В последната, четвърта част от поредицата за „Забравените българи“ ще ви представя Георги Лозанов – създателят на сугестопедията, Димитър Пасков – откривателят на нивалина, Христина Хранова – първата българска акушерка, и Иван Денкоглу – активен благодетел на българската просвета.
Четирима позабравени, но велики българи (ЧАСТ 1)
"И ние сме дали нещо на света": Четирима позабравени, но велики българи (ЧАСТ 2)
- Георги Лозанов
През 1926 г. в София се ражда Георги Лозанов – създателят на сугестопедията. Той е роден в семейство, което цени високо образованието и науката – баща му е преподавател по история, а майка му е юрист. За съжаление малкият Георги остава без майка на крехката възраст от 2 годинки. Баща му решава да се преместят в Лом, като там се жени повторно.
Георги е бил много умно и будно момче. От малък чете много и се е интересувал от различни неща, най – вече история, психология и медицина. Не е случаен и фактът, че завършва гимназия с отличен успех. За съвсем кратко е в затвора по политически причини, но това не пречи на Георги да преследва упорито и с полагане на голям труд своята мечта – да учи в Медицинския университет в София. Мечтата му се сбъдва и през 1952 г. се дипломира успешно и веднага записва специализация в направленията неврология и психотерапия. През следващите 5 години прави редица изследвания и работи в двете най – големи психиатрични болници в страната – в село Курило и в село Бяла. Следва и второ висше образование, което отново завършва с отличен успех – това е специалността педагогика.
Георги Лозанов е пример за тези хора, които постоянно искат да научават нещо ново и да се развиват в своята сфера, а защо не и в други.
Години наред той се занимава с изучаване на човешкия мозък и така открива метода на сугестопедията – учене чрез внушаване. Оказва се, че този метод дава наистина невероятни резултати, особено при ученето на чужди езици.
Интересът отвън не закъснява. Множество престижни европейски училища и университети канят Георги Лозанов да покаже своя метод на живо и започват да го използват. За нещастие в България внезапно е забранен, а Георги Лозанов е арестуван, като му се забранява да пътува извън страната и е под домашен арест повече от девет години. През всичкото това време методът жъне големи успехи в цяла Европа. Не е ясно защо нещата се развиват по този начин за Георги в собствената му родина, но след като забраните за пътуване отпадат, той продължава да изнася лекции за своя метод в чужбина.
- Димитър Пасков
Димитър Пасков е бил виден фармаколог и откривател на нивалина. Той се ражда през 1914 г. в с. Горно Броди в Гърция, в бедно, но много трудолюбиво семейство. Майка му отглежда тютюн, а баща му е майстор-зидар.
Още от малък Димитър е будно момче, което се интересува от анатомия, растения и всичко свързано с човека и природата. След като успешно завършва гимназия, той записва вътрешни болести в Медицинския университет в София. След като и там успешно се дипломира, Пасков заминава да работи в няколко болници близо до Пловдив. Още като студент той е имал много силен интерес към народната медицина и винаги, когато е имало възможност я е използвал. Специализирал е в Санкт Петербург (тогава Ленинград) и след това се завръща в България където става доцент по фармакология в Медицинския университет.
Откритието на нивалина, който е лекарство за борба с детския паралич, става съвсем случайно и то в момент на епидемия в цяла Европа от коварната детска болест. Пасков забелязва, че едно малко момиче, което е болно от детски паралич, пило от вода, в която имало натопени блатни кокичета и започнало да се подобрява. Димитър, както и останалите медици, били озадачени и за това той прави множество изследвания и анализи и накрая разбира, че съставката галантамин в листата на блатното кокиче са помогнали на момичето. Съставката, която е била изолирана в най–чист вид получава името „нивалин“.
Ето как една случайност е довела до едно от най–големите българския, а дори и световни открития във фармацията.
- Христина Хранова
Не е ясно точно в кой град и кога е родена първата българска акушерка и водна спасителка, но има данни, че това е станало около 50-те години на XIX век, в семейство в което тя е била 18-ото дете. Христина Хранова и роднините ѝ бягат от турските набези често, а когато до тях достига новината за обесването на Васил Левски, младото момиче е съкрушено. Този момент сякаш е повратен в нейния живот, защото след него тя се заклева до сетния си дъх да служи на българския народ.
Смелата Христина често се дегизирала като мъж, за да може да участва в различни сражения и битки от Освободителната война. Тя дори е взела участие в боевете на Шипка. Въпреки, че е жена, тя по нищо не отстъпвала на мъжете в боя.
