Антарктида: Какво не знаем за най-голямата пустиня на Земята|Vesti.bg

Принц Хари с разтърсващи разкрития за живота с Меган в Канада

Ето кой спечели Нобеловата награда за литература за 2026 г.

Матей и Константинели от Вулканите са първите номинирани в “Игри на волята” тази седмица

Незрящият ултрамаратонец Виктор Асенов покори Витоша по трасетата на трите неработещи лифта

Лионел Меси изигра последния си мач за националния отбор на Аржентина

Пламена от “Игри на волята” откровено за най-тежките моменти в живота си

Брокерката Пламена Денчева беше елиминирана от “Игри на волята”

Павел Колев в ново амплоа: Как YouTube звездата се вписва в „Брънч за начинаещи“

М ного е изписано за Антарктида и може би още много ще се пише. Всеки знае къде се намира суровият седми континент, дом на пингвини и други животинки. Белият континент крие много тайни в своите, за съжаление, все по-бързо топящи се ледове.

Как обаче се стига до създаване на българската база на Антарктида и каква е историята на първите български експедиции до там? Какво се крие под ледовете и опасна ли е скоростта, с която те се топят?

12 факта за суровата Антарктида - най-голямата пустиня на Земята

12 снимки

Първата българска антарктическа експедиция се провежда в периода ноември 1987 г. – април 1988 г. Всичко започва от една мечта на няколко млади учени, които копнеят да стъпят на ледения континент и да го изследват. Професор Христо Пимпирев, геолог от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както се казва и българската база на белия континент, е в основата на сбъдната мечта за българска база на Антарктида.

Именно по повод стогодишнината на висшето учебно заведение се провежда и първата в българската история експедиция до ледената земя.

Антарктида е сурово място, което крие много опасности, но всеки който се е докоснал до него, казва, че е очарователно и не може да се сравни с нищо друго на този свят.

Антарктида е една бяла ледена пустиня. Нейната геология е много интересна. Някога е била част от супер континента Гондвана. Тук различни учени идват за да правят своите изследвания, които пряко се отразяват на климата не само на ледения континент, но и на целия свят. Тук работят геолози, палеонтолози, вулканолози, биолози и други, които изследват флората, фауната и скалите на Антарктида.

През годините българската полярна експедиция е ползвала чуждестранни кораби, за да достигне до южния континент – испански, чилийски и други, но от 2021 г. гордо можем да се похвалим със собствен кораб, който е оборудван с всичко необходимо за нашите полярници и тяхната научна работа. За първи път в морската история на нашата страна, българският флаг се вее в Световния океан и то чак до Антарктида.

На Антарктида всяка година се изпълняват различни научни проекти, които са внимателно разработени и проучени. Екипът от полярници е добре обучен и включва кадри от всякакви области на науката – геология, биология, география, климатология и други.

Континентът Антарктида или както още се нарича Южната земя, е видян за първи път през 1820 г. от руска експедиция, която е била оглавявана от Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев.

Континентът дълго време е бил непознат заради своята враждебна природа и отдалеченост от населените части на света. През 1959 г. 12 държави подписват Антарктическия договор, към който по-късно се присъединяват още 35 държави. Договорът гласи, че се забраняват всякакви военни действия, добив на полезни изкопаеми, ядрени опити и използването на ядрена енергия и освен това предвижда мерки за защита на околната среда. Континентът реално няма постоянни жители, но на него има хиляди учени, пръснати в различни научни бази.

Под ледовете на Антарктида има различни полезни изкопаеми, уж отдавна изчезнали бактерии, микроорганизми и кой знае още какво. Бързият темп, с който се топят ледовете открива още по-красиви гледки, но това не е никак добре за цялата планета, тъй като по този начин се вдига нивото на световния океан. Точно поради тази причина основните проекти, по които се работи там, са свързани с околната среда и намаляване на парниковия ефект.

Оказва се, че дори на този чист континент, на който няма никаква дейност – индустриална или друга, също са открити замърсявания, което е още едно доказателство, че всяко кътче на света може да повлияе дори на толкова отдалечена земя.

Интересни факти за Антарктида:

Руал Амундсен и неговата експедиция са първите, които достигат географския южен полюс
Ърнест Шакълтън и неговите хора са първите, които са изкачили вулкана Еребус и са достигнали до магнитния южен полюс
Морето и островът с името Рос са кръстени на техния откривател – Джеймс Рос
Първият българин, стъпил на южния полюс, е професор Христо Пимпирев, който е и председател на Българския антарктически институт и водач на всички експедиции. Професор Пимпирев забива българския флаг на най-южната точка на света на 7 януари 2013 г.
Българската база на ледения континент се намира на остров Ливингстън
На Антарктида има множество местности с български имена, открити и дадени от наши учени – връх Левски, хълм Хитър Петър, остров Кабиле, Карнобатски проход, хребет Левски, Тангра планина, връх Мадара, връх Люлин, залив Слънчев бряг и други
Втората българска антарктическа експедиция се случва 5 години след първата
Най-ниската температура на Земята е измерена на 21 юли 1983 г. в района на руската станция "Восток", в източната част на континента - минус 89,2°C
Средната дебелина на ледниковата покривка на Антарктида е 1720 метра, максималната достига до 4300 метра
На остров Рос се намира вулканът Еребус, който е с надморска височина от 3794 метра
Един от проектите на българските полярници е поставената мареографска станция за целогодишен запис на колебанията на морското ниво, което е много важно за следене на климатичните промени
Друг интересен проект, който е осъществен в рамките на 23-тата експедиция от нашите полярници, е изкачване и измерване на върховете от главното било на планината Тангра. Участници в проекта са и алпинистите Дойчин Боянов и Николай Петков