С лед малко повече от месец ще се навършват четири години от началото на руската инвазия в Украйна. На фона на продължаващите опити за постигане на примирие, броят на загиналите не спира да расте, а разрушенията придобиват все по-катастрофални размери. Един от най-често задаваните въпроси през последните няколко седмици е дали 2026 г. ще донесе прекратяване на бойните действия. За съжаление, прогнозите на повечето експерти са песимистични. Според тях, Киев и Москва са много далеч от постигането на споразумение. Руската армия продължава да напредва, макар и с бавни темпове, докато Украйна все още контролира значителни територии в района на Донецк, Херсон и Запорожие. Анализаторите допълват, че въпреки опитите на американския президент Доналд Тръмп да сътрудничи за намирането на изход от кризата, към момента неговата администрация изглежда напълно неспособна да постигне тази цел.
Last year was Ukraine's deadliest for civilians since 2022, UN says https://t.co/whhFbz12kw
— BBC News (UK) (@BBCNews) January 13, 2026
- Нестихващи сражения
Когато руският президент Владимир Путин даде началото на офанзивата в Украйна на 24 февруари 2022 г., мнозина очакваха конфликтът да приключи до няколко дни или седмици. Близо четири години по-късно, войната продължава, а краят ѝ изглежда все така далечен. По различни оценки, приблизително 1,5 млн. войници са загубили живота си, а десетки хиляди цивилни украинци са били убити или ранени при руски въздушни удари. Повечето анализатори са единодушни, че основната пречка пред спирането на сраженията е Кремъл. „Изглежда, че Москва няма никакво намерение да прекрати настъплението“, коментира експертът по въоръжени конфликти от Кралския колеж в Лондон Рут Дейермонд. „Нито едно от условията, необходими за постигането на мир, не е изпълнено…както Русия, така и Украйна не могат да постигнат убедителна победа на бойното поле и въпреки че са изправени пред огромни проблеми, нито една от двете страни не изглежда готова да се предаде“, допълва тя.
Първите дни на настоящата година не дадоха повод за оптимизъм. Руското външно министерство на няколко пъти подчерта, че идеята за разполагането на европейски войски в Украйна като гаранция за сигурността на Киев след приключването на конфликта е неприемлива. Междувременно, през декември Путин заяви, че целта на Кремъл е да бъдат „освободени историческите земи“ на Русия. Всичко това нагледно демонстрира колко далеч е подписването на мирно споразумение, смята Робърт Пейп, професор по политология от университета в Чикаго, който е автор на редица публикации, свързани с темата за глобалната сигурност. „За съжаление, не разполагаме с кристална топка и няма как да предскажем бъдещето. Все пак аз съм на мнение, че през настоящата година натискът над Путин да сключи примирие с Украйна ще се засили“, отбеляза той за Vesti.bg.
Ukraine-Russia war latest: Trump says ‘Putin is afraid of the US but not Europe’ in latest attack on allieshttps://t.co/ZUbXxnIuUd
— The Independent (@Independent) January 10, 2026
- Позицията на Доналд Тръмп
Още по време на своята предизборна кампания, Доналд Тръмп посочи прекратяването на войната в Украйна като една от своите основни цели. Завръщането му в Белия дом накара редица експерти да заявят, че това ще даде тласък на мирния процес. Към момента, обаче, реален напредък все още няма. Путин се опитва да печели време на фона на продължаващата офанзива на руската армия, като успоредно с това се стреми да не провокира Тръмп, за да избегне евентуалното налагане на нови санкции. „За всички е очевидно, че към настоящия момент Кремъл няма намерение да се ангажира сериозно с опитите да бъде намерен изход от кризата по пътя на дипломацията“, смята проф. Пейп. Възможно ли е това да се промени? Може би да, но едва ли ще е скоро. Въпреки нарастващите икономически предизвикателства, бюджетът на Русия за отбрана за 2026 г. доближава рекордно високи нива. Като приоритети се очертават производството на дронове и отпускането на значителни средства за заплати и бонуси на военните, сражаващи се в Украйна.
