У бийството на консервативния активист Чарли Кърк, който беше застрелян по време на събитие в университет в щата Юта, потресе САЩ. Още на следващия ден, редица коментатори и известни личности заявиха в един глас, че такива престъпления са недопустими, а американците винаги търсят диалога. Тяхното послание беше ясно – „Това не е начинът, по който решаваме своите спорове“. Някои анализатори, обаче, не са съвсем съгласни. Те отбелязват, че историята на САЩ изобилства от подобни шокиращи епизоди. Очевиден пример в това отношение е датата 22 ноември 1963 г., когато е убит американският президент Джон Ф. Кенеди. Съвсем наскоро – на 14 юни тази година, бившата председателка на Камарата на представителите в Минесота Мелиса Хортман пък беше застреляна в дома си заедно със своя съпруг. Да се каже, че насилието е неделима част от политическия живот в САЩ, не е никак преувеличено. Немалко експерти споделят мнението, че то не бива да се разглежда като поредица от епизодични събития, а като повтарящ се модел. Основателно ли е това твърдение?
After the killing of Charlie Kirk, people on both sides of the political divide fear an assault on free speech may be under way https://t.co/ycG9sYzHMN pic.twitter.com/Q0oV5svZYB
— Financial Times (@FT) September 18, 2025
Жестоки наказания
Американската революция е повратен момент в световна история, при който 13 колонии, притежавани от Великобритания, извоюват своята независимост, полагайки основите на една нова държава – САЩ. Този период бил изпълнен с прояви на насилие. Едно от най-шокиращите наказания, което борците за независимост прилагали срещу политическите си противници, било намазването на телата им с катран и покриването им с пера. Въпросната практика била внесена от Европа и популяризирана от влиятелната организация „Синовете на свободата“ в края на 60-те години на XVIII в. В пристанищни градове като Бостън и Ню Йорк, разгневени тълпи редовно събличали чисто голи хора, обвинени, че са поддръжници на британското управление или подчинени на крал Джордж III, намазвали ги с горещ катран, покривали телата им с пера и ги карали да обикалят улиците. Раните, които предполагаемите лоялисти получавали, били тежки, но в повечето случаи не и смъртоносни. По този начин, те носели белезите на своето „предателство“ до края на живота си.
Към края на 70-те години, Революцията прераснала в брутална гражданска война в някои райони на САЩ. В Ню Йорк и Ню Джърси, например, редовно избухвали кървави сблъсъци между т. нар. патриотични милиции, бунтовници, симпатизиращи на краля и британски войници. Съдбата на заловените лоялисти била повече от тежка. Сепаратистите се отнасяли към тях като към предатели, а не военнопленници. По тази причина, екзекуциите били най-често срещаното наказание. През септември 1779 г. шестима лоялисти били заловени близо до Хакенсак, Ню Джърси. Те били обесени без съдебен процес от членовете на патриотична милиция. По подобен начин, през октомври същата година, двама души, заподозрени, че са шпиони, били разстреляни на място на територията на окръг Пътнам. По-късно, екзекуцията им била описана като „наказание за държавна измяна“. Историците допълват, че има сведения за още много такива случаи, при които хора са убити по политически мотиви.
What if Aaron Burr had missed Alexander Hamilton? A historian looks at the possibilities https://t.co/piAnlnFJKh pic.twitter.com/JiIN423Jgf
— CNN (@CNN) October 22, 2016
Дуели с пистолети
След обявяването на американската независимост, насилието продължило да бъде съществена част от политиката. За лидерите на новосъздадената държава, дуелът с пистолети станал нещо много повече от начин за разрешаване на спорове. Тази практика се превърнала в напълно нормален елемент от „воденето на дебати“. Несъмнено, най-известният дуел се състоял през 1804 г., когато един от основателите на САЩ и пръв финансов министър на страната Александър Хамилтън бил прострелян смъртоносно от своя опонент Аарън Бър. В края на XVIII и началото на XIX в., подобни конфронтации били често срещани. През 1798 г. Хенри Брокхолст Ливингстън, който впоследствие станал член на Върховния съд на САЩ – отнел живота на Джеймс Джоунс. От днешна гледна точка, това е очевидно престъпление, но Ливингстън така и не бил наказан. Нещо повече – според повечето му съвременници, неговите действия били „оправдани“ и „почтени“. Любопитна подробност е, че по ирония на съдбата самият той оцелял след опит за покушение, извършен през 1785 г.
Някои експерти отбелязват, че в годините след основаването на САЩ, убийството се превърнало в своеобразен политически ритуал. Показателен в това отношение е дуелът, който провели ДеУит Клинтън и Джон Суортуот в Ню Джърси през 1802 г. Съществуват различни сведения за сблъсъка между двамата, но се предполага, че те са произвели поне пет изстрела, преди секундантите им да се намесят. Както Клинтън, така и Суортуот, получили тежки наранявания. В този случай не става въпрос за типичен сблъсък на политически опоненти, тъй като и двамата били републиканци. Суортуот предизвикал Клинтън заради обидни коментари, които направил по адрес на споменатия вече Аарън Бър (по това време той бил вицепрезидент на САЩ). „Това нагледно демонстрира колко „нормално“ било насилието и използването на огнестрелни оръжия при разрешаването на спорове“, отбелязва проф. Маурицио Валсания, експерт по американска история от университета в Торино.
A federal appeals court on Thursday struck down a longstanding federal ban that prevented the sale of handguns to Americans between the ages of 18 and 20 — a landmark gun control regulation in place since 1968. https://t.co/ycMObpcf1K
— ABC News (@ABC) February 1, 2025
Неделима част от американската история
На пръв поглед, политическото насилие може да бъде омаловажено и окачествено като елемент от някакъв ранен или „примитивен“ етап от американската история, когато политиците и техните поддръжници не притежавали достатъчна сдържаност или високи морални стандарти. Но това не е така. „Физическото насилие или дори убийството винаги са били начин да защитиш своята собственост, да маркираш границата между „нашите“ и „другите“, както и да се вземе решение кой има право да управлява. Истината е, че насилието никога не е било изключение в американската политика. То е нейна основна характеристика, сила, която може да бъде едновременно деструктивна и креативна“, смята проф. Валсания.
През XIX в. започва индустриалното производство на огнестрелни оръжия, в резултат на което с тях се сдобиват голям брой американци. Никак не е изненадващо, че това води до зачестяване на смъртните случаи, предизвикани от стрелба с револвери или пушки. Тези по-модерни оръжия са използвани както от армията, така и от обикновените хора – предимно като средство за самозащита. В същото време, за мнозина те са и предмети със символично значение. „Оръжията носят авторитет, имат културно значение и дават на притежателите си усещането, че могат да им помогнат да защитят честта си всеки път, когато тя е накърнена…без значение дали искаме да го признаем или не, политическото насилие винаги е било част от историята на САЩ, а не епизодично събитие или някаква аномалия“, обобщава проф. Валсания. Според него, отричането на този факт само задълбочава проблема, с който американците не могат да се справят до ден днешен. В същото време, ако той бъде осъзнат и подложен на внимателен анализ, това може да се окаже важна стъпка към създаването на нов вид политическо общуване, в което няма да има място за насилието.
Още от автора:
След края на войната - ще успее ли Западът да гарантира сигурността на Украйна
Опасна ескалация - приближава ли се войната в Украйна до НАТО
Постижима цел ли е изграждането на ядрен реактор на Луната
Надежда за мир или напразни очаквания – ще се срещнат ли Путин и Зеленски
Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната
Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо
Непознатата история на неандерталците
Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба
Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите
Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници
Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти
Какъв ще бъде следващият ход на Иран
Новата политическа авантюра на Мъск
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
Един век по-късно – събитията, които промениха света
