Мистичният Татул – светилището на боговете в Родопите - Любопитно

Колоритният Грозев каза сбогом на Hell’s Kitchen

Когато танцът обединява света – България задава ритъма с One Dance Festival

Принц, дама и херцогиня: Най-скандалният кралски любовен триъгълник

Почитаме паметта на един от дванадесетте апостоли на Христос

Шеф Ангелов изгони Джулиана Гани от Кухнята на Ада

Met Gala 2025: Почит към черния дендизъм и силата на стила

Уилям и Кейт – 14 години заедно: Как любовната им история вдъхновява света

Как Елвис Пресли ваксинира тийнейджърите срещу полиомиелит

В сърцето на Източните Родопи, само на 15 километра от Момчилград се намира един скално–култов комплекс, който е не по-малко интересен от Перперикон и също толкова мистериозен и величествен.

Това е Татул, който е разположен съвсем близо до едноименното село. Това мистично място набира все по–голяма популярност и всяка година се посещава от все повече туристи.

Около Татул има множество легенди и митове, като например, че това е гробът на Орфей, че е култ към бога Слънце, че е бил светилище за тракийци, готи и римляни и много други.

Осем изумителни факта за "светилището на боговете" Татул

8 снимки

Къде точно е истината и дали Орфей наистина е съществувал или е само митичен герой няма как да сме сигурни, но едно е ясно – мястото е красиво, мистично и забулено в тайни, които може и никога да не разкрием докрай.

Какво точно представлява комплексът и кога е открит?

Скалното светилище „Татул“ е споменато и описано за първи път през 1933 г. от Никола Иванов. След това, няколко години по–късно, през 1940 г. Васил Миков дава предположение, че този хълм крие древнотракийско светилище, което се оказва точно така.

Комплексът представлява скален масив, който включва два саркофага, главен олтар, триметров кладенец и множество други изсичания в скалите, за които все още не е ясно за какво точно за служели.

Според археологическите разкопки датировката на скалното светилище от около пето-четвърто хилядолетие пр. Хр.

През 1980 г. има предположение от археолози, че светилището край село Татул е било на Орфей, но на този етап е само хипотеза, тъй като все още няма доказателства в нейна подкрепа.

Интересното при Татул е, че това светилище има съвсем различно разпределение от всички други подобни места, които са открити по нашите земи.

Самата пирамида на върха е издялана от един монолит, както изглежда от човешка ръка, което е наистина много голям труд, който изисква доста време. Въпросната пирамида е висока около 4.50 метра и широка при основата си 6 метра, а в горната част на пирамидата е издялана площадка. В средата на тази издигната част има издълбан един гроб с неправилна форма, който има размери 49 cм на 25 см. Самият гроб е дълъг 1.87 метра.

Между III и I в. пр.Хр. около светилището е била изградена доста масивна подпорна стена, която е била направена от суха зидария без никаква замазка. Тя укрепва и защитава религиозния комплекс като затваря северната и западната страна.

През Римската епоха са били изградени допълнителни зали и съоръжения и по този начин комплексът се е разраснал още.

В Татул са намерени различни артефакти от траки, римляни и готи, което показва, че комплексът е бил обитаван от доста народи и през много епохи. Това е и безспорен факт за това колко е било важно светилището щом толкова много народи са го обитавали и разширявали. За съжаление готите са опожарили почти целия комплекс и с това са погубени доста артефакти, които щяха да дадат отговори на много въпроси, които имат археолозите за това светилище.

Християнската религия променя Татул из основи, като го превръща в светска сграда. В комплекса са намерени 12 печата на севаст Георги Палеолог, който е бил военачалник на император Алексей I Комнин и родоначалник на известната династия на Палеолозите.

През XII век светилището е окончателно изоставено, докато не са направени първите археологически разкопки и проучвания на мястото.

Археологически проучвания

Археологическите разкопки и проучвания на скално-култовия комплекс започват още през 1960 г. Първоначално е била разкрита най–високата част на комплекса, където са се появили типичните изсичания за култовите комплекси, но и някои нови, които не били познати до този момент по нашите земи.

В началото на 1970-те години всичко проучено до този момент е било описано от Иван Венедиков и Николай Виходцевски, които предполагат, че Татул е мавзолей на богато семейство от тракийското племе на одрисите.

След 2000 година масови и подробни проучвания без прекъсване са направени от екипа на Николай Овчаров.

При разкопките се откриват множество интересни и ценни артефакти, сред които керамика, която имала произход от Микена и Мала Азия, което показва, че в това светилище са идвали поклонници от различни краища на света.

Някои любопитни факти за Татул:

Част от тракийската керамика, която е открита в комплекса, е подобна на останките, намерени около Троя. Това доказва, че траките, живели при Троя, и тези, които са населявали Източните Родопи, са част от една и съща култура;
Някои историци са на мнение, че саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера изобразяват погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митологията е бил цар на царство в южната част на Родопите и е взел участие в Троянската война. Има и една легенда за Резос, който казва, че докато той е воювал в Троянската война, успял да обязди мистични коне, които били бързи като вятъра и бели като снега. Тези коне имали силата сами да победят троянците, стига да пиели вода от река Скамандър, намираща се в днешна Турция;
Според Еврипид, Орфей бил разкъсан от меандрите на Дионис и след това бил погребан от своята майка точно тук, а тя казала следните думи: “Ти, сине, няма да влезеш в черната земя, а ще бъдеш антроподемон и прорицател на Дионис и след смъртта си”;
Някои твърдят, че тук е гробът на Орфей, а други, че той е митологичен образ;
Има хипотези, че Татул е било светилище на бога Слънце;
Мястото е известно и под името „Гробът“ или „Светилището на Орфей“;
Предполага се, че племената и народите, които са използвали Татул и Перперикон, са ходили пеша от едното до другото място. Разстоянието е около 50 километра;
На Татул са проведени и археоастрономически, физични и метеорологични проучвания през 1982 и 1983 г., които показват, че има деперсия на геомагнитното поле. Направени са и измервания на температурата, както на въздуха, така и на самата скала, и те са показали, че непосредствено преди изгрева на слънцето температурата рязко спада, а след това се наблюдава постепенно покачване. Всичко това може да се обясни с вероятна аномалия в структурата или в състава на скалния масив. Подробно геофизично изследване на тези аномалии обаче все още не е направено. Предполага се, че тези аномалии са били фактор за древните при избора на мястото на светилището, което означава, че по някакъв начин и те самите са можели да направят подобни изследвания.

Определено „Татул“ е едно от местата в България, които възбуждат любопитството, както на археолозите и историци, така и на посетителите. Определено е място, което заслужава да се посети, независимо от това дали някога напълно ще разкрие своите тайни.

Още от автора:

Красота, романтика и великолепие: Царското величие Евксиноград

Магията на Румъния: Приказните замъци Пелеш и Пелишор

Съветите на една майка и „книжен плъх“: Как да отгледаме читател

“И ние сме дали нещо на света“: Позабравените велики българи (ЧАСТ 3)

Абагар – какво пише в първата българска книга

Мистерия на хиляди години: Тайните на Розетския камък

Седем от най-странните и красиви книжарници по света

Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия

Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло

Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври

Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета