К райна бедност, безредици, кръвопролития и преврати – така най-кратко може да бъде описано изминалото десетилетие за редица африкански държави. Важен елемент от турбулентните промени, през които те преминават, е отслабващото влияние на Запада. Оттеглянето на САЩ и Франция от страни като Нигер, Сенегал, Мали и Буркина Фасо представлява съществена част от въпросния процес, все по-активна роля в който има Кремъл. Русия успешно запълва този вакуум, превръщайки се във фактор от първостепенно значение в региона, като освен това Москва вече е и най-големият доставчик на оръжия в Африка.
Why Burkina Faso's junta leader has captured hearts and minds around the world https://t.co/MiD8Mk5AnG
— BBC News (World) (@BBCWorld) May 11, 2025
Африканският Че Гевара
Една от африканските страни, които привличат най-голямо внимание в последно време, е Буркина Фасо. Основната причина за това е нейният временен президент – 37-годишният Ибрахима Траоре. Той е най-младият държавен ръководител в цяла Африка и стои начело на военна хунта, която дойде на власт след преврат, извършен през 2022 г. Траоре е описван като харизматичен лидер, успял да спечели сърцата и умовете на повечето свои сънародници. Някои дори го сравняват с емблематичния Че Гевара. Той обещава да извърши „революция“, целяща да сложи край на „неоколониализма“ и господството на западните сили в Буркина Фасо, пренасочвайки приходите от полезните изкопаеми на страната към нейните жители. Тук трябва да се отбележи, че основната ѝ експортна стока е златото. По тази причина не е особено изненадващо, че Траоре отне лиценза на няколко чуждестранни фирми, занимаващи се с добив на ценния метал, принуждавайки останалите да прехвърлят 15% от всичките си операции на територията на Буркина Фасо на създадена от него държавна компания.
Един от основните приоритети на Траоре е свързан с нестихващите кръвопролития в страната. Обширни райони от нея са под контрола на джихадистки организации като „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“. Държавният ръководител се ангажира да сложи край на сраженията, но към момента те не само не спират, но и стават все по-ожесточени. По различни оценки, през 2024 г. са загинали над 7200 души, което е почти трикратно увеличение спрямо броя на жертвите на размириците през 2022 г. Освен това, над 2 милиона души са загубили домовете си, а други 6,5 млн. се нуждаят от хуманитарна помощ, за да оцелеят. Икономиката на Буркина Фасо също не е в цветущо състояние, макар че хунтата успя да постигне някои безспорни успехи (като увеличаването на приходите на най-бедната част от населението, както и отпускането на значителни средства за образование и здравеопазване). Инфлацията е нараснала с близо 3,5% в рамките на една година, а САЩ обвиниха местните власти, че злоупотребяват със златните резерви, използвайки ги за собствена изгода.
Според редица експерти, сред основните причини за голямата популярност на Траоре са пропагандните послания, които се разпространяват с помощта на Русия. Много местни жители са изключително недоволни от досегашните си ръководители и виждат новия лидер като истински патриот, способен да донесе така желаната промяна. В техните представи, западните правителства са олицетворение на злото, тъй като единствената им цел е да заграбят богатствата на Буркина Фасо. Именно по тази причина оттеглянето на всички френски войски от страната, които имаха мироопазващи функции, беше приветствано от по-голямата част от населението ѝ. Това, разбира се, е добре дошло за Кремъл. „Руското влияние не само в Буркина Фасо, но и в редица други страни в Африка, несъмнено расте. От години Москва помага на техните държавни ръководители и правителства, борещи се да останат на власт, на фона на значителна политическа нестабилност, която често прераства в кръвопролития“, отбеляза за Vesti.bg Уилям Рено, професор по политология от Северозападния университет в Еванстън и Чикаго.
America’s vanishing presence in Africa has upended critical programs, severed relationships and left a vacuum that Russia and China will look to capitalize on. https://t.co/clLwsDRX3T
— The Washington Post (@washingtonpost) March 25, 2025
Стратегията на Кремъл
През последните години се забелязва значително засилване на руските позиции в Западна и Субсахарска Африка, като Кремъл постепенно насочва вниманието си и към източните части на континента. Според експертите, Москва също така увеличава военното си присъствие в Средиземноморието и Червено море. Нестабилността в тези райони на практика помага на Русия да постигне целите си. „Местните лидери осъзнават, че Кремъл е в състояние да им предостави оръжия и муниции, както и да организира обучения, в кратки срокове. За сравнение, продължителността на повечето американски програми е поне три години, като могат да бъдат наложени всякакви ограничения върху използването на оборудване или относно това кои войници имат право да бъдат включени в тях. Страните-членки на ЕС не са по-бързи и също имат стриктни правила. Руската помощ на свой ред може да пристигне в рамките на няколко седмици след постигането на споразумение с Кремъл – нещо, на което вече станахме свидетели в държави като Мали, Нигер, Буркина Фасо и Централноафриканската република. Това дава на Москва осезаемо преимущество при оказването на влияние върху някои от най-нестабилните режими в Африка“, подчертава проф. Рено.
Всеизвестен факт е, че важен елемент от стратегията на Кремъл са организации като „Вагнер“ и други подобни паравоенни формации, свързани с Министерството на отбраната и военното разузнаване на Русия. Те често работят в сътрудничество с компании, които се занимават с добив на полезни изкопаеми. По този начин се генерират значителни приходи. „Част от тази печалба отива за местните власти под формата на данъци или други подобни такси, но в крайна сметка парите отново се пренасочват към Москва, тъй като се използват за закупуването на руски оръжия и муниции“, коментира експертът. Според него, съществуват редица прилики между действията на Русия и Китай. „Пекин има подобен вид взаимоотношения между официалната власт и частните фирми. Това се използва като средство за засилване на китайското влияние по света и се прилага най-често при реализирането на инфраструктурни или енергийни проекти. На Русия ѝ липсва икономическата динамика на Китай, но все пак федерацията също успява да извлече значителни ползи от отношенията между властите, военно-промишления сектор и въоръжените сили, налагайки своите интереси в някои от най-политически нестабилните и бедни страни в Африка“, смята проф. Рено.
Районът на Сахел, който е богат на злато, диаманти, уран, нефт, газ и други природни ресурси, несъмнено става все по-важен за Москва. Спорен повечето анализатори, основната цел на Кремъл е да свърже базите си в Либия със сърцето на Африка, изграждайки своеобразен геополитически коридор със стратегическо значение. Предизвикателствата, обаче, не са никак малко. „Струва ми се, че стратегията на Китай е много по-успешна и устойчива от тази на Русия. Разликата идва от факта, че Пекин успява да се ангажира с африканските страни по начин, който носи съществени ползи на по-широки слоеве от тяхното население. Стратегията на Кремъл пък е основана на бърза възвръщаемост на инвестициите в някои от най-рисковите икономики в цял свят, както и на партньорства с изключително нестабилни режими. В крайна сметка, местните жители не печелят почти нищо от споразуменията, сключени между властите и Москва, особено в дългосрочен план“, обобщава проф. Рено.
Още от автора:
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
Един век по-късно – събитията, които промениха света
Успехи и провали – какво е наследството на Байдън
„Последният диктатор в Европа“ отива на избори
Задава ли се разрив в отношенията между САЩ и Германия
Непостижима цел ли е присъединяването на Турция към ЕС
Неизбежната промяна в отношенията между САЩ и Куба
Най-сериозните икономически проблеми, пред които Тръмп ще се изправи
Операция „Вълшебният свирач“ - как Великобритания евакуира 800 000 деца за три дни
