Съдбовният избор на Молдова

Т ази неделя в Молдова ще се проведат парламентарни избори, резултатите от които могат да се окажат от решаващо значение за бъдещето на страната. Гласоподавателите ще трябва да решат в каква посока да поеме тяхната родина – към ЕС или Русия. Всички социологически проучвания сочат, че с най-големи шансове за победа са управляващата проевропейска Партия на действието и солидарността и опозиционният Патриотичен блок, който не крие симпатиите си към Кремъл. Властите в Молдова отдавна обвиняват Москва, че води хибридна война и провежда дезинформационни кампании, опитвайки се да попречи на страната да стане част от ЕС. След руската инвазия в Украйна, Кишинев подаде заявление за членство в Евросъюза, а малко след това официално получи статут на кандидат за присъединяване. Кремъл на свой ред категорично отрича всички твърдения, че се опитва да се опитва да повлияе на случващото се в Молдова.

В навечерието на вота на 28 септември, властите в страната проведоха над 250 обиска и арестуваха 74 души по подозрения, че са замесени в предполагаем руски план за подбуждане на „масови бунтове“. Според разследващите, целта на заговорниците била дестабилизирането на Молдова. По думите на главния прокурор Виктор Фуртуна, повечето заподозрени „систематично“ пътували до Сърбия, където преминавали през специални обучения. Те тренирали как да пробиват полицейски кордони, а освен това получавали инструкции как да внасят и използват оръжия по време на протести. За пътуванията си, всеки от тях получавал по 400 евро. Разкритията на властите повдигат много въпроси относно изхода от задаващите се избори и начините, по които Кремъл може да се намеси в тях. Какво гласят прогнозите на експертите?

Moldova holds a parliamentary election that could have a sweeping impact on its bid to join the European Union, as the former Soviet republic fends off what its government calls Russian meddling https://t.co/sYTPuFzuhI pic.twitter.com/Q1V7gFPwOP
— Reuters (@Reuters) September 25, 2025

ЕС или Русия

В предстоящите избори ще вземат участие общо 15 партии, четири коалиции и четирима независими кандидати. Социолозите отбелязват, че Партията на действието и солидарността вероятно ще спечели вота, но ще загуби парламентарното си мнозинство в 101-местния парламент, което на свой ред означава, че ще трябва да се коалира с някоя от по-малките формации. Като нейни потенциални партньори се очертават опозиционният блок „Алтернатива“ и новата партия „Лига на градовете и общините“, които са проевропейско ориентирани и се очаква да спечелят достатъчно гласове, за да влязат в парламента. Според проучванията, втора политическа сила ще бъде Патриотичният блок, в състава на който влизат четири проруски формации. Те призовават за възстановяване на икономическите отношения със страните от Обществото на независимите държави и задълбочаване на връзките с БРИКС, Шанхайската организация за сътрудничество и Евразийския съюз.

Молдова е подложена на засилващ се натиск от Русия, която иска да повлияе на изхода от предстоящия вот – това е единодушното мнение на властите в Кишинев. Президентът Мая Сенду, която изтъква присъединяването на страната към ЕС до 2030 г. като своя основна цел, определи задаващия се вот като „най-важния“ в молдовската история. Премиерът Дорин Речан на свой ред подчерта, че Кремъл се опитва да „окупира“ Молдова, използвайки четири метода: подстрекаването на безредици, прилагането на изборна корупция чрез мрежа, изградена от скандалния проруски олигарх Илан Шор, организирането на кибератаки и разпространяването на дезинформация. Предполага се, че Москва е похарчила стотици милиони евро за купуването на гласове – твърдение, за което има конкретни доказателства, сред които записи на телефонни разговори, отбеляза министър-председателят на пресконференция, състояла се по-рано тази седмица. По думите му, руските служби също така се опитват да проникнат в правителствените системи, за да извлекат поверителни данни и да предизвикат хаос.

Редица експерти и неправителствени организации сочат дезинформацията, идваща от Кремъл, като особено сериозен проблем. От години има сведения, че по нареждане на Москва се създават огромен брой фалшиви профили в социалните мрежи, които се използват за разпространяването на публикации с невярно съдържание. Някои от тях се радват на голяма популярност и са били споделяни десетки хиляди пъти. „Само през последните два месеца бяха премахнати над 250 000 фалшиви профила в „Тик Ток“…хиляди акаунти публикуват коментари по поръчка и целят да създадат атмосфера на недоверие и омраза“, обобщи Речан. Представителите на прокремълската опозиция на свой ред обвиняват властите, че с действията си искат да сплашат всеки, който не е съгласен с тях и искат да вкарат Молдова във война с Русия. На фона на всичко това, недоволството на хората расте заради тежкото състояние на икономиката. Прогнозите са, че инфлацията може да достигне 8% до края на годината, а икономическият растеж едва ли ще надхвърли половин процент.

Kremlin threatening Moldova's independence, president warns ahead of key vote https://t.co/aQxyzNkj7S
— BBC News (World) (@BBCWorld) September 23, 2025

Неясното бъдеще на Приднестровието и Гагаузия

Обтегнатите отношения между Москва и Кишинев са обект на всевъзможни коментари, а някои експерти предупреждават, че опасността от избухването на въоръжен конфликт не бива да бъде омаловажавана. Като потенциална арена на подобен сблъсък мнозина сочат Приднестровската република – сепаратистка област, създадена в началото на 90-те години на миналия век. Днес, тя представлява своеобразна „държава в държавата“, върху която Молдова на практика няма почти никакъв контрол. На всичкото отгоре, там са разположени между 1500 и 2000 руски военни, които Кремъл нарича „миротворци“. През 1999 г. руските власти поеха ангажимент да изтеглят войските си от района, но това все още не се е случило. Нещо повече – в Приднестровието редовно се провеждат съвместни учения на сепаратистите и руските военни.

Повод за сериозни притеснения е и Гагаузия – друг автономен район на територията на Молдова. От гледна точка на България, ситуацията там е от голямо значение, защото на територията му живеят хиляди наши сънародници (показателно е, че Българският има статут на местен език и се изучава в редица училища, а в държавния университет в столицата Комрат има катедра „Българска филология“). За никого не е тайна, че властите в Гагаузия симпатизират на Кремъл и са твърди противници на евроинтеграцията. През 2014 г. там беше проведен референдум, като над 97% от участвалите в него се обявиха против присъединяването на Молдова към ЕС. Подобно допитване се състоя и през октомври миналата година, а жителите на автономния район гласуваха по сходен начин – близо 95% от тях казаха „не“ на Евросъюза.

След инвазията на Русия в Украйна, започнала преди повече от три години, анализатори започнаха да предупреждават, че в някакъв момент Кремъл може да реши да разшири своята офанзива. Според тях, Молдова е една от страните, която е най-застрашена, а сценарият с анексирането на Крим може да се повтори в Приднестровието или Гагаузия. Към момента, обаче, това изглежда малко вероятно. Дори и Москва действително да има подобни амбиции, те едва ли ще бъдат осъществени в скоро време, тъй като руската армия е изцяло фокусирана върху сраженията в Украйна. Бойните действия, които някои представители на Кремъл първоначално твърдяха, че ще продължат не по-дълго от няколко седмици или месеци, все още не са приключили. Русия е изправена пред сериозни затруднения и поне засега изглежда, че не може да си позволи да отвори нов фронт, предприемайки конкретни стъпки към присъединяването на сепаратистките региони. Въпреки това, няма как да се отрече, че Москва оказва силно влияние върху събитията в Молдова. Дали това ще се превърне в решаващ фактор на предстоящите избори? Отговорът на този въпрос ще научим съвсем скоро.

Още от автора:

Пет факта за гръмотевичните бури, които ще ви изумят

Дългата история на политическото насилие в САЩ

След края на войната - ще успее ли Западът да гарантира сигурността на Украйна

Опасна ескалация - приближава ли се войната в Украйна до НАТО

Постижима цел ли е изграждането на ядрен реактор на Луната

Мрачната история на бананите

Надежда за мир или напразни очаквания – ще се срещнат ли Путин и Зеленски

Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната

Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо

Непознатата история на неандерталците

Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба