П рез последните няколко дни светът гледа с растящо безпокойство към поредната ескалация на напрежението между Израел и Иран. Размяната на въздушни удари между двете страни повдига въпроси, на които е трудно да бъдат дадени еднозначни отговори. Несъмнено, най-важният от тях е какво предстои да се случи и дали ще се сбъднат прогнозите, че конфликтът ще се задълбочи? По темата за сблъсъка между Тел Авив и Техеран разговаряхме с Руслан Трад – анализатор, непостоянен сътрудник в Атлантическия съвет на САЩ и съосновател на журнала De Re Militari. Ето какво заяви той за Vesti.bg:

- Какви са основните причини, довели до ескалацията на напрежението между Израел и Иран?
Ескалацията между Израел и Иран е резултат от дългогодишна вражда, която се задълбочи през последните месеци поради няколко ключови фактора. Първо, напредъкът в иранската ядрена програма е основен катализатор. Израел възприема потенциалното придобиване на ядрено оръжие от Техеран като екзистенциална заплаха, особено след като доклад на Междунароната агенция за атомна енергия (МААЕ) от май разкри, че Иран разполага с над 400 кг уран, обогатен до 60% – ниво, близко до необходимото за ядрено оръжие. Второ, израелските въздушни удари, започнали на 13 юни, насочени срещу ядрени и военни обекти в Иран, включително съоръженията в Натанз, ескалираха конфликта от прикрита война в открита конфронтация. Тези удари бяха мотивирани от израелската цел да забави ядрената програма на Иран и да отслаби военния му потенциал. Трето, регионалната динамика, включително подкрепата на Иран за групировки като „Хизбула“ и „Хамас“, допълнително изостря напрежението. И накрая, провалът на дипломатическите усилия, особено след оттеглянето на САЩ от ядреното споразумение, остави малко пространство за деескалация, тъй като Иран увеличи обогатяването на уран в отговор на санкции и израелски саботажи.
Iran is weighing an exit from the international accord that seeks to prevent the spread of nuclear weapons. Here's what to know. https://t.co/vFBq7mnQcR
— Bloomberg (@business) June 16, 2025
- На фона на продължаващите израелски удари, колко близо е Техеран до целта си да се сдобие с ядрено оръжие?
Иран е значително по-близо до придобиването на ядрено оръжие, отколкото преди няколко години, но израелските удари вероятно са забавили напредъка му. Според оценки, базирани на доклади от началото на тази година, Техеран разполага с достатъчно високообогатен уран за производството на няколко ядрени оръжия, ако реши да премине към оръжейно ниво на обогатяване (над 90%). Преди ударите анализатори предполагаха, че Иран може да е на месеци от създаването на ядрено устройство, като някои оценки сочат дори три месеца при ускорено темпо. Ударите по Натанз и други съоръжения, които убиха ключови ядрени учени и повредиха инфраструктура, вероятно ще отложат този срок с месеци или дори години, особено ако щетите по центрофугите и подземните инсталации са значителни. Въпреки това добре укрепени обекти като Фордоу остават предизвикателство за унищожаване, което предполага, че Иран все още запазва капацитет за възстановяване на програмата си, ако не бъде спрян чрез дипломатически или военни средства.
Israel has launched hundreds of air strikes since Friday. Yet the damage done to Iran’s nuclear sites so far is limited. Iran has responded with salvoes of ballistic missiles and drones, although only a handful have penetrated Israel’s defence systems https://t.co/GONDR90GNz
— The Economist (@TheEconomist) June 16, 2025
Жива ли е надеждата за бързо прекратяване на военните действия или ставаме свидетели на началото на продължителен конфликт? Съществува ли опасност в него да бъдат въвлечени и други регионални сили?
Надеждата за бързо прекратяване на военните действия е малка. Израелските удари и обещанието на Иран за „суров“ отговор сочат, че конфликтът може да се проточи. Данните, идващи от терен, показват същото - няма намаляване на военната активност. Иран вече отвърна със стотици дронове и балистични ракети, което предполага готовност за продължителна конфронтация. Мащабът на израелските атаки, насочени не само към ядрени обекти, но и към военни лидери и инфраструктура, подсказва по-амбициозна цел – отслабване или дори дестабилизиране на иранския режим. Това повишава риска от по-широка ескалация.
