„И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи

Любовна драма и напрегнати номинации в Къщата на Big Brother тази вечер

Животът на Ан Хатауей – вдъхновението зад великия Шекспир

Съдбоносна капитанска битка определя бъдещето на племената в “Игри на волята”

Смъртта на Джеймс Дийн: Истината за катастрофата, която отне живота на идола преди 70 години

Положителен тест за бременност ще разтърси Къщата на Big Brother

Купуват ли си дипломи лекарите? Говори Лъчезар от “Игри на волята” (ВИДЕО)

Суровият Изолатор отново отвори врати в “Игри на волята”

Мути от Big Brother: Открих исляма след отвращение от поп фолк индустрията! (ВИДЕО)

И звестната приказка „И ние сме дали нещо на света“ важи с пълна сила за нашата страна. България има много с какво да се гордее – велика история, велики българи и техните постижения.

Всички знаем кой е Аспарух, цар Симеон, Паисий Хилендарски, Иван Рилски и какво са направили те за нашата страна. А знаем ли какво е открил Стамен Григоров, кой е в основата на паметника Шипка и коя е Анка Ламбрева например?

Има толкова много велики българи, които са дали много на България и света със своите открития и постижения, но за съжаление остават по една или друга причина забравени, неизвестни и сякаш никога не ги е имало.

В тази статия съм решила да ви представя няколко българи, за които не всеки знае кои са и какво са направили или открили, а трябва, защото те са важна част от нашата история. А и постиженията им заслужават поне минутка слава.

Асен Пейков

Асен Пейков е роден през 1908 г. в София, като съдбата му не е никак лека. Още като дете той губи своите родители и остава сирак. Това го кара да замине за Созопол, където учи в местното рибарско училище. Късметът обаче не му се усмихва в красивия морски град и той се връща обратно в София, където дълго време е бил безработен. Препитавал се е с разтоварване на чували с въглища и дърва и то от време на време.

Асен има наистина тежък живот, изпълнен с трудности, но един ден слънцето изгрява и в неговата душа. През 1930 г. става чирак в ателието на проф. Андрей Николов. Там той започва да вае красиви скулптори от глина.

През 1942 г. среща голямата си любов – Емилия Боканегра, на която е посветил и повечето си творби. Неговият талант не остава незабелязан, но за съжаление става по-известен в Рим, където се мести да живее със своята съпруга. Там е високо ценен като скулптор дори от Ватикана. Интересно е да се отбележи, че Асен Пейков е единственият скулптор, за когото папата позира. Пейков се превръща в един от най-ценените скулптори в Италия. Той не се ограничава само с глина, ами работи и с дърво, мрамор и други материали.

Най-известната му творба е може би и една от най-високите статуи на Леонардо да Винчи в света. Тя се намира на летище Фиумичино в Рим.

За съжаление в България не само, че не известен, но не е получил и никакво признание за своя гений. За сметка на това в Италия той е добре познат в средите на изкуството.

Асен Пейков умира през 1973 г. след втори инфаркт в своето ателие в Рим, като малко след смъртта му в негова чест, близо до дома му италианците кръщават площад на него – Ларго Асен Пейков. Дори през 2007 г. е открит още един площад, който носи името на малкия брат на скулптора – Илия Пейков.

Стамен Григоров

В годината, в която България се освобождава от турско робство, се ражда и един откривател, който ще даде много не само на нас, но и на целия свят. Това е Стамен Григоров. Той е бил много ученолюбив, упорит и последователен. Учи медицина в Женева. Жени се за своята любима Даринка, която се оказва, че има голям принос в неговото откритие.

В института Луи Пастьор от доста години правят проучвания за стомашните заболявания и как това са едни от най-честите причини за смъртността в световен мащаб. Правят се изследвания на дълголетници в над 30 държави, като се оказва, че у нас са 4 на 1000, което за тогава е било доста впечатляващ резултат.

Стамен Григоров започва да изследва киселото мляко, което жена му постоянно му праща. След множество неуспешни опити, на 27-годишна възраст той открива млечнокиселата бактерия, която по-късно ще носи неговото име. Пише подробна статия за българското кисело мляко, представя резултатите си в Луи Пастьор и в Сорбоната, и френската научна общност е силно впечатлена.

