идеята за тази книга идва на монаха още около 1745 г., когато отива да се замонаши в Света гора. Той започва да пише книгата в Хилендарския манастир, но през 1762 г. се прехвърля в Зографския, където игумен е бил брат му Лаврентий. Именно там той завършва „История славянобългарска“.
В сегашния си вид черновата има 61 хартиени листа, със средни размери 21.5 х 14.5 см. Между 23 и 24 лист се вижда, че липсват няколко страници, както и между 57 и 58. За съжаление, краят също не е съхранен. Хартията, върху която е написан текстът, е тънка, но груба. Цялата книга е изписана с черно мастило.
- „Рибен буквар“
Рибният буквар или „Буквар с различни поучения“, както е цялото му име, е първият новобългарски учебник, написан и съставен от Петър Берон през 1824 г. Този учебник прилича на една малка енциклопедия, която съдържа, така да се каже, от всичко по малко – граматика, математика, ботаника, биология и дори пословици и поговорки. Названието му „Рибен буквар“ идва от известната рисунка на кит в края на книгата и с това название той става изключително популярен.
Рибният буквар е издаден в град Брашов в Румъния. Той се състои от предисловие, осем раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни. Всеки раздел има различно име и съдържание.
Рисунките са отпечатани в 3 разгъващи се приложения. Някои изследователи твърдят, че името „Рибен буквар“ идва от кита, други, че на задната корица имало делфин. Но, както е отбелязано в някои подробни изследвания и анализи на книгата, вероятно името „рибен“ се добавя към буквара на Петър Берон на много по–късен етап, някъде между второто и седмото издание.
Един от най–интересните раздели е номер 3, който се казва „Добри съвети“. Там има различни съвети и сентенции за живота, какво трябва и какво не трябва да прави един човек. От всяка една от тях може да се извлече поука и те са съвсем актуални и в наши дни.
Може да се каже, че с написването на „Рибния буквар“ Петър Берон започва един съвсем нов етап в българската книжовна писменост. В неговата книга и конкретно в тази трета глава, книжовните особености служат за допълване на основния език, за по-доброто му разбиране и за придаването му на един по-висок езиков стил.
- „Под игото“
Творчеството на писателя Иван Вазов безспорно е уникално. То е отражение на две наистина изключително важни епохи за българската история – Възраждането и периодът след Освобождението. Неговите майсторски творби носят в себе си онзи така добре познат дух на българина, който неистово жадува своята свобода, който се бори за нея на всяка цена.
Всички произведения на Иван Вазов, било то стихотворения, разкази или романи, разказват за бита и културата на българите по време на тези два толкова значими периода от нашата славна, но на и доста тежка съдба и история.
В някои от тях читателите се запознават с голямата трагедия на робството и последващата борба със зъби и нокти за така бленуваното освобождение, в други се набляга по-скоро на самия манталитет на българина през тези два периода, като Вазов подробно и много майсторски описва всеки един персонаж, вдъхвайки му живот.
„Под игото“ е първият български роман, който е написан от Иван Вазов и е цялостно публикуван през 1894 г. преди това на три части излиза поетапно. Това е най–превежданата българска книга и то на почти всички езици в света. След проведена анкета и гласуване българите го обявиха за най–популярната българска книга на всички времена.
Иван Вазов пише „Под игото“, когато е в Одеса и пребивава там като емигрант. Това се случва през 1889-1890 г. Писателят завършва романа в България и го публикува.
Много учени в областта на литературата казват, че „Под игото“ за българите е като „Дон Кихот“ за испанците.
Известно време Иван Вазов се е колебаел как точно да кръсти романа. Първото име, което избрал, било „Кървава заря“. След това обаче написал около десет други заглавия и помолил свои приятели да посочат това, което най–много им харесва. Масово посочили името „Под игото“. И така се ражда заглавието на най–популярната и четена българска книга. Подзаглавието на книгата е „Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението“.
Прави впечатление, че всички герои в романа на Иван Вазов търпят едно значително духовно и нравствено израстване, в което се оказва, че най-важно от всичко е именно тяхната свобода. Това толкова желано изконно човешко право, което им е било отнето насилствено преди няколко века. Въпреки че те не знаят какво е да живеят свободни, вътрешно чувстват, че това е което искат, от което се нуждаят и най-вече е това, което заслужават.
Романът „Под игото“ на Иван Вазов е една вечна, безсмъртна творба, която може да служи за справочник на всички нас за това, какъв е бил животът на българите в последните години на турското робство. Това е едно произведение, което крие в себе си толкова много болка, мъка, но и искрица надежда. И кипи от неспирен копнеж, сила и смелост, както и следването на една толкова бленувана мечта, а именно свободата на българския народ.
Още от автора:
Обзалагаме се, че не знаете тези 100 факта за България
Дом на митичен герой или реален човек, а името му означава „весел“ и „стръмен“
Красота и спомен за величие: Крепостта Хисарлъка край Кюстендил
Между легендите и истината: Домът на Дракула край Брашов
Древната перла, разкриваща Кюстендил "като на длан"
“И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи (ЧАСТ 4)
Последният дом на Севт III - „Голямата косматка“ край Казанлък
Мистичният Татул – светилището на боговете в Родопите
Красота, романтика и великолепие: Царското величие Евксиноград
Магията на Румъния: Приказните замъци Пелеш и Пелишор
Съветите на една майка и „книжен плъх“: Как да отгледаме читател
“И ние сме дали нещо на света“: Позабравените велики българи (ЧАСТ 3)
Абагар – какво пише в първата българска книга
Мистерия на хиляди години: Тайните на Розетския камък
Седем от най-странните и красиви книжарници по света
Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия
Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло
Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври
Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета
Четири позабравени, но велики български постижения
„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба
В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?
Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?
Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"
Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев
Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C
Чисто и подредено: Там ще ви глобят, ако изхвърляте боклука си не в позволеното време
Градът, в който се прегръщат два свята: Тайните на Истанбул
Българската крепост, която носи слава и болка, гордост и тъга
Древна и красива България: Античният град с име на богиня
Там, където Калоян срази Балдуин IX: Крепостта Букелон край Маточина
Три приказни места в Рила, които всеки трябва да посети
„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско
Удивителни творения на природата: Ритлите, Каменната сватба и Каменните гъби
Тайните на Белоградчишките скали
Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет
Чудесата на България: Ивановски скални църкви
Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
Еленската базилика – останки от някогашно величие
Асеновата крепост - самотният страж на Родопите
