Б роени дни след началото на американско-израелските удари по Иран, конфликтът вече достигна границите на Европа. Новината, че балистична ракета, изстреляна от Ислямската република и насочила се към турското въздушно пространство, е била унищожена от системите за отбрана на НАТО, стана обект на всевъзможни коментари. Представители на Анкара впоследствие уточниха, че тя най-вероятно се е отклонила от курса си и целта ѝ всъщност е била военна база, разположена на територията на Кипър. Въпреки това, редица анализатори заявиха, че случилото се показва нагледно как военните действия в Близкия изток могат да се превърнат в заплаха за сигурността на Стария континент. Доколко основателни са подобни твърдения?
Turkey said NATO air defenses intercepted an Iranian ballistic missile entering Turkish airspace, marking the first time a NATO member has been drawn into the Middle East conflict https://t.co/WekOnuVdI9 pic.twitter.com/T5KgY1lCzZ
— Reuters (@Reuters) March 4, 2026
НАТО и военната операция срещу Иран
Към настоящия момент вече е ясно, че няма основания да се говори за иранска атака срещу Турция. Отломки от балистичната ракета, преминала през Ирак и Сирия и унищожена от системите за противовъздушна отбрана на НАТО в Източното Средиземноморие, са паднали в област Хатай, като няма данни за пострадали хора или нанесени материални щети. „Този район е вклинен в сирийската територия. Ако ракета лети по линията Иран – Ирак – Сирия, тя би навлязла в турското въздушно пространство именно над Хатай“, отбеляза за Vesti.bg д-р Мариян Карагьозов, международен анализатор и експерт по въпросите, свързани с Близкия изток.
По думите му, съществуват няколко причини, поради които появилите се твърдения за извършена атака срещу Турция са неоснователни. „На първо място, правителството в Анкара не е дало разрешение за използване на бази на турска територия за операцията срещу Иран. Президентът Реджеп Тайип Ердоган нарече войната нарушение на международното право. Освен това, Турция е член на НАТО и няма никаква логика Техеран да въвлече и Алианса в конфликта с атака срещу член на организацията. Турция също така закупува природен газ от Ислямската република, като двете страни имат и активни търговски отношения. Не на последно място, Анкара се опитва да бъде посредник в конфликта. Засега няма промяна в тези параметри и докато те са налице, не очаквам иранска атака срещу Турция“‘ обобщава д-р Карагьозов.
Само ден преди инцидента с балистичната ракета, генералният секретар на НАТО Марк Рюте подчерта, че Техеран представлява заплаха не само за Близкия изток, но и за Европа. Той нарече Ислямската република „износител на хаос“ и допълни, че Алиансът е твърдо решен да защитава всеки сантиметър от своята територия. В същото време, обаче, организацията далеч не изглежда единна по отношение на случващото се. Показателна е позицията на Испания. Правителството на страната не разреши на американската армия да използва нейни военни бази за удари срещу Иран, отбелязвайки, че атаката представлява нарушение на международното право. В резултат, президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши, че ще прекъсне търговията с Испания. Малко по-късно Белият дом обяви, че Мадрид е променил мнението си и официално се е съгласил да „съдейства“ на Вашингтон, но последва нов обрат, след като външният министър на европейската държава Хосе Мануел Албарес категорично опроверга това твърдение.
Iranian intelligence has sent word to the United States it could be prepared to open talks on how to end the war, according to people familiar with the indirect messages, but US officials say there are no negotiations underway and that potential “off-ramps” are unlikely to…
— CNN (@CNN) March 4, 2026
Реална опасност
Режимът в Техеран предупреди, че може да нападне градове във всяка европейска страна, която се присъедини към започнатата от САЩ и Израел военна операция. Ирански дронове вече атакуваха Кипър, като един от тях дори удари база на британските военновъздушни сили. Въпросът, който редица експерти си задават в момента, е доколко сериозна е заплаха, на която са изложени държавите от Стария континент. Съществуват сведения, че Ислямската република разработва междуконтинентална балистична ракета с обхват от около 10 000 км. Ако бъде използвано, подобно оръжие би застрашило не само Европа, но и САЩ. Шансовете ракетата да достигне целта си, обаче, са почти нулеви. Основните причини са две – колкото по-голямо е разстоянието, толкова по-ниска става нейната прецизност, а освен това на практика е невъзможно тя да не бъде засечена и унищожена от системите за противовъздушна отбрана на НАТО. Иранският арсенал също така включва и ракети със среден обсег, които биха могли да достигнат Югоизточна Европа, включително България. Ако са снабдени с по-леки бойни глави, те могат да се превърнат в потенциална заплаха дори и за страни като Италия и Франция, коментират експерти.
