Последният дом на Севт III - „Голямата косматка“ край Казанлък - Любопитно

Колоритният Грозев каза сбогом на Hell’s Kitchen

Когато танцът обединява света – България задава ритъма с One Dance Festival

Принц, дама и херцогиня: Най-скандалният кралски любовен триъгълник

Почитаме паметта на един от дванадесетте апостоли на Христос

Шеф Ангелов изгони Джулиана Гани от Кухнята на Ада

Met Gala 2025: Почит към черния дендизъм и силата на стила

Уилям и Кейт – 14 години заедно: Как любовната им история вдъхновява света

Как Елвис Пресли ваксинира тийнейджърите срещу полиомиелит

Б ългария е страна с многовековна, дори хилядолетна история; страна с любопитни и неповторими традиции и обичаи, страна, която е съществувала на картата много преди голяма част от другите европейски държави. България е всичко това и много повече.

На нейната територия има толкова много природни забележителности, паметници, гробници, дворци и много други прекрасни неща, които да се видят. Голяма част от тях са уникални и единствени по рода си.

Когато някой спомене за „Долината на тракийските царе“ или „Голямата косматка“ винаги съм изпитвала някакво страхопочитание, може би защото имах удоволствието да ги посетя още като дете, когато всичко ново ми звучеше като нещо магично, или просто защото това наистина са уникални места по нашите земи, които крият много интересни загадки, и са част от нашата история и идентичност.

В „Долината на тракийските царе“ историята е толкова древна и интересна, че ще ви омае. Освен „Голямата косматка“ има още няколко могили и гробници, които си заслужава да се посетят.

Какво представлява „Голямата косматка“ и какви артефакти са намерени в нея?

„Голямата косматка“ е тракийска могила, която се намира на около един километър от град Шипка. Тази могила е уникална по своята същност, защото в нея е открита една от малкото запазени и неограбени тракийски гробници, като за нея се предполага, че е била на одриския владетел Севт III.

За тази гробница може да се каже, че е сред най–големите в Тракия и определено е сред най–внушителните. Това е място, което няма как да ви остави безразлични. Гробницата е висока 23 метра, а в диаметър достига до 130 метра.

Гробницата има следното разпределение – коридор, който се нарича дромос, с дължина от 13 метра и три други последователни помещения.

Първото помещение има правоъгълна форма и в него е намерен скелет на кон.
Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив, който е висок 4.50 метра. На входа на това помещение ще видите мраморна врата, на която са изобразени Хелиос на източното крило, и Горгона Медуза на западното.
Третото помещение е много интересно, може би дори най–интересното в гробницата. То представлява монолитен гранитен блок – саркофаг с тегло около 60 тона. Именно в него е издълбана погребалната камера. В това последно помещение са открити повечето предмети по време на археологическите разкопки.

Особен интерес представляват няколко находки, които са открити в гробницата. Това са една сребърна кутийка, наречена пиксида, която е леко позлатена от горе и има формата на мида и, разбира се, голямата бронзова глава, която се предполага, че е на одриския цар Севт III. Сребърната пиксида може да видите в историческия музей в Казанлък, както и някои от другите открити артефакти по време на разкопките на гробницата и могилата. Бронзовата глава на мъж с брада е открита на около 7 метра от фасадата.

Предполага се, че кутийката във форма на мида е принадлежала на съпругата на Севт III – тракийската принцеса Береника. Изящният съд тежи около 380 грама и е наистина много красив и си личи, че е доста прецизно изработен.

Други артефакти, които са открити в гробницата, са различни съдове за сервиране и вино, красив златен венец, сребърна каничка, три глинени амфори, златен киликс (това е античен съд за вино с формата на кръгла чаша), различни оръжейни предмети и части от тях, железен меч, различни накити и други. Реално обаче тук не са намерени човешки останки, освен три неизгорели зъба на индивид на около десет или дванайсет години. Освен това няма данни, че тяло е горено в дромоса на гробницата.

Тук е извършен типичен за тракийците ритуал за запечатване на гробница - след полагането на гробните дарове в първата камера е извършено жертвоприношение на кон, чиито останки са открити по време на разкопките, мраморната врата към втората камера е била натрошена и късове от нея, заедно с други камъни и блокове, а те от своя страна са използвани за затваряне на входовете към първите две камери. Коридорът е бил опожарен и запълнен с камъни и почва.

„Голямата косматка“ е част от известната „Долина на тракийските царе“, в която още може да видите Казанлъшката гробница, както и още няколко гробници и храмове, които са открити в могилите Голяма Арсеналка, Хелвеция, Шушманец, Грифони, Оструша и Светица.

Гробницата „Голямата косматка“ се намира на около 15 минути път с автомобил от Казанлък в посока Габрово.

Кой е Севт III и защо се предполага, че „Голямата косматка“ е негова гробница?

Предполага се, че Севт III е последният голям и значим владетел на Одриското царство. Той е бил цар на тракийското племе одриси в периода 330 – 300 г. пр.н.е. и е бил женен за тракийската принцеса Береника.

Севт III - голeмият владетел на Одриското царство

Има няколко аргумента и доказателства в подкрепа на теорията, че „Голямата косматка“ е гробницата именно на този тракийски владетел:

Намерената бронзова глава много прилича на него по различните описания на древните летописци и сравнена с изображенията на откритите монети;
Върху намерения шлем и върху два от сребърните съдове е изписано неговото име;
Могилата е издигната съвсем близо до Севтополис, който бил столица на Одриското царство, само на около 10 километра от нея. Днес Севтополис се намира на дъното на язовир Копринка;
След направената датировка предполагаемата дата съвпада с тази на смъртта на владетеля според няколко литературни източника;
В началото на гробницата са открити няколко монети, на които е изсечен ликът на одриския цар Севт III.

Опазване, консервация и работно време на гробницата

„Голямата косматка“ е била проучена и разкопана през 2004 г. от екипа Георги Китов. През 2015 г. и 2016 г. са направени няколко укрепителни строежа, за да не се разпада самата могила от дъждовете. Могилата е отворена за посещение от 9 до 17:30 часа, като месеците от ноември до май е затворена, но ако сте много голяма група, може да я отворят при предварителна заявка. Тази информация постоянно се мени, затова е добре, ако ще посещавате гробницата да проверите работното време и таксите в информационните центрове в Казанлък и Стара Загора.

От историческия музей в Казанлък се предлагат беседи в гробницата и музея на няколко езика – български, английски и немски език.

Още от автора:

Мистичният Татул – светилището на боговете в Родопите

Красота, романтика и великолепие: Царското величие Евксиноград

Магията на Румъния: Приказните замъци Пелеш и Пелишор

Съветите на една майка и „книжен плъх“: Как да отгледаме читател

“И ние сме дали нещо на света“: Позабравените велики българи (ЧАСТ 3)

Абагар – какво пише в първата българска книга

Мистерия на хиляди години: Тайните на Розетския камък

Седем от най-странните и красиви книжарници по света

Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия

Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло