Непознатата история на неандерталците

Н еандерталците често са считани за примитивни същества, които били значително по-глупави от представителите на вида Homo sapiens и това довело до тяхното изчезване. С течение на годините, обаче, учените започнали да се натъкват на все повече доказателства, които разкриват, че те всъщност се отличавали със забележителна интелигентност. Смята се, че неандерталците създали някои от най-ранните произведения на изкуството, грижели се за болните и ранените, а освен това погребвали мъртвите. Те живели в Европа и Азия в епохата на средния палеолит, в периода между 350 000 и 24 500 г. пр. н. е. Сред най-популярните заблуди, свързани с тези хоминиди, е твърдението, че са подвид на Homo sapiens. Това не е така, като учените са единодушни, че неандерталците се различават съществено от съвременния човек, с когото се развивали успоредно в продължение на хилядолетия. В следващите редове може да научите повече за техния живот:

Humans and Neanderthals are virtually identical at the genetic level. Scientists are probing the differences to understand why we are here, and they aren’t. https://t.co/tUMQrTiQdO
— The Washington Post (@washingtonpost) August 4, 2025

Неандерталците и дървениците

Креватната дървеница несъмнено е сред най-неприятните същества, познати на човека. Тези малки кръвосмучещи насекоми се срещат по цял свят. Учените отбелязват, че първоначалното им местообитание били пещери в Близкия изток, обитавани от прилепи. Преди приблизително 60 000 години те започнали да се хранят с кръв от неандерталци. Това кара учените да смятат, че дървениците са първите паразити, превърнали нашите далечни прадеди в източник на храна. Що се отнася до онези насекоми, които продължили да смучат кръвта на прилепи, те изчезнали преди близо 20 000 години, по време на последния ледников период. Историците на свой ред допълват, че дървениците се споменат за пръв път в древногръцки източници през 400 г. пр. н. е. За тях пише самият Аристотел, а Плиний Стари в своята „Естествена история“ им приписва различни лечебни свойства.

Праисторически творци

Отпечатък от пръст, открит върху скала в Испания, най-вероятно е доказателство, че неандерталците създавали своеобразни рисунки. Предполага се, че някои от тях съвсем съзнателно потапяли пръстите си в червен пигмент, след което го нанасяли по каменни повърхности. Някои експерти смятат, че забележителният артефакт, открит в района на Сан Лазаро, Сеговия, прилича на човешко лице. Изследванията показват, че той е създаден преди около 43 000 години, а неговият автор е мъжки индивид. Възрастта му означава, че праисторическото произведение на изкуството е „нарисувано“ много преди съвременните хора да пристигнат в тази част на Иберийския полуостров. Любопитна подробност е, че частично запазен неандерталски отпечатък е открит и в Германия.

Researchers in Spain say they have found evidence that Neanderthals were capable of creating art — challenging the idea that art began with the modern humans who succeeded them. https://t.co/DvnUn5vRJN
— NBC News (@NBCNews) May 28, 2025

Кулинарни майстори

Неандерталците са считани за същества, които не блестели с особено впечатляващи интелектуални способности, но някои учени смятат, че те били истински кулинарни майстори. Според резултатите от изследване, проведено през 2022 г., в пещерата Шанидар, намираща се в Северен Ирак, са открити най-старите останки от готвено ястие. Предполага се, че то било дело на кроманьонци, което повдига много въпроси относно техния хранителен режим. Антрополози дори се опитали да възпроизведат гозбата, събирайки семена, които, по думите им, превърнали в „нещо като палачинка, съчетана с плосък хляб“. Професорът по палеоеколгия Крис Хънт, който е един от участниците в експеримента, описва вкуса ѝ като „много приятен“.

Диетата на неандерталците

През март 2020 г. учени от няколко европейски държави публикуваха доклад за хранителните навици на неандерталците, базиран на резултатите от изследователска експедиция, проведена в южна Португалия. Те анализирали фосили на възраст между 106 000 и 86 000 години, открити в пещерата Фигейра Брава, близо до град Сетубал. Заключенията на експертите гласят, че неандерталците се хранели основно с морски дарове. Освен че ловели риби, миди и раци, те познавали вкуса и на делфините и акулите. Откритието е изключително любопитно, тъй като до този момент се считаше, че единствено представителите на вида Homo sapiens били достатъчно интелигентни, за да събират храна от реките и моретата. Португалските неандерталци, обаче, имали слабост към морските дарове, които съставлявали почти половината от диетата им.

Погребални ритуали

Споменатата вече пещера Шанидар в Северен Ирак е свързана и с още едно важно откритие. През 50-те и 60-те години на миналия век, докато проучват обекта, учени се натъкват на няколко скелета на неандерталци, около които са разпръснати полени. Това кара някои експерти да заявят, че представители на този вид са извършвали погребални ритуали и са поставяли цветя около телата на мъртвите. Хипотезата, обаче, е противоречива и далеч не всички са съгласни с нея. Редица изследователи допускат, че въпросните полени може да са били струпани от животни. Категоричен отговор на въпроса дали неандерталците действително са извършвали подобни ритуали все още няма. Тук трябва да се отбележи една важна подробност – Homo sapiens погребват мъртвите си от поне 100 000 години, което означава, че е напълно възможно неандерталците да са усвоили тази практика от далечните прадеди на съвременните хора.

A fossil of the inner ear of a 6-year-old Neanderthal child that showed signs of Down syndrome seems to indicate that the ancient, now-extinct species were compassionate caregivers, according to a new study. https://t.co/47dHG8NCN2
— CBS News (@CBSNews) June 27, 2024

Грижовните неандерталци

Годината е 1989-а. Екип от учени, работещи в обекта Кова Негра, намиращ се в района на Валенсия, се натъкват на нещо неочаквано – кости на неандерталци. Сред тях са части от черепа на 6-годишно дете. Точната възраст на находката не е ясна, предполага се, че то е живяло преди между 273 000 и 146 000 години. Изследователите също така не могат да установят дали детето е било момче или момиче и му дават името Тина. Изминават близо 35 години, преди други експерти да подложат останките на по-задълбочен анализ. Това, което откриват, изненадва мнозина – някои специфични черти на черепа подсказват, че детето е било със синдром на Даун. „Този индивид е имал тежки симптоми, включително пълна глухота, пристъпи на световъртеж и невъзможност за поддържане на равновесие“, смята палеоантропологът Мерседес Конде-Валверде от университета в Алкала, която е сред учените, изследвали находката. „Малко вероятно е майката да е можела да се грижи едновременно за себе си и за своето дете. Следователно, за да може Тина да оцелее поне шест години, групата е трябвало да ѝ помага непрекъснато“, отбелязва още тя. На сходна позиция е и проф. Валентин Виляверде от университета във Валенсия. „Оцеляването на това дете след периода на кърмене несъмнено е резултат от групови грижи. Други индивиди са замествали или помагали на майката, когато това се е налагало“. подчертава той. Съществуват и още доказателства, че неандерталците се грижили за болните и ранените, което подкрепя теорията, че те са били способни да проявяват емпатия.

Още от автора:

Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба

Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите

Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници

Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти

Какъв ще бъде следващият ход на Иран

Новата политическа авантюра на Мъск

В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран

Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция

Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран

Терористите, които използват глада като оръжие

Краят на един политически романс