И днес вълнува душите ни: Влюбеният в българката Владимир Димитров

Тейлър Суифт и Травис Келси - любовната приказка, започнала с рискован ход

Колко струва годежният пръстен на Тейлър Суифт?

10 нетипични симптома на диабет, които най-често се проявяват в краката

Кой е Хамнет Шекспир? Загубеният син на Уилям Шекспир, който вдъхнови „Хамлет“

Богатство на Карлос Алкарас е разкрито – и защо звездата все още живее с родителите си

Пророческите думи на Мелания Тръмп: Как първата дама предвиди бъдещето си още през 1999 г.

Общият навик на Бил Гейтс и Леонардо да Винчи: Правете го 10 минути на ден и ще мислите ясно

Виновните за Аушвиц: Защо малко от тях бяха осъдени

Б ългарите безспорно сме велик народ в много отношения – история, открития, съхранение на българския дух (въпреки робствата), и всеки, който се срамува от произхода си, нека се замисли, че негови сънародници са Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Георги Раковски и куп други личности, които са ни дали толкова много – свобода, литература, култура и какво ли още не. Всички те са достойни за уважение и ние, като техни потомци, а на някои и съвременници, сме длъжни да знаем кои са и какво са направили за България.

Една подобна личност, която е оставила след себе си прекрасни шедьоври, е Владимир Димитров – Майстора. Той е един от големите майстори на българската живопис, оставил след себе си прекрасни картини, които и днес вълнуват душите и сърцата на ценителите на изкуството.

140 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) Непоказвани творби

18 снимки

Майсторът твори през първата половина на XX век, като фокусът на неговото творчество пада върху портрети и картини от бита на българите, дори е рисувал и скицирал множество сцени от бойното поле, на войници в окопите. Неговите образи за живи и сякаш те пренасят точно там, пресъздавайки съвсем реално случващото се в дадена картина.

Детство и ранни години

Владимир Димитров – Майстора е роден през 1882 г., малко след Освобождението в кюстендилското село Фролош, в семейството на Камка Стоилова и Димитър Поппетров. Когато е малко момче, само на 7 години, баща му е прострелян и остава инвалид. Това събитие белязва детството на Владимир и той от малък се бори с несгодите в живота. Годината, в която баща му остава инвалид, умира дядо му, който е бил другата духовна и финансова опора на семейството. Тази поредица от злощастни събития принуждава семейството да напусне родното си място и да се премести в Кюстендил, където въпреки че и двамата родители работят, те едва свързват двата края и детството на Владимир и сестра му Йорданка се оказва доста трудно. Семейството е било толкова бедно и живеещо в нищета, че се налага Майстора да напусне училище след втори клас.

Владимир Димитров – Майстора е принуден от обстоятелствата да започне работа. Той е бил продавач на вестници, бояджия, дърводелски работник, хотелски прислужник и какво ли още не, само и само да е в помощ на семейството си.

Първа изложба за Майстора

През 1899 г. животът на Владимир поема по друг път, който се оказва доста благоприятен за него и културното му израстване. Той става писар в съда в град Кюстендил и остава на тази длъжност в продължение на четири години. Тази позиция, макар и маловажна за много хора, се оказва, че е „златният билет“ за Владимир. На нея той среща образовани личности, които му помагат да научи нови неща и да развива таланта си и така се стига до първата изложба на Майстора, която се е състояла на 11 май 1903 г. в спортния салон на Педагогическото училище.

Творчеството на младия, тепърва прохождащ художник в света на живописта се забелязва веднага и му е възложена задача да нарисува портрет на Гоце Делчев за панахидата след смъртта му.

Благодарение на тази малка изложба и на този първи поръчан портрет, художникът е забелязан от видни творци като Иван Мърквичка, Петко Клисуров и Антон Митов, които стават негови наставници и учители. С тяхна помощ той развива таланта и уменията си до ниво, за което не е и мечтал, че може да бъде постигнато.