Откриването на бактерията Лактоцилус Булгарикус, към което име по-късно се добавя и фамилията на Стамен, е едно от най-значимите български открития, което има и световно признание.

Благодарение на откритието на Стамен Григоров, днес киселото мляко е един от символите ни пред целия свят.

Пеньо Атанасов – Бомбето

Какво знаем за паметника Шипка, за неговата история и строителство? Знаем това, което сме чели в интернет и сме учили в училище. За съжаление почти никъде в тези източници не се споменава името на Пеньо Атанасов по прякор Пеньо Бомбето.

Пеньо се ражда в едно малко селце, близо до Дряново, в семейството на Атанас, който е строител и майстор, и е работил редом с великия Колю Фичето, от който е научил доста неща. Съвсем логично е Пеньо да се запали по занаята на баща си, който с времето усвоява и то доста прецизно.

След напускането на казармата Пеньо заминава за София, където минава през различни курсове, които му дават правото да стане предприемач и да строи различни строителни обекти.

През 1879 г. се заражда идеята за изграждане на паметник, който да е символ на Българското освобождение. След дълги перипетии и умувания, строежът започва през 1926 г. Пеньо Бомбето и неговите хора са построили здравите и масивни основи на паметника, за което за съжаление не получават абсолютно никакво признание по време на откриването. Лично строителят е бил на откриването и е останал доста обиден и огорчен, че нито той, нито някой от екипа му са споменати дори бегло.

Паметникът е открит на 26 август 1934 г. На откриването е имало повече от 100 000 души, които с нетърпение са изкачили 894-те стъпала до върха на този величествен монумент с височина от 31.5 метра.

В годините след построяването на паметника Пеньо Бомбето продължава да работи като строител, създава семейство и едва през 50-те години на XX век получава някакво признание от държавата. Макар и с голямо закъснение, майсторът е отличен със златна значка „Майстор Колю Фичето“. Въпреки това в наши дни много малко хора са чували за него, което е наистина жалко.

Анка Ламбрева

Анка Ламбрева е първата българка обиколила света. Тя се ражда през 1895 г. в Карлово в голямо и задружно семейство. Още от много малка тя проявява силен интерес към пътешествията и към опознаването на света. Анка изпъква със своята любознателност и остър ум.

През 1918 г. тя заминава за София за да учи медицина. През годините на нейното следване за съжаление и двамата ѝ родители умират. Анка напуска София за да е близо до семейството си и да им помага с каквото може.

След няколко години късметът ѝ се усмихва. Тя научава, че медицинският университет в Цариград набира студенти и така печели стипендия и заминава да следва там. Учейки медицина, Анка работи и като медицинска сестра в една местна болница.

Започва да пътува по работа из целия свят, като дори сама удължава тези пътувания, за да разгледа колкото се може повече държави.

Нейният живот е пълен с пътешествия и различни приключения. Дори е била в пленнически лагер в Ливан по време на Втората световна война.

Анка Ламбрева прекарва повече от 50 години извън своята родина, за която въпреки това милее, но приключенският и дух и нуждата да помага не ѝ дават покой и за това пътува из целия свят.

Голям част от своите пътувания тя предприема със своя съпруг и сина си. След като мъжът ѝ умира тя се връща в Карлово и дарява голяма част от своите снимки и спомени от пътешествията си на музеи в родния Карлово и в Пловдив.

Удивителен живот е имала Анка, за който в наши дни почти никой не знае.

В нашата история има толкова много подобни имена, като тези, които са оставили траен и важен отпечатък върху нацията ни, но за съжаление са неизвестни и някак забравени.

Още от автора:

„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба

В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?

Семейство Булгари от Корфу – потомци на последния български цар преди падането на България под турско робство

Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?

Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"

Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев

Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C

Чисто и подредено: Там ще ви глобят, ако изхвърляте боклука си не в позволеното време

Градът, в който се прегръщат два свята: Тайните на Истанбул

Българската крепост, която носи слава и болка, гордост и тъга

Древна и красива България: Античният град с име на богиня