Тайните на многоликия Перперикон

Е дно от най-красивите кътчета в България, а може би и криещо в себе си най-много мистерии е Родопа планина. Тя е необятна, красива, зареждаща и толкова уникална, че остава в сърцето на всеки, който се докосне до нейната магия и очарование.

В нея са скрити приказни места, интересни исторически и природни забележителности и голяма част от мистериите, които са свързани с нашите земи.

В Родопите има толкова много места, които си заслужава да бъдат посетени, при това повече от веднъж, но може би едно от най-интересните и мистериозни е светилището Перперикон.

Какви тайни крие това магично място и дали е разкрило всички, не е съвсем ясно, но определено има още какво да покаже на България и света.

Откриване на Перперикон

Древното светилище Перперикон се намира в Родопа планина, близо до град Кърджали, и е обект на обществен интерес от много отдавна. Самият Константин Иречек пише за средновековна крепост Хиперперакион (Перперикон) още в края на XIX век, макар и той да не я е посещавал.

След това е имало различни частични посещения и проучвания, но първите истински археологически проучвания са извършени в периода 1979 – 1982 г. под ръководството на проф. Стамен Михайлов от Археологическия институт към БАН и Иван Балкански, който по това време е бил уредник на Историческия музей в Кърджали.

През 1983 г. Николай Овчаров и Живко Аладжов правят интересни открития откъм северната страна на хълма, на който се намира самата крепост-светилище. Те откриват много загадъчни рисунки, тип графити по скалите на Перперикон.

След това идва период на суша, ако може така да се каже – около 20 години застой в археологическите проучвания, докато през 2000 г. не се печели малък проект за финансиране на разкопките, следващите години още няколко и така през 2002 – 2003 г. започва т.нар. масов туризъм на Перперикон, като от тогава насам всяка година мястото бива посещавано от десетки хиляди туристи, както българи, така и много чужденци.

Възникване, история разположение на Перперикон

Величественият скален масив, на който е разположен Перперикон, се извисява високо в Източните Родопи, на около 15 километра от град Кърджали. Намира се близо до Перперешката река, където се предполага, че древните жители са добивали злато. Смята се, че на това място, преди 8000 години е възникнал Перперикон. Тогавашното население на мястото силно е почитало Бога на Слънцето. Именно това е и една от причините Перперикон да „изникне“ на гола скала, високо в планината, където слънчевите лъчи имат по-лесен достъп.

В някои от нишите на мястото, са открити множество съдове, фигури и други антични предмети, които са свързани с култа към Бога Слънце.

Светилището развило своето огромно значение още през късната Бронзова епоха. Големият подем се е осъществил през XVIII-XII в. пр.н.е. Това съвпада с периода на развитие и на първата европейска цивилизация, а именно Крито-Микенската култура.

Един от откритите съдове от този период изключително много впечатлява археолозите със своите изображения – Богът на Слънцето и шест човешки фигури. Те са оформени съвсем символично като цветя, главите им са представени като малки слънца.

Култът към Слънцето се доразвива и през ранножелязната епоха, IX–VI в. пр.н.е., когато започват да се появяват и много други богове. Тракийската религия например е силно ориентирана към култа към Орфей и Дионис, а Перперикон се превръща в един център именно на тези вярвания, обичаи и древни традиции.

През 2002 г. е открита голяма зала без покрив, която отговаря на всички описания на храма на Дионис от античните текстове. В центъра ѝ се намира изключително интересен олтар с диаметър около 2 метра и височина от 3 метра. Предполага се, че самата зала не е имала покрив заради огнения пламък, като по неговата височина древните са гадаели.

Цялата околност и самият връх на Перперикон са покрити с хиляди скални изсичания, които имат вид на корита, басейни и преливници. Предполага се, че тези олтари най-вероятно са се използвали за различни жертвоприношения в чест на боговете.

Най-общо може да се каже, че Перперикон се състои от четири части:

• внушителна крепост, която е наречена Акропол,
• Дворец или още светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток,
• северно
• и южно подградие.

В източната част на Акропола може да видите една доста голяма Базилика. Тя най-вероятно е била древен храм, а по време на християнството се е превърнала в църква. От базиликата към самата вътрешност на Акропола води красива покрита колонада и портик, като има колони, които са оцелели и до днес.

Почти всички изследвания и проучвания сочат, че най-вероятно храмовият комплект е бил посветен на бог Дионис. Той е разположен на цели седем етажа, като в центъра му се намира тридесетметрова церемониална зала, която се предполага, че е служела за извършване на различни ритуали и обреди.

Друг много интересен обект в Двореца е масивен каменен трон с поставка за краката и облегалки за ръцете.

Под тухления под на всяко помещение са открити хиляди канали за оттичане на дъждовната вода – факт, който ни навежда на мисълта, че е създадена една наистина блестяща за времето си канализационна система.

Дворецът е ограден с огромна крепостна стена, която е свързана с Акропола.

Легенди и пророчества

Като всяко мистично място по нашите земи и тук не липсват легенди, местен фолклор, че дори и няколко пророчества.

Преданията разказват за две много важни исторически събития, които са пророкувани именно от Перперикон и по-точно от олтара в храма на Дионис. Първото предсказва славата и великите дела на Александър Македонски, а второто пророкува властта на самия Гай Юлий Цезар.

Перперикон е един наистина впечатляващ и уникален комплекс, който е посветен на култа към Бога Слънце. Той е символ на една от най-ранните култури по нашите земи и е един от най-посещаваните туристически обекти не само в Родопите, но и в цяла България. Комплексът е и част от 100-те национални туристически обекта у нас.

Постоянно се откриват нови интересни обекти на Перперикон и малко по-малко се разбулват част от тайните му, или пък обратното – все повече се задълбочава въпросът дали някога ще разберем с абсолютна сигурност за какво точно е служело това магично място, което има много интересна притегателна сила към себе си.

Още от автора:

Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска

Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?

Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“

Мистериите на траките: Казанлъшката гробница

Владетел или бог - кой е Мадарският конник?

Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари

Тихото гнездо на една кралица в България

Вила Армира - мистерия и изящество от римско време

Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи

Еленската базилика – останки от някогашно величие

Асеновата крепост - самотният страж на Родопите