След Освобождението тя заминава за Киев, където учи за акушерка и връщайки се в България, става първата такава. По неофициални данни е изродила над 3400 години. Освен това е била воден спасител и отново е участвала в сражения през 1885 г. в Сръбско-българската война. Бойните ѝ подвизи обаче не спират дотук. Тя е участвала в Балканската и Междусъюзническата война.
И тук се прокрадва несправедливостта – тя остава без пенсия, защото държавата ѝ казва, че „има прекъсвания в трудовия стаж“, явно никой не се вълнува, че те са били по времето, в което тя се е сражавала за България. До последните си дни е живяла в бедност и дори мизерия. Писала е писма до държавните служби за отпускане на пенсия, но разбира се те са останали просто така, в небитието. И все пак в последните ѝ няколко години живот държавата ѝ отпуска някаква минимална пенсия, с която може само да се храни.
През 1922 г. Христина Хранова умира, без мъж, без деца, погребана от няколко от оцелелите ѝ бойни другари. За съжаление подобна съдба имат много видни българи, които са дали живота си за страната, но държавата, както винаги, е била мащеха за тях.
В наши дни нито се знае къде е нейният гроб, нито има издигнат паметник, което е жалко, а дори бих казала – срамно.
- Иван Денкоглу
Когато чуете името Иван Денкоглу какво веднага ви изниква в съзнанието? Улица, пряка на Витошка, нали? А всъщност знаете ли, че той е бил един от най–големите дарители и благодетели на българската просвета?
През 1781 г. в село Балша се ражда малкият Иван. От малък има труден живот, рано губи баща си и се налага да работи като разносвач, ратай и общ работник, за да може да се издържа. След смъртта на баща му е пратен при негов чичо, калугер, но въпреки този факт, той не получава друго образование освен начално.
Заминавайки за чужбина, Иван се учи на търговия от видни търговци и се оказва, че има нюх за това. Постепенно и с много труд, той забогатява и отваря „вечен фонд“ за българскиоте училища. Стипендиите на този фонд са помогнали на много деца. Благодарение на него се отваря и първото девическо училище в София, което днес носи неговото име. Това е 127-о СОУ „Иван Денкоглу“.
През целия си живот той се е посветил на това да дарява пари за българското образование, да купува книги и помагала за училища и читалища, и може би всичко това е следствие от факта, че той самият някога, като дете не е имал тази възможност.
В българската история са много българите, които са направили направо чудеса за нас и няколко статии не стигат за да бъдат споменати и описани. За съжаление никой не преподава за тях в училищата и университетите, или ако е така то се споменават едва шепа от всички заслужили. Това е наистина много жалко, защото те са част от нашата история и са ни формирали като личности, без дори да подозират това. Дано някой ден, някъде, някой даде гласност и разкаже за всички тях. Тези хора са гордост за България и не бива да бъдат забравени.
Още от автора:
Последният дом на Севт III - „Голямата косматка“ край Казанлък
Мистичният Татул – светилището на боговете в Родопите
Красота, романтика и великолепие: Царското величие Евксиноград
Магията на Румъния: Приказните замъци Пелеш и Пелишор
Съветите на една майка и „книжен плъх“: Как да отгледаме читател
“И ние сме дали нещо на света“: Позабравените велики българи (ЧАСТ 3)
Абагар – какво пише в първата българска книга
Мистерия на хиляди години: Тайните на Розетския камък
Седем от най-странните и красиви книжарници по света
Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия
Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло
Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври
Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета
Четири позабравени, но велики български постижения
„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба
В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?
Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?
Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"
Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев
Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C
Чисто и подредено: Там ще ви глобят, ако изхвърляте боклука си не в позволеното време
Градът, в който се прегръщат два свята: Тайните на Истанбул
Българската крепост, която носи слава и болка, гордост и тъга
Древна и красива България: Античният град с име на богиня
Там, където Калоян срази Балдуин IX: Крепостта Букелон край Маточина
Три приказни места в Рила, които всеки трябва да посети
„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско
Удивителни творения на природата: Ритлите, Каменната сватба и Каменните гъби
Тайните на Белоградчишките скали
Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет
Чудесата на България: Ивановски скални църкви
Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
Еленската базилика – останки от някогашно величие
Асеновата крепост - самотният страж на Родопите
Там, където земята свършва и започва морето (СНИМКИ)
Масонското очарование на Португалия
Столицата на императриците - от пустош до величие
От малка селска църква до средновековен шедьовър