Съществува реална опасност други регионални сили да се включат. Иран може да мобилизира свои съюзници, като „Хизбула“ в Ливан или милиции в Ирак, за да атакуват израелски и американски цели. Възможни са и удари по съюзници на САЩ в Персийския залив, като Саудитска Арабия или ОАЕ, което би усложнило конфликта. Ако войната се разрасне до Ливан или Ирак, регионалните последици биха били огромни, засягащи и Европа. Цените на петрола вече скочиха с над 8% след първите удари, което показва икономическите рискове от евентуално разрастване на конфликта. Ако Иран блокира Ормузкия проток, както и преди е заплашвал да направи, това ще има глобални последици. Има отчитане на сериозни смущения в радарните системи в Ормуз, което е проблем за корабоплаването.
Trump Claims Peace Between Israel And Iran Coming ‘Soon’ https://t.co/0vwOBHOA06
— Forbes (@Forbes) June 16, 2025
- Каква е ролята на Белия дом? Възможно ли е САЩ да се включат в конфликта - нещо, за което намекна самият Доналд Тръмп?
Белият дом заема амбивалентна позиция. САЩ публично заявиха, че не са участвали в израелските удари, но потвърдиха подкрепата си за Израел. Американски сили в региона са в повишена бойна готовност, а противовъздушни системи на САЩ помогнаха за прихващането на ирански ракети, което индиректно ги замесва. Тръмп изрази разочарование от липсата на дипломатичен напредък и публично се дистанцира от ударите, като настоява за връщане към преговори с Иран. Въпреки това той намекна, че военен сценарий не е изключен, особено ако Иран атакува американски цели. Включването на САЩ в директен конфликт зависи от иранския отговор. Ако Техеран атакува американски бази в Ирак, Сирия или Персийския залив, Вашингтон може да бъде принуден да влезе във войната, което би довело до открита конфронтация между две ядрени сили. Тръмп обаче е подложен на вътрешен натиск да изпълни обещанието си за избягване на чуждестранни конфликти, което може да го накара да ограничи американското участие до логистична и разузнавателна подкрепа за Израел.
As Israel expands its attacks deeper into Iran’s cities and towns, nervousness is growing in Russia that the Israeli attacks could lead to the potential loss of one of Russia’s most important allies. https://t.co/puQ5yBVQzx
— The Washington Post (@washingtonpost) June 16, 2025
- Какъв ще бъде следващият ход на Русия, която е считана за един от най-важните съюзници на Иран?
Русия е ключов съюзник на Иран, но поддържа добри отношения и с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Кремъл вероятно ще избегне директно военно включване, но ще подкрепи Техеран дипломатически, разузнавателно и логистично. Москва осъди израелските удари като „категорично неприемливи“ и може да настоява за извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН, за да изолира Израел и САЩ на международната сцена. Русия вероятно ще ускори доставките на оръжия, включително системи за противовъздушна отбрана, за да подсили иранските военни способности, въпреки съобщенията за затруднения в сътрудничеството между двете страни. Освен това Кремъл може да използва конфликта, за да отклони вниманието от войната в Украйна, като засили дезинформацията или предложи „миротворчески“ инициативи, които да отслабят западния натиск върху Иран. Въпреки това, ангажираността на Русия в Украйна и икономическите й предизвикателства ограничават възможностите й за по-активна роля в Близкия изток, което я прави по-скоро поддържащ, отколкото водещ играч в този конфликт. Не бива да забравяме и Китай, който има стратегически споразумения с Иран и се очаква да подкрепи Техеран.
Още от автора:
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
Един век по-късно – събитията, които промениха света
Успехи и провали – какво е наследството на Байдън
„Последният диктатор в Европа“ отива на избори
Задава ли се разрив в отношенията между САЩ и Германия
Непостижима цел ли е присъединяването на Турция към ЕС
Неизбежната промяна в отношенията между САЩ и Куба
Най-сериозните икономически проблеми, пред които Тръмп ще се изправи
Операция „Вълшебният свирач“ - как Великобритания евакуира 800 000 деца за три дни