И зминалата година беше изключително динамична за Близкия изток. Сред най-важните събития, които привлякоха вниманието на целия свят, беше сключеното примирие между Израел и „Хамас“, както и ударите, нанесени от Вашингтон и Тел Авив по цели в Иран. Сега, всички се питат какво предстои да се случи през следващите 12 месеца? Кои са най-големите предизвикателства пред региона? По темата разговаряхме с Руслан Трад - анализатор, непостоянен сътрудник в Атлантическия съвет на САЩ и съосновател на журнала De Re Militari. Ето какво заяви той за Vesti.bg:
Какви са прогнозите Ви за примирието между Израел и „Хамас“? Постижима цел ли е мирът в Газа?
Изключително трудно е да се прогнозира. Примирието, което влезе в сила през октомври, остава изключително крехко, като двете страни се обвиняват взаимно в ежедневни нарушения. Израел продължава да нанася удари в Газа, докато „Хамас“ не спира да извършва провокативни действия, включително опити за атаки срещу израелски позиции по т.нар. Жълта линия, която бележи зоните на контрол на израелската армия във вътрешността на Ивицата Газа. Всяка подобна атака ще бъде посрещана с въздушни удари и „Хамас“ знае това много добре. Тъй като легитимността на движението е силно разклатена след две години на въоръжен конфликт и разрушения, опозицията се засилва, а самата организация вижда начин да реагира както с нападения срещу вътрешните си конкуренти, така и с ново активизиране на военни действия.
Despite all indications that the ceasefire has merely been a transition to a low-level bitter war of attrition, American officials seem convinced that Donald Trump’s plan is moving forward. Yet Israel shows no signs of withdrawing https://t.co/aMNoMmbRoq
— The Economist (@TheEconomist) December 21, 2025
Планът от 20 точки, предложен от американския президент Доналд Тръмп, призовава за разоръжаване на „Хамас“, изтегляне на израелските въоръжени сили и създаване на многонационални миротворчески сили. „Хамас“, обаче, отхвърли исканията за пълно разоръжаване, въпреки че един от представителите на организацията изрази готовност да обсъди „замразяване или съхранение“ на оръжията за няколко години. Израелският премиер Бенямин Нетаняху изрази съмнения дали международните сили могат да постигнат разоръжаване и обеща, че ако е необходимо, това ще стане със сила. Насилието е спаднало до рекордно ниски нива през последните месеци, но фундаменталната несъвместимост между израелските искания за разоръжаване и готовността на „Хамас“ за въоръжена съпротива предполага, че примирието ще остане крехко. Също така, трябва да наблюдаваме Западния бряг, тъй като всяка ескалация там ще повлияе на ситуацията и в Газа, а знаем, че Израел настоява за анексирането на палестинските територии.
Наскоро се навърши една година от свалянето от власт на режима на Башар ал Асад в Сирия. Кои са основните предизвикателства, пред които е изправена страната?
Сирия е изправена пред несигурен преход между обещания и опасности. Наистина, насилието спадна значително, а през ноември временният държавен глава Ахмад ал-Шараа стана първият сирийски президент, посетил Белия дом, което е знак за намаляване на международната изолация. Бяха отменени наложените върху Асад санкции, включително законът „Цезар“, а местната икономика показва сигнали за възстановяване. Въпреки това, съществуват огромни предизвикателства пред стабилността на Сирия.
Military parades were organized in various Syrian cities to mark the first anniversary of Bashar al-Assad's fall, as people in Aleppo, Damascus and Latakia gathered to watch the shows, carrying Syrian flags and cheering https://t.co/9tHhpAijXU pic.twitter.com/Tza6O0NCw8
— Reuters (@Reuters) December 8, 2025
Хуманитарната криза е опустошителна: над 14,5 милиона сирийци са изправени пред продоволствена несигурност, а планът на ООН за хуманитарна помощ на стойност 3,2 милиарда долара е финансиран само на 25%. Разходите за възстановяване се оценяват на 216 млрд. долара, но ситуацията продължава да е нестабилна, като нападенията, извършвани от групировката „Ислямска държава“, зачестяват. Само през тази година най-малко 590 души са загинали от противопехотни мини, което потенциално прави броя на жертвите в Сирия най-високия в света. Епизоди на междурелигиозно насилие подчертават дълбокото недоверие сред разнообразното население на страната. Ограниченият опит на преходното правителство с плурализма поражда опасения за връщане към авторитаризъм и това са въпроси, които тепърва ще се задават пред властта. Въпросът с Източна Сирия и кюрдските сили там остава отворен, въпреки подписаното споразумение за интеграция от 10-ти март.
