През 2003 ЮНЕСКО, чиято основна цел е прилагането на мерки, насочени към насърчаване на предаването на нематериалното културно наследство през поколенията, създава Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство, която по-късно, през 2007 е ратифицирана и от Италия.

Това наследство не се ограничава само до паметници и колекции от предмети, а също така включва традиции или живи изрази, наследени от нашите предци и предадени на нашите потомци, включително устни традиции, сценични изкуства, социални практики, ритуали, празнични събития, знания и практики, свързани с природата и вселената, както и знания и умения, насочени към производството на традиционни занаятчийски изделия.

Нематериалното културно наследство обхваща и устните традиции и изрази, които включват социокултурни, театрални и сценични изкуства, традиционни занаяти, приготвяне на храна и по-общо – древни знания за природата и вселената.

Поддържането на тези практики живи е от изключителна важност, тъй като те характеризират и определят времето, пространството и най-важното – паметта на хората и регионите по целия свят.

В този контекст нематериалното наследство често представлява източник на творчески търсения за съвременните художници.

„Италия. (Не)видимите истории“ преразказва кодирани записи на истории и неписани спомени, интерпретиращи нематериалното наследство като културен коридор, като корпус от знания и умения и като експресивно многообразие, което в индивидуален, регионален и в национален мащаб съставя човешката мозайка от това, което наричаме италианско или италианщина.

Проектът е замислен като мултисензорно пътешествие в сърцето и душата на италианците, артикулирано и осъществено като невидима нишка на Ариадна, целяща да ни отведе в лабиринта на нашето безгранично човешко и културно наследство, между минало, настояще и бъдеще.

Експозицията предлага на зрителя полифонично визуално-звуково потапяне, което варира от известни шествия до документални филми за традиционната италианска кухня и музика.

Визуалният маршрут е изпъстрен с етнографски предмети все още не археологически, но вече не и съвременни – свирки, игри, оброчни плочки, обикновени прибори за хранене, табели за сергиите на улични продавачи.

Те предават уникално усещане за непрекъснатост, носят голям и любопитен разказвателен потенциал, който ни помага да възприемем и разкрием минали гласове и истории.

Изложбата представлява едно голямо културно пътешествие „2.0“ – пътуване, осъществено чрез визуалния, критичен и разказвателен опит на редица произведения на изкуството, създадени от 15 съвременни италиански майстори.

Te са вдъхновени както от нашите традиции, така и от нашето настояще в представата си за възможно бъдеще, размишлявайки върху това какво означава да си гражданин на държава, в която – според писателя Алдо Палацески – „само миналото е истински актуално“.

Всички художници, които участват в това забележително колективно събитие, изправени пред физическите и духовните аспекти на нашето нематериално наследство споделят дълбоко разбиране за традицията.

Изложбата има за цел да насърчи активното участие на зрителя в пътешествие, което се развива като пътешествие извън времето.

ХУДОЖНИЦИ: Томазо Кашела, Гайа Скарамела, Флавио Фавели, Дарио Гибаудо, Силвия Джамброне, Мария Лай, Франческо Лаурета, Давиде Моналди, Луана Перили, Рокси в кутията (Roxy in the box), Маринела Сенаторе, Анджело Маринели, Джузепе Стампоне, Серджо Туминело, Дзаелия Бишоп

Организация: Glocal Project Consulting ООД, Рим
С подкрепата на: Централен институт за демоетноантропология, Министерство на културното наследство и културните дейности, Рим

В сътрудничество с: Музей на Римската цивилизация – Министерство на културното наследство и културните дейности, Рим

Куратори: Доминик Лора, Микол ди Вероли

Изложбата „Италия. (Не)видимите истории“, може да се разгледа до 26 април 2020 г. в Националната галерия на пл. „Княз Александър І“ № 1, София (от вторник до неделя: 10.00 – 18.00 ч)

„Италия. (Не)видимите истории“