З астрашен ли е двупартийният политически модел в САЩ? През последните няколко дни този въпрос стана обект на всевъзможни коментари. Повод за това станаха думите на Илон Мъск, че ще създаде собствена партия. Всички досегашни опити да бъде оспорена хегемонията на републиканците и демократите завършваха с неуспех, но настоящата ситуация изглежда различно. От една страна, Мъск е най-богатият човек на планетата и разполага с достатъчно средства, за да даде силен тласък на своя проект. Освен това, в последно време поляризацията в американското общество достига безпрецедентни нива, което може да се окаже благодатна почва за развитието на подобна партия.
What would it take for Elon Musk to launch his third-party effort? To start, he would have to get his party on the ballots in the states where he wants to compete — each with its own process for qualifying.
— ABC News (@ABC) July 9, 2025
Here's an overview: https://t.co/yFDFqs2BcE
- Третият е излишен
Най-лесният начин, по който може да бъде описана политическата система в САЩ, е абсолютна доминация на републиканците и демократите. Възможно ли е появата на трета партия да разбие това статукво? Шансът подобно нещо да се случи е минимален, единодушни са експертите. През 1912 г. американският президент Теодор Рузвелт предприема такъв ход, създавайки т. нар. Прогресивна партия. Първоначално изглежда, че тя може да се превърна в реален конкурент на двете основни формации в страната, но съвсем скоро подкрепата за проекта започва да намалява и партията се разпада. Съществуват и редица примери за независими кандидати, които влизат в Конгреса (двама от членовете на настоящия Сенат са независими), но те винаги подкрепят или демократите, или републиканците и на практика не влизат в ролята на тяхна алтернатива. Освен това, основните политически играчи непрекъснато променят щатските закони или извършват други реформи, ограничавайки влиянието и популярността на трети партии.
Илон Мъск основава нова политическа партия
Към настоящия момент третата най-голяма формация в САЩ е основаната през 1971 г. Либертарианска партия. Нейното най-добро представяне беше през 2016 г., когато кандидатът ѝ за държавен глава Гари Джонсън събра над 3% от вота на американците. Разбира се, това е много далеч от десетките милиони гласове, които са необходими за спечелването на президентския пост (или дори на губернаторска позиция). Друга партия, която съществува от години, е тази на Зелените, но и тя не може да се похвали със съществени успехи. Основният проблем пред подобни формации е фактът, че американската политическа система е базирана на принципа „победителят получава всичко“, т.е. онзи кандидат, който събере най-много гласове, постига пълна победа, а това неизменно е представител на републиканците или демократите.
President Trump and Elon Musk are once again trading public insults after the Tesla billionaire, the world's richest man, said he will create a new political party. https://t.co/XFQFziOOjS
— ABC News (@ABC) July 7, 2025
- В навечерието на междинните избори
През ноември 2026 г. в САЩ ще се състоят междинни избори, резултатите от които ще определят дали републиканците ще успеят да запазят крехкото си мнозинство в двете камари на Конгреса. Мъск отбеляза, че неговата партия ще направи официалния си дебют именно по време на въпросния вот. Целта на формацията ще бъдат „2 или 3 места в Сената и 8 до 10 избирателни района в Камарата на представителите“, отбеляза милиардерът. Според редица експерти, по този начин той отправя ясно послание към Тръмп, че не се притеснява да му се опълчи и ще се опита да привлече част от неговите привърженици. Това, обаче, няма да е лесна задача. Подкрепата за Мъск е ниска, а повечето избиратели го смятат за ексцентрик с антисистемни възгледи, който няма качествата да бъде политик. Скорошно социологическо изследване на института „Пю“ показа, че приблизително една трета от американците влизат в категорията „политически независими“, т.е. не са част от твърдия електорат нито на републиканците, нито на демократите. На пръв поглед, това може да се окаже златна възможност за Мъск, но истината е друга. Тези избиратели са скептично настроени към неговите политически амбиции и са далеч по-склонни да подкрепят една от двете партии, водени от мотивацията, че тя е „по-малкото зло“.
Няма как да бъде пропусната и темата за т.нар. „Голям красив законопроект“ на Тръмп, който се превърна в ябълката на раздора между президента и милиардера. От една страна, той ще увеличи държавния дълг на САЩ с 4 трилиона долара, но също така ограничава субсидиите, които получава компанията на Мъск „Тесла“. Подобно нещо най-вероятно ще се случи и със „Спейс Екс“. Това несъмнено са лоши новини за доскорошния верен съюзник на Тръмп и сега той се опитва да покаже, че няма да стои безучастен и е готов да наклони везните срещу Републиканската партия, ако държавният глава стигне твърде далеч в действията си. Истината е, че дори и политическият му проект да се провали, Мъск разполага с достатъчно средства, за да окаже натиск над някои конгресмени или да подкрепи други, гарантирайки си, че те винаги ще гласуват срещу предложенията на президента. Тръмп наскоро определи идеята на милиардера за създаването на нова партия като „абсурдна“, но колкото и да се опитва да омаловажи заплахата, срещу която е изправен, той отлично осъзнава, че Мъск може да се превърне в решаващ фактор на задаващите се междинни избори.
Elon Musk, the richest man in the world, would face multiple challenges trying to create the 'America Party,' a third independent party in the US to challenge both the Republicans and Democrats. @BoKnowsNews has more https://t.co/HvyqAfvose pic.twitter.com/yF837qP6mD
— Reuters (@Reuters) July 9, 2025
- Стратегията на Мъск
Анализаторите не са единодушни по въпроса за целите, които Мъск иска да постигне със създаването на своята партия. Самият той твърди, че неговите опоненти са републиканците, подкрепили „Големия красив законопроект“. Ако действително се опита да привлече част от избирателите им, това би могло да доведе до значителна промяна в състава на Конгреса, който след изборите догодина може да се превърне в далеч по-враждебен спрямо Тръмп (някои дори прогнозират, че ще се стигне до нов опит за импийчмънт на държавния глава). Други експерти, обаче, са на мнение, че партията на Мъск всъщност ще се насочи към недоволните поддръжници на Демократическата партия. Подобен ход би нанесъл тежък удар на формацията, подкрепата за която бележи осезаем спад. В подобен случай, Тръмп не само ще има спокойна втора половина от мандата си, но и ще се увеличат шансовете за победа на републиканците на президентския вот през 2028 г.
В началото на годината, когато Мъск все още беше един от най-отявлените поддръжници на Тръмп, редица техни симпатизанти започнаха да призовават милиардера да се кандидатира за следващ държавен глава на САЩ. Подобно нещо няма как да се случи, тъй като Мъск не е роден на територията на страната. Въпреки това, съществува голяма вероятност неговата партия да излъчи кандидат, който да се включи в надпреварата за Белия дом. Историята показва, че такъв ход би имал непредсказуеми последици. Споменатата вече Прогресивна партия на Рузвелт, например, успява да победи борещия се за втори мандат републикански президент Уилям Тафт през 1912 г. В крайна сметка, от този развой на събитията печели демократът Удроу Уилсън, който става държавен глава. На изборите през 1992 г. независимият кандидат Рос Перо събира внушителните 18,9% от гласовете. Те не са достатъчни за победа, но оказват решаващо влияние върху вота. Перо отнема част от електората на републиканския държавен глава Джордж Х.У. Буш, който впоследствие е победен от демократа Бил Клинтън. Ще се случи ли нещо подобно и през 2028 г.? И дали не се задава радикална промяна на американската политическа сцена? Каквито и да са отговорите на тези въпроси, те несъмнено ще окажат огромно влияние върху посоката, в която се движат САЩ.
Още от автора:
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували