Пясъчните бури и растящото напрежение между Китай и Монголия|Vesti.bg

П ясъчните бури са един от най-сериозните проблеми, пред които са изправени северните райони на Китай, включително и столицата на страната Пекин. През последните години бяха проведени няколко изследвания, резултатите от които разкриха, че основният източник на тези стихии е съседна Монголия. Показателно е случилото се през пролетта на 2023 г., когато Пекин беше връхлетян от няколко такива бури. Според учените, по-голямата част от пясъка, достигнал мегаполиса, е дошъл именно от Монголия – и по-специално от региони, засегнати от рекордни горещини и засушаване. В същото време, все повече експерти обвиняват Улан Батор, че разширяването на пасищните райони и дейността на някои големи мини нанася огромни щети на околната среда.

Това, обаче, е само част от проблема. Статистиката сочи, че Китай разчита все повече на вноса на полезни изкопаеми от своята северна съседка. Много хора, живеещи в южните части на Монголия, на свой ред се оплакват от огромното количество прах, което камионите, превозващи въглища за Китай, вдигат във въздуха при преминаването си по неасфалтирани пътища. През август 2026 г. в Улан Батор ще се проведе конференция на ООН, посветена на опустиняването – процес, при който някои сухи райони стават още по-сухи, губейки малкото си водни басейни, както и голяма част от флората и фауната си. Според организаторите на събитието, Монголия е сред най-тежко засегнатите страни, като почти 77% от територията ѝ се води за деградирала. През последните години Китай полага значителни усилия за справянето с проблема, поради което предстоящата среща може да се превърне в отлична възможност за Пекин да влезе в ролята на глобален лидер в борбата с опустиняването.

China blanketed in dust following huge sandstorms https://t.co/vwokze8Hrk pic.twitter.com/Lv82nde6Kx
— The Independent (@Independent) February 19, 2024

„Великата зелена стена“

През пролетта на 2023 г. Китай беше засегнат от няколко неочаквано силни пясъчни бури. Властите препоръчаха на децата, възрастните хора и тези, страдащи от здравословни проблеми, да останат по домовете си, докато ситуацията не се подобри. В повечето случаи, тези стихии се образуват в райони със суха почва, през които преминават сезонни ветрове. Анализи показват, че увеличаващите се количества пясък, които въздушните маси пренасят на големи разстояния, са пряко свързани с климатичните промени, повишаването на температурите и намаляването на валежите. Много опасности крият и лошите практики на земеделците и животновъдите, които постепенно превръщат някои доскоро плодородни райони в истински „пясъчни морета“, допълват експерти.

През последните десетилетия Китай взе серия от мерки в опит да се справи с проблема. Една от тях е т. нар. „Велика зелена стена“. Този проект, стартирал през 1978 г., има за цел да бъдат засадени гори, предназначени да възпрепятстват разширяването на пустинята Гоби, да служат като защитна преграда срещу ветровете и да предоставят дървен материал на местното население. По план, до 2050 г. трябва да бъдат отгледани общо 35 млн. хектара нови дървета (въпросната площ е приблизително колкото тази на Германия). По традиция, всяка пролет държавни служители, студенти, учители и представители на редица големи корпорации участват в засаждането на дървета. Властите се надяват, че целта ще бъде постигната преди 2050 г., поради което те инвестират значителни суми за отглеждането на бързо растящи тополи. От 90-те години на миналия век, обаче, много от тези дървета започват да умират, причината за което са азиатските бръмбари. За тези насекоми, тополите са предпочитана храна, обясняват ентомолозите.

A dust storm blanketed Beijing, China, turning skies orange and creating hazardous air quality. pic.twitter.com/WXHhdK6TF2
— USA TODAY (@USATODAY) March 15, 2021

В търсене на консенсус

Пясъчните бури са не само повод за напрежение между Китай и Монголия, но и откриват нови възможности за задълбочаване на сътрудничеството между двете страни. През 2023 г. в Улан Батор започна работа съвместният Център за предотвратяване и контрол на опустиняването. Китайският президент Си Дзинпин също така се срещна с монголския си колега Ухнагин Хурелсух и обеща подкрепата си за осъществяването на амбициозен проект за засаждането на „един милиард дървета“. От гледна точка на Пекин, случващото се е възможност да демонстрира своя опит в борбата с последиците от климатичните промени. Освен най-популярната практика – разширяването на горските площи, китайските инженери разработват и различни техники за „обездвижване“ на пясъчните дюни, създаването на специални стоманени и бетонни ограждения, както и изграждането на огромни соларни ферми, в които се поставят вертикални панели, действащи като ветрозащитни прегради. Експертите все пак отбелязват, че ограничаването на пясъчните дюни не представлява трайно решение и на практика не предотвратява разнасянето на пясък и прах.

Един от най-сложните въпроси е този за бъдещето на животновъдите. В Китай, те са предимно представители на етнически малцинства и често са сочени за основни виновници за опустиняването, тъй като отглеждат твърде много животни и не полагат достатъчно грижи за пасищните райони. В резултат, властите в Пекин започнаха да водят политика, известна като „екологична миграция“, при която тези хора биват принудени да се преселят от едно място на друго, а и им се налагат стриктни ограничения за броя на животните, които имат правото да отглеждат. Не на последно място, ограждането на обширни пасища и превръщането им в гори или соларни ферми допълнително засилва натиска върху животновъдите.

Всичко това няма как да бъде приложено в Монголия, коментират повечето анализатори. Там, за разлика от Китай, пасищата в голяма степен са неоградени, а страната се гордее със своето номадско минало. По тази причина, всяка програма, целяща да се ограничи дейността на животновъдите, би била изключително противоречива и неизбежно ще бъде посрещната с масово неодобрение. Освен това, идеята за създаването на „Велика зелена стена“, която да обхваща и части от Монголия, е повод за притеснения, че тя всъщност е пряко свързана с някои дългогодишни териториални претенции на Китай. Към момента, официалната позиция на Пекин гласи, че единствената цел е изграждането на „екологична бариера за сигурност“ по границата между двете държави. Сътрудничество между тях засега е ограничено и засяга единствено няколко малки региона. Предстоящата конференция на ООН може да промени това. На форума ще стане ясно дали „екологичната дипломация“ на Китай ще постигне важен международен успех, утвърждавайки се като водещ фактор в глобалните усилия за борба с климатичните промени.

Още от автора:

Ще приключи ли войната в Украйна през настоящата година

Странно, но факт – какво всъщност знаем за снега

Научните открития, които ще променят света

Мистериите, които озадачиха света през 2025 г.

Скандалите, които шокираха света през 2025 г.

Надежда за мир или нови кръвопролития – Близкият изток през 2026 г.

Забравените жени воини, шокирали античния свят

Сблъсък за милиони – Мъск срещу ЕС

Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна

Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците

Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп