Антарктида: Какво не знаем за най-голямата пустиня на Земята|Vesti.bg

Гризлито Гешев е готов за нови подвизи на Арената на “Игри на волята”

Ще успее ли Ръждавичка да надвие всички останали в звездните битки на “Игри на волята”?

ПСВ Айндховен обяви Филип Костич с фолк хита „Зарзават“ в TikTok

Цанко Цанков покори Ла Манша: Българинът преплува от Англия до Франция за 9 часа и 21 минути

24 август: Последна въздишка над Неаполитанския залив

Аферата "Мис Стоун": Как Банско се оказа в центъра на световната история през 1901 г.

Меган Маркъл се завръща към актьорството с роля в „The Gentlemen“?

Гениален ход срещу фалита: Футболен клуб събра 1000 спонсора върху една фланелка

М ного е изписано за Антарктида и може би още много ще се пише. Всеки знае къде се намира суровият седми континент, дом на пингвини и други животинки. Белият континент крие много тайни в своите, за съжаление, все по-бързо топящи се ледове.

Как обаче се стига до създаване на българската база на Антарктида и каква е историята на първите български експедиции до там? Какво се крие под ледовете и опасна ли е скоростта, с която те се топят?

12 факта за суровата Антарктида - най-голямата пустиня на Земята

12 снимки

Първата българска антарктическа експедиция се провежда в периода ноември 1987 г. – април 1988 г. Всичко започва от една мечта на няколко млади учени, които копнеят да стъпят на ледения континент и да го изследват. Професор Христо Пимпирев, геолог от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както се казва и българската база на белия континент, е в основата на сбъдната мечта за българска база на Антарктида.

Именно по повод стогодишнината на висшето учебно заведение се провежда и първата в българската история експедиция до ледената земя.

Антарктида е сурово място, което крие много опасности, но всеки който се е докоснал до него, казва, че е очарователно и не може да се сравни с нищо друго на този свят.

Антарктида е една бяла ледена пустиня. Нейната геология е много интересна. Някога е била част от супер континента Гондвана. Тук различни учени идват за да правят своите изследвания, които пряко се отразяват на климата не само на ледения континент, но и на целия свят. Тук работят геолози, палеонтолози, вулканолози, биолози и други, които изследват флората, фауната и скалите на Антарктида.

През годините българската полярна експедиция е ползвала чуждестранни кораби, за да достигне до южния континент – испански, чилийски и други, но от 2021 г. гордо можем да се похвалим със собствен кораб, който е оборудван с всичко необходимо за нашите полярници и тяхната научна работа. За първи път в морската история на нашата страна, българският флаг се вее в Световния океан и то чак до Антарктида.

На Антарктида всяка година се изпълняват различни научни проекти, които са внимателно разработени и проучени. Екипът от полярници е добре обучен и включва кадри от всякакви области на науката – геология, биология, география, климатология и други.

Континентът Антарктида или както още се нарича Южната земя, е видян за първи път през 1820 г. от руска експедиция, която е била оглавявана от Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев.

Континентът дълго време е бил непознат заради своята враждебна природа и отдалеченост от населените части на света. През 1959 г. 12 държави подписват Антарктическия договор, към който по-късно се присъединяват още 35 държави. Договорът гласи, че се забраняват всякакви военни действия, добив на полезни изкопаеми, ядрени опити и използването на ядрена енергия и освен това предвижда мерки за защита на околната среда. Континентът реално няма постоянни жители, но на него има хиляди учени, пръснати в различни научни бази.

Под ледовете на Антарктида има различни полезни изкопаеми, уж отдавна изчезнали бактерии, микроорганизми и кой знае още какво. Бързият темп, с който се топят ледовете открива още по-красиви гледки, но това не е никак добре за цялата планета, тъй като по този начин се вдига нивото на световния океан. Точно поради тази причина основните проекти, по които се работи там, са свързани с околната среда и намаляване на парниковия ефект.

Оказва се, че дори на този чист континент, на който няма никаква дейност – индустриална или друга, също са открити замърсявания, което е още едно доказателство, че всяко кътче на света може да повлияе дори на толкова отдалечена земя.

Интересни факти за Антарктида:

Руал Амундсен и неговата експедиция са първите, които достигат географския южен полюс
Ърнест Шакълтън и неговите хора са първите, които са изкачили вулкана Еребус и са достигнали до магнитния южен полюс
Морето и островът с името Рос са кръстени на техния откривател – Джеймс Рос
Първият българин, стъпил на южния полюс, е професор Христо Пимпирев, който е и председател на Българския антарктически институт и водач на всички експедиции. Професор Пимпирев забива българския флаг на най-южната точка на света на 7 януари 2013 г.
Българската база на ледения континент се намира на остров Ливингстън
На Антарктида има множество местности с български имена, открити и дадени от наши учени – връх Левски, хълм Хитър Петър, остров Кабиле, Карнобатски проход, хребет Левски, Тангра планина, връх Мадара, връх Люлин, залив Слънчев бряг и други
Втората българска антарктическа експедиция се случва 5 години след първата
Най-ниската температура на Земята е измерена на 21 юли 1983 г. в района на руската станция "Восток", в източната част на континента - минус 89,2°C
Средната дебелина на ледниковата покривка на Антарктида е 1720 метра, максималната достига до 4300 метра
На остров Рос се намира вулканът Еребус, който е с надморска височина от 3794 метра
Един от проектите на българските полярници е поставената мареографска станция за целогодишен запис на колебанията на морското ниво, което е много важно за следене на климатичните промени
Друг интересен проект, който е осъществен в рамките на 23-тата експедиция от нашите полярници, е изкачване и измерване на върховете от главното било на планината Тангра. Участници в проекта са и алпинистите Дойчин Боянов и Николай Петков