Как е създаден Софийският университет „Св. Климент Охридски“

С офийският университет „Св. Климент Охридски“ е не само най-старото висше учебно заведение в България, но и най-голямото такова. Той определено е гордостта на академичната общност в нашата страна, да не говорим, че и сградата е истинско произведение на изкуството.

В Софийския университет има хиляди студенти, които се обучават в множество бакалавърски, магистърски и докторантски програми.

Тук преподават и са преподавали едни от най-големите светила в университетските среди в България и на Балканите.

История

Официалното създаване на Софийския университет е на 1 октомври 1888 г., като Висш педагогически курс. Както е добре известно, това нямало да се случи без щедрото дарение на Евлоги и Христо Георгиеви. Те даряват значителната сума от 6 милиона златни лева за построяването на висшето учебно заведение. В тяхна чест на главния вход, от двете страни на красивото стълбище на университета са поставени техни статуи, които да напомнят на всички поколения каква щедрост са проявили братя Георгиеви към българското образование.

Но как всъщност се стига до решението да се създаде висше учебно заведение в България? Това става 8 години назад, през 1880 г., когато Министерството на просвещението внася проект за закон за училищата. Тъй като още едва на няколко месеца, въпросният висш педагогически курс показва много добри резултати, Народното събрание взема решение да се превърне във висше училище и на 29 януари 1889 г. се избира първият ректор на Софийския университет – Александър Теодоров – Балан. След това през 1904 г. е преименуван от училище на университет.

През 1906 г. е обявен национален конкурс за сграда на университета, който е спечелен от френския архитект Жан Беасон, който има прекалено амбициозен проект. Той предвиждал цял комплекс от няколко сгради, които да се разполагат върху териториите на днешния Ректорат, Докторската градинка и околностите. В крайна сметка строителните планове не са завършени преди избухването на Първата световна война през 1914 г.

Шест години по-късно, през 1920 г., е възложено на архитект Йордан Миланов да преработи и подобри плановете за университетската сграда. Строителството започва на 30 юни 1924 г. и е завършено 10 години по-късно на 16 декември 1934 г. След това през 1940 г. започва строителството на северното и южното крило, чиито планове са дело на архитект Любен Константинов.

През 1930 г. започва и строежът на Университетската библиотека, която се намира в двора на Софийския университет. Нейното отваряне и освещаване става едновременно с това на Ректората – на 16 декември 1934 г.

Факултети

В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се обучават над 22 000 студенти, в 3 департамента и 16 факултета (Исторически факултет, Юридически факултет, Факултет по славянски филологии, Философски факултет, Факултет по класически и нови филологии, Факултет по педагогика, Факултет по науки за образованието и изкуствата, Факултет по журналистика и масова комуникация, Богословски факултет, Стопански факултет, Факултет по математика и информатика, Физически факултет, Геолого-географски факултет, Биологически факултет, Факултет по химия и фармация и Медицински факултет).

Трите департамента в рамките на университета са: Департамент по спорт, Департамент за езиково обучение и Департамент за информация и усъвършенстване на учители.

Софийският университет не е концентриран само на едно място. Някои от факултетите му не се намират в сградата на Ректората, а са изнесени извън нея, в други сгради в София.

Освен всички факултети и департаменти, Софийският университет си има и собствено издателство – „Университетско издателство“. То издава предимно книги и учебници, свързани с различните специалности, в които се обучават студентите, с цел да ги улесни в търсенето на литература по дадената дисциплина.

Музеи

На територията на Софийския университет има три музея – музей на Софийския университет, музей по палеонтология и исторична геология и музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми.

В музея на Софийския университет подробно е представена историята му, както и историята на образованието по нашите земи. Има различни експонати – снимки, текстове, които показват славната история на най-старото висше учебно заведение в България. Музеят се намира в ротондата на северното крило на петия етаж и е отворен за посетители от вторник до четвъртък от 14 до 17 часа.

Музеят по палеонтология и исторична геология се намира в северното крило на петия етаж, в самото подкуполно пространство. Той е изключително популярен, както сред възрастните, така и сред децата.

Безспорно най-интересният експонат, който заема и централно място пред самия вход на музея, е скелетът на праисторическото животно от вида Дейнотериум. Това определено е гордостта на родните палеонтолози. Скелетът е намерен през 1965 г. в плиоценските пясъци край село Езерово, Пловдивско. По зъбите се предполага, че е принадлежал на възрастен индивид със средна възраст от 40-45 г. Смята се, че видът дейнотериум е изчезнал преди около 10 милиона години. Копия на скелета са показвани на множество изложения, като на панаир във Виена е отличен със златен медал. В България, по-умалено копие на този дейнотериум има в музея по палеонтология в Асеновград.

В музея още могат да се видят животни и растения от различните геоложки епохи. Тук може да се запознаете с различни интересни научни факти. Музеят работи от понеделник до петък от 10 до 16 часа, с 1 часа почивка между 12 и 13 часа.

Музеят по минералогия, петрология и полезни изкопаеми се намира в южното крило на петия етаж. В него има над 16 000 образеца на минерали и скали, в различни форми и цветове. Тук, както и в музея по палеонтология, се обучават студенти в специалност геология. В музея по минералогия те се учат да разпознават различни минерали и скални късове по доста физични характеристики – цвят, твърдост, цепителност, блясък и много други. Работното време на музея е от понеделник до петък от 9 до 17 часа.

Софийският университет е уникален както със своята история, така и със своята архитектура. Сградата е абсолютно произведение на изкуството. Фасадата ѝ е украсена с различни скулптори, и е една от най-разпознаваемите в София. 

Тя е истински паметник на културното ни и историческо наследство. Вътре в сградата, стените и стълбищата са направени от органогенен варовик, като по стените, ако се вгледате може да откриете следи от малки миди и други черупки на различни животински видове.

Аулата

Най-красивото помещение обаче си остава аулата на университета. Това е залата, в която се извършват всякакви тържествени и академични празненства, включително и дипломирането на всички студенти. Самите стълби към залата са истинско произведение на изкуството. Преддверието и самата зала са украсени с прозорци с красиви стъклописи. Цялото това място е повече от внушително.

Студентският празник

8 декември е добре известна дата на всеки бивш, настоящ или бъдещ студент. Тя обаче води своето начало именно от Софийския университет. Още през 1897 г. се взима решение университетът да има свой празник и за това е избрана именно датата на патрона на висшето учебно заведение – Климент Охридски – 8 декември, по стар стил 25 ноември.

Празнуването на тази дата продължава до 1944 г., когато е заменена с 17 ноември. През 1962 г. се връща отново старата дата 8 декември, а от 1994 г. се взема решение този ден да е студентски празник на всички студенти в България. Самият патронен празник на университета се чества на 25 ноември – денят на Климент Охридски по Юлианския календар.