Що се отнася до позицията на Тръмп, тя продължава да изглежда непостоянна. Той редува отправянето на критики към Кремъл с изказвания, които на практика подкрепят действията на Русия. От особено голяма важност е въпросът дали държавният глава ще подкрепи идеята за разполагане на европейски войски в Украйна след приключването на конфликта. Показателно е, че без подкрепата на САЩ, Франция и Великобритания не желаят да изпратят свои контингенти, съобщи наскоро вестник „Файненшъл таймс“, цитирайки свои източници. Предполага се, че Тръмп може да се срещне с украинския си колега Володимир Зеленски по време на форума в Давос, който започва следващата седмица. В разговорите планират да вземат участие и лидерите на Великобритания, Франция, Германия, Италия и Канада, като основната тема ще бъдат гаранциите за сигурността на Киев.
European Commission unveils €90 billion loan package to Ukraine following its failure to receive backing for a ‘reparations loan’ last year.
— Euractiv (@Euractiv) January 14, 2026
Two-thirds will be used to provide military assistance, with a “European preference” when sourcing weapons.
🔗https://t.co/SzDAsiKItf pic.twitter.com/fvjyHndKOG
- Стратегията на ЕС
Продължаващата война в Украйна несъмнено е едно от най-големите предизвикателства, пред които ЕС се е изправял някога. От гледна точка на Путин, всеки изход от конфликта, различен от пълна победа на Москва и установяване на политически контрол над Украйна, би бил счетен за провал и би застрашил стабилността на режима в Кремъл. Ако искат да променят настоящата ситуация, пред европейските лидери има само един път – засилването на натиска над Русия. „Намираме се в патова ситуация. Линията на съприкосновение между двете страни във войната почти не се е променила от есента на 2022 г. Струва ми се, че най-важната тема през настоящата година ще бъде тази за ролята на ЕС. Дали европейските страни ще увеличат подкрепата си за Киев? Подобен ход ще е лоша новина за Кремъл, особено като се има предвид, че проблемите пред руската икономика се задълбочават. В тази връзка, от съществено значение за Москва е и още един въпрос – накъде ще поемат цените на петрола, особено като се има предвид случващото се в Иран“, допълва проф. Пейп.
По-рано тази седмица председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен разкри подробности за начина, по който Евросъюза ще подкрепи Украйна с безлихвен заем в размер на 90 млрд. евро през следващите две години. 60 млрд. евро ще отидат за укрепване на военния капацитет на страната. По думите ѝ, това решение „потвърждава непоколебимия ангажимент на Европа към сигурността, отбраната и бъдещия просперитет на Украйна“. Германският канцлер Фридрих Мерц на свой ред подчерта, че решението за заема е било взето единодушно. В същото време, редица евроскептични партии, популярността на които расте, отправят остри критики срещу отпускането на средствата за Киев, подчертавайки, че това ще струва между 3 и 4 млрд. евро на данъкоплатците в ЕС. Липсата на консенсус, както и голямото влияние, което Русия има в някои европейски държави, се очертават като едни от най-големите проблеми пред Общността. Дали те ще бъдат разрешени е изключително важен въпрос, от който зависи бъдещето на Европейския съюз. Отговор, обаче, все още не може да бъде даден.
Още от автора:
Странно, но факт – какво всъщност знаем за снега
Научните открития, които ще променят света
Мистериите, които озадачиха света през 2025 г.
Скандалите, които шокираха света през 2025 г.
Надежда за мир или нови кръвопролития – Близкият изток през 2026 г.
Забравените жени воини, шокирали античния свят
Сблъсък за милиони – Мъск срещу ЕС
Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна
Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците
Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп
Абсурдните изказвания на американските политици
Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките
Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин
Историята като предупреждение: Решенията, основани на грешки и заблуди
Постижима цел ли е постигането на траен мир в Газа
Конспиративните теории, които се опитват да преобърнат представите ни за световната история
Между войната и несигурното бъдеще – какво се случва с руската икономика
Бомба със закъснител – какви рискове крие пресъхването на Ганг
Между ЕС и Русия - ключови избори в Чехия
Пет факта за гръмотевичните бури, които ще ви изумят
Дългата история на политическото насилие в САЩ
След края на войната - ще успее ли Западът да гарантира сигурността на Украйна
Опасна ескалация - приближава ли се войната в Украйна до НАТО
Постижима цел ли е изграждането на ядрен реактор на Луната
Надежда за мир или напразни очаквания – ще се срещнат ли Путин и Зеленски
Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната
Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо
Непознатата история на неандерталците
Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба
Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите
Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници
Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти
Какъв ще бъде следващият ход на Иран
Новата политическа авантюра на Мъск
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
