С блъсъкът между Иран и Израел навлезе в нов етап, след като САЩ нанесоха удари по ядрени обекти, намиращи се на територията на Ислямската република. Решението на американския президент Доналд Тръмп да извърши тези атаки предизвика различни коментари. Според някои, държавният глава е бил длъжен да се намеси, за да попречи на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие. Други го критикуват, подчертавайки, че по този начин надеждите за скорошно прекратяване на военните действия са се изпарили. На фона на задълбочаващата се криза, един въпрос се задава все по-често – каква трябва да бъде ролята на ЕС и дали общността може да влезе в ролята на помирител между двете страни в конфликта?
30,000-pound bunker busters used for first time in Iran nuclear facility strikes https://t.co/tXTJET4L63
— USA TODAY (@USATODAY) June 22, 2025
Призиви за мир
Тел Авив и Техеран трябва да започнат диалог помежду си възможно най-скоро, за да бъде прекратен конфликтът – така могат да бъдат обобщени посланията, идващи от ЕС през последните няколко дни. Върховният представител за външната политика и сигурността Кая Калас призова за спиране на атаките, допълвайки, че на Ислямската република не бива да бъде позволявано да разработи ядрено оръжие. „Сега е моментът Иран да се ангажира с надеждно дипломатическо решение. Масата на преговорите е единственото място, където може да се сложи край на тази криза“, отбеляза на свой ред председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. На същата позиция застанаха Франция и Германия, а италианският външен министър Антонио Таяни изрази надежда, че след американските удари, които нанесоха „огромни щети на производството на ядрени оръжия…може да започне деескалация“.
Любопитно беше изказването на британския премиер Киър Стармър, което той направи след включването на САЩ в конфликта. Освен че призова за мир и предупреди колко опасни биха били последиците, ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, той допълни, че е знаел предварително за плановете на Вашингтон, но Лондон не е взел участие в операцията. Редица експерти отбелязват, че това е поредното доказателство за обтегнатите отношения между Белия дом и неговите европейски съюзници. Те правят паралел между днешните събития и тези от 2003 г., когато Великобритания се превърна в един от ключовите партньори на САЩ по време на инвазията в Ирак. Целта на нахлуването беше разрушаването на арсенала от „оръжия за масово поразяване“, с който се предполагаше, че разполага режимът на Саддам Хюсеин. Впоследствие се оказа, че тези твърдения не отговарят на истината и подобен арсенал не съществува, но единството на западните съюзници изглеждаше непоклатимо. Днес, ситуацията е коренно различна. Тръмп не спира да критикува ЕС и НАТО, а трансатлантическото партньорство е изправено пред безпрецедентно изпитание.
Въпреки всичко това, повечето анализатори не изключват вероятността и Лондон да се включи в конфликта, ако не бъде постигнато мирно споразумение в обозримо бъдеще. Една от причините за това е малкият остров Диего Гарсия, намиращ се в Индийския океан. Той се намира на около 3700 км. от Иран и е от стратегическо значение, тъй като там е разположена военна база, собственост на САЩ и Великобритания. Ако Вашингтон иска да я използва за извършването на нови атаки по цели в Ислямската република, Лондон трябва да одобри това. В същото време, Обединеното кралство разполага с военни обекти и в Кипър. Именно от острова излитат британски самолети, участващи в операции срещу групировки като „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак, а миналата година военновъздушните сили на Великобритания помогнаха за свалянето на ирански дронове, насочили се към Израел. Очевидно е, че Лондон може да изиграе важна роля в конфликта, ако се включи в него, но дали това ще се случи е въпрос, на който все още не може да се даде категоричен отговор.
The EU's top diplomat, Kaja Kallas, has called on all sides in the US-Israel-Iran conflict to resume negotiations, while insisting that international security would be under threat if Iran developed a nuclear weapon.https://t.co/Cji7ur8TER
— DW News (@dwnews) June 22, 2025
Ролята на ЕС
Към настоящия момент изглежда, че постигането на траен мир между Израел и Иран е почти невъзможна задача. Междувременно, първият дипломат на Техеран Абас Арагчи на няколко пъти подчерта, че няма как страната му да преговаря със САЩ. По тази причина, според някои експерти, в ролята на посредник между страните в конфликта може да влезе Русия, но това изглежда малко вероятно с оглед на силно влошените отношения между Москва и по-голямата част от международната общност заради продължаващата война в Украйна. Освен това, за никого не е тайна, че Кремъл подкрепя иранските интереси. Показателно е, че след американските удари, Арагчи замина за Русия, където се срещна с президента Владимир Путин – ясен сигнал за задълбочаващото се партньорство между Москва и Техеран. Ситуацията става все по-непредсказуема, а един от най-важните въпроси е дали ЕС ще успее да поеме дипломатическата инициатива, опитвайки се да намери изход от кризата.
Първите стъпки в тази посока вече са направени. Външните министри на Франция, Великобритания и Германия Жан-Ноел Баро, Дейвид Лами и Йохан Вадефул, както и първият дипломат на ЕС Кая Калас се срещнаха преди няколко дни с Арагчи в Женева. Те отбелязаха, че военно решение на конфликта не може да има и се разбраха да проведат нови преговори. Конкретни резултати по време на срещата не бяха постигнати, което не беше особено изненадващо с оглед на ескалиращото напрежение. В същото време, Тръмп за пореден път омаловажи влиянието на ЕС на международната сцена, отбелязвайки, че общността не е в състояние да помогне за постигането на мир между Тел Авив и Техеран. „Иран не иска да говори с Европа. Те искат да преговарят с нас“, заяви американският президент. Два дни по-късно, САЩ атакуваха Ислямската република, с което сякаш окончателно беше сложен край на надеждите за скорошно прекратяване на конфликта.
Сред най-тревожните аспекти на настоящата ситуация е липсата на ясен план за приключването на военните действия. Неслучайно, някои анализатори сравняват случващото се с нахлуването на САЩ в Ирак и катастрофалните последици от него. Разбира се, надеждата, че размяната на удари между Израел и Иран няма да прерасне в
пълномащабна война, все още е жива. Повечето анализатори, обаче, са песимисти и предупреждават, че ако Тел Авив цели не просто да попречи на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие, но и да принуди Ислямската република да обяви „безусловна капитулация“ – нещо, което Тръмп заяви преди дни, това няма как да бъде постигнато единствено с бомбардировки. Рисковете са огромни, а от гледна точка на Европа изводът е един – необходими са спешни действия за гарантирането на сигурността на Стария континент. Времето, в което ЕС можеше на разчита на безрезервната подкрепа на САЩ, отмина, а интересите на Вашингтон вече са насочени към други региони. Страните членки са длъжни да демонстрират единство, за да могат да се справят с нарастващите предизвикателства, пред които са изправени.
Още от автора:
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
Един век по-късно – събитията, които промениха света
