Б езспорно Винсент ван Гог е един от най-известните и талантливи художници в цялото европейско изкуство, а дори може да се каже и в световното.
Геният на нидерландския художник се вижда във всяка една от неговите картини.
Макар и меланхоличен, често гневен и затворен в себе си, той оставя едни от най-големите шедьоври в изобразителното изкуство.
Детство и ранни години
Винсент ван Гог е роден в известна фамилия. Той е син на пастор Теодор и Ана Корнелия от Хага. Майката на Ван Гог е с три години по-голяма от баща му и доста по-различна като характер и мислене. Тя е леко меланхолична, болнава и понякога проявява агресия – неща, които в една или друга степен се наследяват от Ван Гог.
Малко след брака между Ана Корнелия и пастор Теодор, тя забременява, като решават, че ако е момче ще бъде кръстено на бащата на пастора – Винсент. Същото име е носел и чичо на известния художник.
На 30 март 1852 г. Ана Корнелия ражда момченце, но то е мъртвородено. Въпреки това родителите му дават името Винсент. Нейната скръб е толкова неизмерима и болезнена, че тя става още по-тъжна и затворена в себе си. Въпреки това съдбата е отредила за Ана Корнелия да стане майка – точно една година след смъртта на първородния си син на 30 март 1853 г., тя отново ражда момченце, което кръщават Винсент Вилем в памет на мъртвороденото му братче.
След Винсент на бял свят идват още деца, неговите братя и сестри, но той се привързва най-силно към брат си Тео (Теодор), с който по-късно водят доста дълга кореспонденция чрез писма. Той става неговия най-близък и най-доверен човек в целия свят.
Като дете Винсент е много затворен, саможив и винаги е извън игрите на своите братя и сестри. Той обича да остава сам със собствените си мисли и занимания – много обичал да събира различни насекоми и да ги слага в кутийки. Обичал е много да чете и дори е знаел имената на доста от тези насекоми на латински език.
Често е посещавал гроба на мъртвородения си брат, за когото родителите му разказвали.
Младият Ван Гог посещава общинско училище, в което също показва вироглавия си и инатлив нрав. Той е доста заядлив, отмъстителен, но под повърхността се крие една нежна душа – той много обичал да рисува цветя и въпреки че понякога се държал лошо със своите другари, той им подарявал тези картини.
Винсент бил меланхоличен и се натъжавал от всичко. Той бил чувствителна душа и често изпадал в тъжни и депресивни състояния.
Когато младият творец навършва единайсет години и половина, неговият баща решава да го изпрати в пансиона на господин Провили в Зевенберген. Въпреки че не блести с отлични успехи, той обожавал да чете книги на всякакви теми – философия, теология и дори романи, но за сметка на това нямал никакъв интерес към предметите, които се преподавали в училище.
Неговото юношество минава в разходки сред природата, която той много обичал и истински ѝ се наслаждавал, но си оставал все така мрачен и затворен в себе си. В тези си години той често се кара със своите родители, а освен това го мъчат и различни болки – главоболие и чувствителен стомах, които допълнително допринасят за неговата меланхолия.
На вид той не бил нищо особено, но дълбоко в душата му се криели копнежи и мечти, въпреки, че самият той нямал представа какъв точно иска да стане и с каква професия да се захване.
След шестнайстата му година семейството му взима решение той да стане търговец на картини при чичо си Сент (Винсент). Тази работа определено е в негов стил и му се отдава. Той е много съвестен и старателен, без проблем запаметява всички картини, репродукции и гравюри. Вижда се, че го очаква светло бъдеще в света на търговията с картини. Въпреки че се занимава с изкуство, дотогава Винсент не е виждал нито една картина. За да навакса, в свободното си време посещава различни музеи и общува с майстори, за да обогати общата си култура що се отнася до изобразителното изкуство.
Лондон и любовта на Ван Гог към героите на Дикенс
Младият Винсент работи за известната къща „Гупил“, където не след дълго започва работа и брат му Тео. Семейството им се нуждае от пари и за това се налага и двамата да работят още от юноши. От „Гупил“ са толкова доволни от работата му, че го повишават и го изпращат в своя клон в Лондон. Градът много му допада, може би защото отразява неговата същност – мрачен и меланхоличен през повечето време. Едно от първите неща, които си купува, е цилиндър, защото както той самият казва - “Човек не може без цилиндър, ако иска да върти търговия в Лондон“.
Точно там Винсент се запознава дълбоко с творчеството на Дикенс, като се възхищава от проницателността, с която писателят описва своите герои. Може би Дикенс докосва сърцето на Ван Гог, защото в неговите книги и персонажи, той открива онези черти на характера, които баща му цял живот е проповядвал.
Любовта се настанява в сърцето на Ван Гог
Оказва се обаче, че цената на пансиона, в който Винсент живее, е много висока и не е съвсем по джоба му и за това той решава да се премести, като се настанява в дома на вдовицата на един пастор – г-жа Лойер. Тя има дъщеря на име Урсула, в която Винсент веднага се влюбва така, както се обича веднъж в живота – пламенно, без граници и понякога до болка. В началото той я обича тайно, защото е много плах и срамежлив и няма представа как да покаже любовта си към нея. Въпреки неговите недодялани методи на ухажване, Урсула отвръща на неговата любов, а това прави Винсент безкрайно щастлив, нещо, което веднага споделя с брат си Тео в едно от писмата му до него.
Въпреки че много я обича, той дълго време не смее да ѝ го признае, да каже така мечтаните думички от всяка жена - „Обичам те“. Точно когато се решава на тази стъпка и поисква ръката ѝ, тя му се смее грубо в лицето и му казва, че вече е сгодена за друг. Това хвърля Ван Гог в един свят на мрак и тъга, от който той така и не излиза, и може би никога не забравя своята любима. След тази случка младият художник започва да се съмнява в себе си и в своите способности, и да смята, че е недостоен за любовта на Урсула.
Отрязва ли наистина ухото си?
Ван Гог и Гоген са били близки приятели. В Арл дори Ван Гог кани Гоген на гости за няколко месеца. Но тъй като имали прекалено различни възгледи относно изкуството, след два месеца заедно, изпълнени с доста спорове и напрегнати дискусии, една вечер те имат наистина сериозен скандал, в който се твърди, че Гоген е заплашил Ван Гог с бръснач, което не е съвсем доказано. В изблик на ярост Винсент ван Гог реже малко парче от ухото си. В литературния свят обаче остава схващането, че той реже цялата си ушна мида, което е малко вероятно, тъй като този орган е богато снабден с кръвоносни съдове и той е щял бързо да умре от кръвозагуба.
Творчество
Безспорен е геният на Винсент ван Гог, така че каквито и хвалебствия да се напишат или изрекат за неговите картини, ще са недостатъчни, за да отразят неговото величие и майсторство.
Той има много световноизвестни картини, които са участвали в множество изложби на много места по света. Най–популярните сред тях са: „Житно поле с кипариси“, „Цъфнали бадеми“, „Спалня от Арл“, „Автопортрет с превързано ухо“, „Ириси“, „Звездна нощ“, „Портрет на доктор Гаше“ и разбира се „Слънчогледите“, която всеки добре познава.
Още от автора:
Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?
Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"
Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев
Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C
Чисто и подредено: Там ще ви глобят, ако изхвърляте боклука си не в позволеното време
Градът, в който се прегръщат два свята: Тайните на Истанбул
Българската крепост, която носи слава и болка, гордост и тъга
Древна и красива България: Античният град с име на богиня
Там, където Калоян срази Балдуин IX: Крепостта Букелон край Маточина
Три приказни места в Рила, които всеки трябва да посети
„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско
Удивителни творения на природата: Ритлите, Каменната сватба и Каменните гъби
Тайните на Белоградчишките скали
Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет
Чудесата на България: Ивановски скални църкви
Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
Еленската базилика – останки от някогашно величие
Асеновата крепост - самотният страж на Родопите
Там, където земята свършва и започва морето (СНИМКИ)
Масонското очарование на Португалия
Столицата на императриците - от пустош до величие
От малка селска църква до средновековен шедьовър