През 1908 г. бащата на Майстора умира, като нанася тежък удар на сина си с писмо, в което накратко му казва как не се вълнува от неговите успехи, щом той - родният му баща, умира в нищета. Това носи огромна болка и мъка на младия творец.

Да влезеш в картината

17 снимки

Все пак Майстора някак се съвзема след тази трагедия и през 1910 г. завършва Рисувателното училище. Талантът му е бил толкова голям и блестящ, че му предлагат различни специализации в чужбина, които той отказва. Вместо това става учител по краснопис в Свищов.

Участие в Балканската война

През 1912 г., въпреки че е освободен от военна служба, Майстора се включва в Балканската война като военен художник. Точно в този период той рисува и скицира всичките си творби, свързани с войната. В тях той дълбоко и реално отразява бита на войниците, техните мъки и несгоди на бойното поле, тяхната истинска участ. Тези картини будят у наблюдателя почит и тъга към българската войска, събуждат една меланхолия и състрадание към болката и нищетата на българските войници. Художникът е бил толкова изкусен в пресъздаването на човешката емоция, че завинаги е запечатал начина на живот на смелите войници на бойното поле.

Истинска трагедия в живота на твореца

През 1921 г. се случва най–голямата трагедия в живота на Владимир Димитров–Майстора. Умира неговата майка, която е била най–близкият му приятел, довереник и почитател на неговото творчество. Този жесток удар от съдбата се отразява на душевността на художника и той никога не успява да преживее кончината на своята любяща и мила майка.

Възход, падение и пак възход

В следващите няколко години Владимир Димитров–Майстора прави няколко успешни самостоятелни изложби, като неговото творчество се приема прекрасно от всички. Той постоянно усъвършенства своя талант и това си личи във всяка негова картина или скица.

Откраднати и намерени: Ценни експонати на Владимир Димитров - Майстора

8 снимки

През 1928 г. настава тежка икономическа криза, която засяга всички културни сфери и това принуждава твореца да се премести окончателно в село Шишковци. За известен период трудно свързва двата края, но след това се оказва, че това е бил най–плодотворният период на художника, съдейки по неговите картини. Негово ателие стават обширните кюстендилски полета, а обект на неговата муза се превръща българската жена, облечена в народна носия. То изобразява изключително прецизно образа на българката в различни пози, носии и цветове. А наскоро една от неговите картини - „Момата с ябълките“, беше пресътворена в пъзел от 1000 части и се оказа един от най-предпочитаните подаръци за любителите на пъзели.

Залезът на един велик творец

През последните години от своя живот Владимир Димитров – Майстора създава едни от най–големите си шедьоври, които са и едни от най–красивите и известни картини в родното изобразително изкуство.

Той е награден със званието „Народен художник“, става почетен гражданин на София и дори година преди смъртта си е удостоен с ордена „Георги Димитров.

Владимир Димитров – Майстора умира през 1960 г. в София от рак на панкреаса. През 1972 г. тленните му останки са преместени и положени в село Шишковци – изворът на неговото великолепно творчество.

В наши дни в град Кюстендил има художествена галерия, която носи неговото име.

Художникът е ярък пример за това как може да живееш в бедност, нищета и несгоди и въпреки това, ако си упорит и талантлив, може да постигнеш нещо наистина велико в своя живот и да оставиш толкова ярка следа след себе си, която никога да не избледнее.

Още от автора:

Най-мощните вулканични изригвания в историята

Предвестник на смъртта или ново начало: Един природен феномен, много поверия

Повод за гордост: 8 удивителни български рекорда и постижения

Как се е образувала най–опасната планинска верига на Земята

Три от най-ценните български книги: Какво не знаем за тях

За да са по–близо до Бог: Скалните манастири на Метеора

Обзалагаме се, че не знаете тези 100 факта за България

Кацнал на една скала: Манастирът Монсерат и историята на Черната Мадона

Дом на митичен герой или реален човек, а името му означава „весел“ и „стръмен“

Красота и спомен за величие: Крепостта Хисарлъка край Кюстендил

Между легендите и истината: Домът на Дракула край Брашов