Да опознаем планетата си: 30 изумителни факта за Земята|Vesti.bg

Добродушният Лападатов напусна Hell’s Kitchen

Накратко: Двойният живот на Фрида Макфадън – лекар по призвание и майстор на трилъра по съдба

Първите месеци с бебе: Какво ни тревожи най-често

Светли вторник е, почитаме и паметта на свети Мартин Изповедник, римски папа

Накратко: Последен шанс – Легендарни дестинации, които можем да загубим до 20 години

Започва Светлата седмица

Мариус Куркински с откровена изповед за греховете, самотата, любовта и цената на сцената

Христос Воскресе! Празнуваме Великден, а имен ден имат...

Г еоложката история на Земята обхваща периода от нейното създаване, преди около 4.6 милиарда години, до днес.

Науката геология се занимава с много вълнуващи и динамични процеси, които в една или друга степен са довели живота и развитието на планетата до сегашния ѝ вид.

Геологията е наука, която изучава при какви процеси се образуват планините, моретата, какво са вулканите, строежа на Земята, от какво са изградени минералите в скалите и още толкова много неща, които трудно могат да се поберат в една или дори в десет статии.

10 изумителни неща за Земята, които не знаехме

10 снимки

Представям ви 30 геоложки факта за Земята. Част от тях може би сте чували, други сигурно ще ви изумят. Но всички са интересни и ще ви помогнат да опознаете още повече планетата, на която живеете.

Нашата планета има леко сплесната форма на геоид с радиус от 6371 км.
Центърът на Земята се намира на дълбочина от 6378 км.
Най-старите скали, които са открити на Земята са с възраст 4 млрд. години. Най-старите запазени и до днес фрагменти от континентална земна кора имат възраст между 3.8 и 4 млрд. години. Това са гранитоидни скали с тоналитов до гранодиоритов състав.
В съвременната структура на нашата планета има седем големи литосферни плочи. Това са Африканската, Евразийската, Северноамериканската, Южноамериканската, Тихоокеанската, Антрактическата и Индо-Австралийската. Към тях се добавят още осем по-малки, които имат второстепенно значение и над двадесет, които имат значително по-малки размери от всички останали.
Алпите са част от Алпийския нагънат пояс, който се простира от Гибралтар до Средния Изток, където преминава в най-високата планина в света – Хималаите.
Хималаите са най-младата и най-високата планинска верига на Земята. Най-високият им връх е Еверест и той се издига от долината на река Ганг на цели 8848 метра надморска височина. Хималаите се издигат с 1 см всяка година и се смята, че тяхното образуване все още не е приключило.
Андийската планинска система е най-дългата планинска верига в света. Тя се простира от Антрактическия полуостров, където чрез разлом на океанското дъно се свързва с южните Анди в Патагония и продължава през Чили, Аржентина, Боливия, Перу, Колумбия, а оттам потъва в Карибско море.
Океаните заемат около 71 % от повърхността на Земята и съдържат около 97 % от водата на цялата хидросфера.
Морската вода се води постоянна в своята соленост, като се изключат някои малки разлики в определени райони.
В историята на Земята са установени шест големи континентални заледявания и няколко по-малки. Предполага се, че най-ранното е било по време на късния архай.
Учените са изчислили, че при едно понижаване на глобалната температура, дори само с 2 градуса е напълно достатъчно за да започне нова ледникова епоха.
Изсичането на горите, които преработват въглерода от атмосферата чрез процеса на фотосинтеза, повишава нивото на въглероден диоксид.
През последното столетие, ние хората много осезаемо сме променили химическия състав на въздуха. Много изчисления показват, че нивото на въглероден диоксид се е покачило с 20 %, на азотния оксид с 19 %, а това на метана със 100 %. В резултат на това планетата се затопля.
Цели десет ледникови шелфа са претърпели значително разтопяване в последните десетилетия. Само за 2006 г. западният шелф на Антарктида е загубил 132 млрд. тона лед. Това количество вода е достатъчно да залее цяла Нидерландия.
През последните 10 години глобалното морско ниво се е покачило с 0.5 мм.
Леденият шелф „Птинц Густав“ много бързо се разрушава в края на 20 век, като през 1995 г. окончателно изчезва и поради тази причина между о. Джеймс Рос и Антрактическия полуостров се образува свободен от лед морски път.
По времето на архайската ера са се образували ядрото, мантията и земната кора. Тогава са липсвали големи гранитни плочи, защото Земята е била много по-гореща.
На мястото на днешния Северен Атлантик по времето на Протерозоя е започнал да се отваря друг океан – Япетус.
Междинното звено между птици и влечуги, което е носило белезите и на двата вида животни се нарича „археоптерикс“ или още „първоптица“. Тази уникална вкаменелост е открита при село Соленхофен, Германия.
Мезозойската ера приключва с много драматичен край. Внезапно (в геоложко време, което може да е и период от хиляди години) измират масово голяма част от животинския и растителния свят на планетата. Тогава измират и динозаврите – най-могъщите обитатели на планетата.
Най-разпространената и подкрепена с доказателства теория за измирането на динозаврите е сблъсък на Земята с голямо чуждо тяло. Най-яркото доказателство за това е обогатеният с иридий слой, който е на възраст около 65 милиона години. Това е и възрастта на границата между кредата и терциера, която е много точно датирана. Тази граница се наблюдава и у нас при град Бяла, Варненско. Въпросното набогатяване с иридий няма как да се получи от земни източници, защото количеството на иридий в земната кора е доста ниско.
Това масово измиране е било толкова мащабно и катастрофално, че се предполага, че астероидът, който е „свършил“ тази работа бил поне 10 км в диаметър.
Почти сигурно е, че мястото на сблъсъка в било в Мексиканския залив. Това става в океана и предизвиква огромно цунами наред с всички други катаклизми – изригване на вулкани, студ, мрак и други. Кандидат за мястото на сблъсъка е Юкатан, където има кратер с диаметър от 180 км.
Останки от древния Тетиски океан са Черно море, Средиземно море, Каспийско и Аралско море.
Най-важното събитие в развитието на живота на Земята до този момент си остава еволюцията на приматите и по-специално на хоминидите.
Първата голяма човекоподобна маймуна е намерена в Египет.
Най-ранният вид Homohabilis е намерен в Етиопия.
Когато говорим за „бързо“ и „бавно“ в геоложко време трябва да се има предвид, че става дума за периода от създаването на Земята до днес. Това означава, че например думата „внезапно“ в геоложко време може да се отнася за хиляди, дори за милиони години.
Най-твърдият минерал на Земята е диамантът, който има твърдост по скалата на Моос 10. Самата скала е от 1 до 10.
Въглищата, също както скалите са изградени от съставни части. Тези на скалите се наричат минерали, а на въглищата – мацерали.