Не бива да се забравя още една важна подробност – Иран инвестира значителни средства в разработването на дронове и според мнозина те представляват най-добрите оръжия, с които разполага страната. Апаратите „Шахед“ са доказателство за това – още от началото на войната в Украйна, те са използвани непрекъснато от руската армия и са доказали нееднократно ефективността си. Предполага се, че обхватът им е приблизително 2500 км., т.е. биха могли да достигнат Стария континент, като за целта ще трябва да летят на ниска височина над страни като Турция и Йордания. Други анализатори предупреждават, че истинските опасности са други – използването на терористични групи, които да организират нападения на европейска територия, както и извършването на кибератаки. От гледна точка на Запада, през последните години Иран се превърна в една от най-големите заплахи в онлайн пространството, нареждайки се до страни като Русия, Китай и Северна Корея. Макар и ограничени, възможностите на Техеран да организира хакерски атаки остават значителни и в никакъв случай не бива да бъдат подценявани.
На фона на всичко това, повечето анализатори са единодушни, че не бива да се всява излишна паника и да се правят прибързани заключения. Според тях, опасностите, свързани със случващото се в Близкия изток, са напълно реални, но на тях трябва да се гледа по обективен начин. „Европейските страни имат различни позиции относно атаката на Израел и САЩ срещу Иран. Ако те не вземат участие във военните действия – пряко или като подпомагат логистично офанзивата – не виждам риск за тях. В същото време, ако под една или друга форма те все пак се включат, няма как в перспектива да се изключи техни военни обекти да попаднат под ответен ирански удар“, смята д-р Карагьозов. За съжаление, ситуацията става все по-непредсказуема, а напрежението не спира да расте. Една от най-често споменаваните прогнози гласи, че военните действия ще продължат поне няколко седмици. Какви ще бъдат дългосрочните последици от тях, обаче, е въпрос, на който все още няма как да бъде даден еднозначен отговор.
Още от автора:
Между фактите и митовете – какво знаем за едни от най-известните легендарни създания
Кой е Рупърт Лоу - новата звезда на крайната десница във Великобритания
Постижима цел ли е възстановяването на Газа
Ключови парламентарни избори в Япония – накъде ще поеме Страната на изгряващото слънце
Как светът се изправи пред воден банкрут
Лъжите, които промениха хода на историята
Най-голямата заплаха за бъдещето на НАТО
Пясъчните бури и растящото напрежение между Китай и Монголия
Ще приключи ли войната в Украйна през настоящата година
Странно, но факт – какво всъщност знаем за снега
Научните открития, които ще променят света
Мистериите, които озадачиха света през 2025 г.
Скандалите, които шокираха света през 2025 г.
Надежда за мир или нови кръвопролития – Близкият изток през 2026 г.
Забравените жени воини, шокирали античния свят
Сблъсък за милиони – Мъск срещу ЕС
Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна
Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците
Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп
Абсурдните изказвания на американските политици
Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките
Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин
Историята като предупреждение: Решенията, основани на грешки и заблуди
Постижима цел ли е постигането на траен мир в Газа
Конспиративните теории, които се опитват да преобърнат представите ни за световната история
Между войната и несигурното бъдеще – какво се случва с руската икономика
Бомба със закъснител – какви рискове крие пресъхването на Ганг
Между ЕС и Русия - ключови избори в Чехия
Пет факта за гръмотевичните бури, които ще ви изумят
Дългата история на политическото насилие в САЩ
След края на войната - ще успее ли Западът да гарантира сигурността на Украйна
Опасна ескалация - приближава ли се войната в Украйна до НАТО
Постижима цел ли е изграждането на ядрен реактор на Луната
Надежда за мир или напразни очаквания – ще се срещнат ли Путин и Зеленски
Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната
Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо
Непознатата история на неандерталците
Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба
Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите
Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници
Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти
Какъв ще бъде следващият ход на Иран
Новата политическа авантюра на Мъск
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