Не на последно място, продължаващите действия на Израел в Южна Сирия дестабилизират страната, макар Тел Авив да разглежда това като подсигуряване на своята безопасност. Парадоксално, по този начин се отваря врата към повторно използване на сирийската територия от ирански милиции и „Хизбула“.
"Even when no bombs are falling, the people of Iran do not experience what can truly be called peace since they live under a state that controls every aspect of their personal or public life," activist Narges Mohammadi writes for TIME. https://t.co/aAzZXQZQ31
— TIME (@TIME) December 5, 2025
Иран е още една страна, която привлича голям интерес. Според Вас, какво предстои да се случи с Ислямската република и нейната ядрена програма?
Както знаем, ситуацията в Иран се промени драстично през юни, когато Израел и САЩ атакуваха ключови ядрени съоръжения на територията на Ислямската република. По оценки на Тел Авив, ударите са забавили ядрената програма на Техеран „с много години“, докато Пентагонът оцени това забавяне на една до две години. В същото време, генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси заяви, че Иран може да възобнови обогатяването на уран „в рамките на няколко месеца“, като отбеляза, че макар съоръженията да са сериозно повредени, страната запазва индустриалните и технологичните си възможности за възстановяване.
Вярвам, че това е така. Техеран има все още редица възможности пред себе си. Преди ударите Иран обогатяваше уран до 60% – близо до необходимите за оръжия 90% – и строеше трети обект за обогатяване. Страната беше премахнала цялото оборудване за мониторинг на МААЕ и беше разположила модерни центрофуги в Натанз и Фордоу.
Ударите бяха насочени към три ключови съоръжения: Натанз, Фордоу и Исфахан. Днес, прякото наблюдение липсва, тъй като Иран отказва да допусне инспекции. Има сигнали, че Китай помага на иранците да възстоновят засегнатата ядрена инфраструктура, като Ислямската република подсилва и ракетния си арсенал. Тези действия биха довели до втора открита война с Израел и съм на мнение, че можем да очакваме нов конфликт.
The Israeli military launched air strikes on at least three towns in southern Lebanon, saying it was targeting Hezbollah weapons storage facilities.
— DW News (@dwnews) December 4, 2025
The strikes come a day after Lebanese and Israeli civilian representatives held their first direct talks in decades.… pic.twitter.com/1A3NbGaXdt
Кои са другите горещи точки, които трябва да следим внимателно през 2026 г.?
Определено Ливан. Правителството възложи на армията да конфискува арсенала на „Хизбула“ до 2026 г., което създава сериозно напрежение с Иран. Бейрут се стреми да балансира изискванията за разоръжаване, за да си осигури финансова помощ от Запада с избягването на граждански конфликт, докато Техеран се противопоставя на тази стъпка. Израелските сили трябваше да се оттеглят през януари, но поддържат присъствие в пет гранични поста, като поне 335 души са били убити при атаки от сключването на примирието през ноември 2024 г. до днес.
Друга гореща точка е Йемен. Офанзива на Южния преходен съвет, подкрепен от ОАЕ, доведе до поемане на контрола над редица региони, включително цялото южно крайбрежие и нефтените полета в Хадрамаут, което е в ущърб на интересите на Саудитска Арабия. Гражданската война, довела до превземането на столицата Сана от хутите, остава в застой. Съществуват опасения, че насилието между Тел Авив и хутите ще бъде възобновено през следващата година.
Нормализирането на отношенията между Саудитска Арабия и Израел е друга важна тема, за която Тръмп неведнъж намекна. Перспективата за подобен дипломатически пробив може да отключи огромен регионален потенциал, но 2026 г. ще определи дали Рияд ще продължи да се основава на заявеното си изискване за палестинска държавност или ще се изправи пред по-нататъшен застой.
