Н аближава ли подписването на мирно споразумение, което да сложи край на войната в Украйна? Това е един от най-често задаваните въпроси през последните дни, причината за което са срещите, които американският президент Доналд Тръмп проведе с руския си колега Владимир Путин, украинския държавен глава Володимир Зеленски и част от лидерите на ЕС. Сближаване на позициите на Москва и Киев все още няма, но повечето експерти са на мнение, че въпросните срещи са малка, но важна стъпка в правилната посока. За да бъде постигнато трайно прекратяване на сраженията, Путин и Зеленски трябва да седнат на масата за преговори, но дори и най-оптимистично настроените анализатори споделят мнението, че към настоящия момент това изглежда почти невъзможно.
Military chiefs from the United States and a number of European countries presented options to their national security advisers for providing security guarantees to Ukraine, officials said https://t.co/Vc6s4dCAbl
— Reuters (@Reuters) August 22, 2025
Ролята на Тръмп
По време на своята предизборна кампания, Тръмп нееднократно отбеляза, че е способен да прекрати войната в Украйна за 24 часа. Това, очевидно, не се случи, а самият президент призна, че постигането на тази цел се е оказало много по-трудно, отколкото е очаквал. Сега, много експерти се питат какъв ще бъде следващият му ход? Според представители на неговата администрация, цитирани от някои медии, Тръмп възнамерява да остави Киев и Москва сами да организират среща между лидерите си, без да поема водещата роля в този процес. Междувременно се появиха твърдения, че той е разкрил пред свои съветници намерението си да бъде домакин на тристранни преговори между него, Путин и Зеленски, но това би се случило само след като двамата държавни ръководители проведат отделна среща помежду си.
Диалогът по оста Вашингтон – Москва продължава, като външнополитическият съветник на руския президент Юрий Ушаков заяви, че Путин и Тръмп са се съгласили да назначат по-високопоставени преговарящи за провеждането на преки разговори между Кремъл и Киев. Голям интерес предизвикаха и думите на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, според когото среща между Путин и Зеленски може да се състои в рамките на две седмици. Повечето анализатори, обаче, са песимисти относно вероятността това действително да се случи. Те припомнят думите на руския външен министър Сергей Лавров, според когото Москва е готова за диалог, но евентуални преговори между държавните ръководители трябва да бъдат внимателно подготвени и е необходимо предварително да се изяснят редица въпроси, включително този за правомощията на Зеленски по отношение на подписването на бъдещо мирно споразумение.
Amid Russian resistance to his peacemaking efforts, President Trump on Thursday appeared to suggest Ukraine go on the offensive militarily. https://t.co/Ocj4xnskMw
— ABC News (@ABC) August 22, 2025
Териториални претенции
Несъмнено, организирането на среща между президентите на Русия и Украйна е повече от сложна задача по ред причини. „За никого не е тайна, че Путин не изгаря от желание да преговаря със Зеленски, тъй като той постоянно отхвърля легитимността му и дори оспорва правото на Украйна да съществува като суверенна държава. От друга страна, руският държавен глава диктува посланията, които пропагандната му машина разпространява, така че е напълно възможно подобна среща да бъде представена по начин, който изопачава фактите и няма почти нищо общо с реалната ситуация“, заяви за Vesti.bg Алистър Едгар, който е професор по политология от университета „Уилфрид Лорие“ в Онтарио, Канада.
Експертът допълва, че най-трудната задача ще бъде постигането на компромис по отношение на бъдещата граница между двете стани в конфликта. „Ако Путин убеди Тръмп, че Украйна е длъжна да направи значителни териториални отстъпки, тогава руският президент ще представи срещата си със Зеленски, както и евентуалното сключване на споразумение за прекратяване на военните действия, като безспорна победа на Москва. Ако пък Зеленски отхвърли условията или откаже да се срещне с Путин, то Кремъл ще използва това, за да оправдае продължаването на инвазията си, докато Тръмп може да го превърне в оправдание за прекратяването на военната помощ, която Вашингтон отпуска на Киев“, смята проф. Едгар. Намирането на изход от кризата, предизвикана от руската инвазия в Украйна, е от огромно значение за бъдещето на цяла Европа, допълва той. Към настоящия момент, обаче, ЕС изглежда напълно неспособен да даде тласък на мирния процес. „С изключение на Унгария и Словакия, нито една европейска страна не би подкрепила споразумение, което би помогнало на Путин да постигне целите си в Украйна и да обяви победа. В същото време, за всички е очевидно, че без участието на САЩ, Европа трудно би могла да предостави цялата военна помощ, от която Киев се нуждае“, подчертава политологът.
At the heart of Donald Trump’s vision for peace in Ukraine lies a major contradiction https://t.co/MdpuoKOf7J
— The Economist (@TheEconomist) August 21, 2025
Задача с повишена трудност
Един от въпросите, който е обект на редица спекулации, е къде би могла да се проведе срещата между Путин и Зеленски. Според „Политико“, източници, близки до администрацията на Тръмп, са разкрили, че Белият дом вече планира тристранни преговори в унгарската столица Будапеща. Твърди се, че представители на „Сикрет сървис“ вече са се заели с организирането на въпросното събитие. Анализатори на свой ред коментират, че Будапеща би била любопитен избор, тъй като Унгария е част от ЕС, но и поддържа добри взаимоотношения с Кремъл. Премиерът Виктор Орбан нееднократно се обяви против отпускането на военна помощ за Украйна, а наскоро отбеляза, че Русия вече е спечелила войната.
„Къде би могло да се проведе такава среща е въпрос с повишена трудност, на който все още няма как да се даде категоричен отговор. Със сигурност, тя няма да се състои в Москва, както се надява Путин. Той и Зеленски може да разговарят в САЩ – например в „Кемп Дейвид“ или може би „Мар-а-Лаго“. Женева е друг потенциален домакин на подобно събитие. Трудно е да се каже, но ако аз бях на мястото на Зеленски, щях да бъда изключително внимателен, тъй като не изключвам възможността Кремъл да се опита да извърши покушение срещу украинския президент по време на срещата“, смята проф. Едгар.
Тук трябва да се отбележи, че досега Путин и Зеленски са се срещали само веднъж – през декември 2019 г. в Париж. Тогава те обсъдиха прекратяването на боевете в района на Донбас, където украински войски се сражаваха с подкрепяните от Москва сепаратистки сили. Преговорите между двамата лидери доведоха до подписването на някои споразумения и първоначално бяха окачествени като важна стъпка към прекратяването на конфликта. Срещата, обаче, не доведе до реално сближаване между Киев и Москва. Нови опити за прекратяването на кръвопролитията се проведоха през януари и февруари 2022 г. съответно в Париж и Берлин, но двамата президенти не присъстваха на тези форуми, а малко след това Русия нахлу в Украйна. Това кара редица анализатори да отбележат, че дори и Путин и Зеленски да седнат на масата за преговори, това едва ли би довело до незабавно спиране на военните действия. Такава среща все пак би била положителен сигнал, че двете страни имат реално желание да сложат край на продължаващата повече от три години война.
Още от автора:
Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната
Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо
Непознатата история на неандерталците
Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба
Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите
Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници
Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти
Какъв ще бъде следващият ход на Иран
Новата политическа авантюра на Мъск
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
Един век по-късно – събитията, които промениха света
