Заблуди и факти за Ренесанса|Vesti.bg

Р енесансът е един от най-значимите и вълнуващи периоди в европейската история. Той обхваща XV и XVI в. и отбелязва прехода от Средновековието към Новото време. Експертите подчертават, че се характеризира с възраждането и надграждането върху идеите и постиженията на Класическата античност. Именно през Ренесанса са родени гениални учени и творци като Исак Нютон, Уилям Шекспир и Микеланджело. Въпреки че е обект на огромен брой изследвания, някои заблуди, свързани с този период, продължават да се радват на голяма популярност до ден днешен.

The apple tree where Isaac Newton discovered gravity. It's still growing at Woolsthorpe Manor today and now is over 350 years old pic.twitter.com/5t7Z4I19Ky
— Time Capsule Tales (@timecaptales) October 29, 2025

Нютон и ябълката

Едва ли има човек, който да не е чувал твърдението, че Исак Нютон се вдъхновил да създаде своя Закон за гравитацията, след като ябълка паднала върху главата му, докато той стоял под едно дърво. Доколко достоверна е тази история? Истината е, че няма как да се даде категоричен отговор на този въпрос. Според експертите, Нютон най-вероятно действително видял как подобен плод пада от дърво, което го накарало да се замисли каква е причината за това. В същото време, няма никакви доказателства, че ябълката го е ударила по главата. Гениалният учен прекарал лятото на 1666 г. в семейното си имение, когато започнал да изследва гравитацията. През следващите години, той на няколко пъти споменал за падналата ябълка. Уилям Стъкли, например, пише за разговор, който провел с него през 1726 г. Тогава, Нютон задал следния въпрос: „Защо ябълката винаги пада перпендикулярно на земята? Защо не отива настрани или нагоре, а вместо това винаги пада в посока към центъра на Земята?“ Самият учен, обаче, никога не е твърдял, че върху главата му е падала ябълка.

Личната хигиена на Елизабет I

Елизабет I е сред най-известните и почитани владетели в историята на британската монархия. Тя управлява страната цели 44 години и е последният представител на династията на Тюдорите. Едно от най-противоречивите твърдения, свързани с нея, е това, че не полагала почти никакви грижи за личната си хигиена. В някои разкази се твърди, че кралицата се къпела веднъж месечно, „независимо дали се нуждаела от това или не“. Други пък смятат, че това се случвало още по-рядко – около веднъж годишно. Според историците, именно по тази причина днес е широко разпространено схващането, че хората, живели през Ренесанса, почти не се къпели. Фактите, обаче, сочат, че въпросното твърдение е силно преувеличено. Няма никакви достоверни доказателства, че Елизабет I не полагала грижи за своята хигиена. Като цяло, къпането не било толкова широко разпространена практика през Ренесанса, колкото е в наши дни, но това не означава, че хората, живели по това време, не се стараели да са чисти. Преваряването на вода, която да бъде използвана за пълненето на вани, не било лесно, но не представлявало проблем за благородниците, тъй като с тази задача се заемали техните слуги. За обикновените хора, решението най-често било друго, като те почиствали телата си с помощта на корита или мокри кърпи.

A stolen 16th-century manuscript signed by the Spanish conquistador Hernán Cortés has been found and returned to the Mexican government, the FBI says. https://t.co/MrLdO7DSVh
— NBC News (@NBCNews) August 15, 2025

Кортес и ацтеките

Едно от най-популярните твърдения, свързани с пристигането на Ернан Кортес и неговите конквистадори в Мексико, гласи, че те били посрещнати като богове от местното население. Смята се, че ацтеките вярвали в пророчество, според което божество на име Кетцалкоатъл, приело формата на бял мъж с брада и огнена пръчка, ще ги посети на определена дата. По случайност, това се оказал моментът, в който Кортес стъпил на мексиканска земя. В интерес на истината, единствените сведения, че местното население вярвало в това, се съдържат в книгата от 1552 г. Historia general de las Indias. Неин автор е Франсиско Лопес де Гомара, който никога не е пътувал до Латинска Америка и пише за експедицията на Кортес десетилетия след провеждането ѝ. Историците на свой ред допълват, че легендата за Кетцалкоатъл не е спомената в нито един друг източник. Самият Кортес също не е твърдял, че конквистадорите са били сметнати за богове от ацтеките. Експертите пък подчертават, че падането на тяхната империя било причинено от различни фактори, включително по-модерните оръжия на испанците (те разполагали с пушки, пистолети, железни брони и бойни коне), както и болестите, които европейците донесли.

Творбите на Шекспир

Уилям Шекспир несъмнено е един от най-талантливите писатели на всички времена, а неговите пиеси се радват на огромна популярност и до днес. Въпреки това, съществува теория, според която той всъщност не е автор на тези творби, като нейните поддръжници смятат, че не е бил достатъчно образован, за да ги създаде. Кой тогава е истинският Шекспир? Един от възможните отговори е драматургът Кристофър Марлоу, за когото се смята, че е инсценирал смъртта си и след това приел нова самоличност. Други предполагат, че Шекспир е графът на Оксфорд Едуард де Вер, който не искал да опетни името си, разкривайки своята голяма страст – писането на пиеси за простолюдието. Трети пък допускат, че великият писател всъщност е жена на име Мери Сидни. Въпреки всичко това, повечето експерти са единодушни, че Шекспир все пак е съществувал и е истинският автор на своите пиеси. Това се доказва от редица документи и разкази на негови съвременници, допълват историците.

Academics think they just discovered hidden symbols in Sistine Chapel https://t.co/tG3RcfKM1c pic.twitter.com/9eSdaf6X9K
— The Independent (@Independent) September 2, 2016

Микеланджело и Сикстинската капела

В периода между 1508 и 1512 г. Микеланджело създава едно от най-известните и значими произведения на изкуството в световната история – фреските на тавана на Сикстинската капела във Ватикана. С оглед на тяхното разположение, често се смята, че великият художник и скулптор лежал по гръб върху скеле, докато рисувал. Според историците, в основата на тази представа за работата на Микеланджело стои…грешка в превода. През 1527 г. Паоло Джовио публикува биография на твореца, написана на латински език. В частта, посветена на Сикстинската капела, той използва думата resupinus. Експертите подчертават, че тя е била погрешно преведена като „по гръб“, докато истинското ѝ значение всъщност е „превит назад“. Микеланджело бил принуден да застава в изключително неудобни пози, докато рисувал фреските. Самият той описал трудностите, с които се сблъскал, по следния начин:

„Дойде ми до гуша от това мъчение,

Прегърбен тук като котка в Ломбардия“.

Микеланджело допълнил, че „тук аз не съм на правилното място – не съм художник“, подчертавайки колко сложна е задачата, с която се захванал. Не бива да се забравя, че таванът на Сикстинската капела е с площ от цели 1100 кв. м. В крайна сметка, резултатът от усилията му се оказал повече от впечатляващ, а всеки, имал възможността да види фреските на живо, остава изумен от невероятно красивите и детайлни изображения, създадени от гениалния творец.

Още от автора:

Абсурдните изказвания на американските политици

Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките

Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията

Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин

Историята като предупреждение: Решенията, основани на грешки и заблуди

Постижима цел ли е постигането на траен мир в Газа

Конспиративните теории, които се опитват да преобърнат представите ни за световната история

Между войната и несигурното бъдеще – какво се случва с руската икономика

Бомба със закъснител – какви рискове крие пресъхването на Ганг

Между ЕС и Русия - ключови избори в Чехия

Съдбовният избор на Молдова