Н идерландия се подготвя за предсрочни парламентарни избори, които ще се проведат на 29 октомври. Те бяха свикани след избухването на политическа криза, предизвикана от решението на крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс да се оттегли от управляващата коалиция. Причина за това станаха разногласия между доскорошните партньори относно миграционната политика. Експертите прогнозират, че предстоят сложни преговори за сформиране на ново правителство, като резултатът от тях ще покаже в каква посока ще поеме страната.
A national election in the Netherlands is going to present voters with a choice between doubling down on far-right leader Geert Wilders to stop immigration, or turning to his centrist rivals to address housing and security concerns https://t.co/zI5mlpuMMZ pic.twitter.com/ic1QwrvApt
— Reuters (@Reuters) October 24, 2025
- Прогнозите на социолозите
Последните социологически проучвания показват, че в 150-местния парламент ще влязат общо 15 партии. Като първа политическа сила се очертава Партията на свободата, за която се очаква да гласуват около 20 процента от избирателите. Прогнозите сочат, че тя ще разполага с 26 депутати – с 11 по-малко в сравнение с досегашния им брой. Според анализаторите, жителите на Нидерландия осъзнават, че формацията едва ли ще участва в следващата управляваща коалиция и по тази причина се забелязва спад в рейтинга ѝ. В същото време, броят на хората, които подкрепят Партията на труда (ПТ) и Християндемократическия призив (ХДП) постепенно се увеличава, като се очаква те да получат по 16 на сто от гласовете. Останалите участници в предстоящия вот, подкрепата за които е около 10 процента, са Демократи 66 (Д66), Народната партия за свобода и демокрация (НПСД) и Десен отговор 2021.
Какви тенденции разкриват тези данни? Най-важното заключение е, че водещите формации са на малко разстояние една от друга и прогнозирането на изхода от изборите е повече от трудна задача. Освен това, обект на много коментари е въпросът как ще се представят християндемократите. Изявленията на партийния лидер Хендрик Бонтенбал, който открито защити правото на религиозните училища да осъждат хомосексуалните връзки, предизвикаха голям скандал. По тази причина, някои разочаровани привърженици на ХДП се отдръпнаха от формацията и ще гласуват за ПТ, НПСД или Д66. Експертите на свой ред допълват, че Демократи 66 имат потенциала да се превърнат в голямата изненада на задаващия се вот. Лидерът на партията Роб Йетен се радва на растяща популярност, а 36 на сто от избирателите признават, че в по-голяма или по-малка степен обмислят да подкрепят Д66.
Политолозите допълват, че се забелязва една важна тенденция сред десните формации – те завиват все по-надясно. Програмите на Партията на свободата, НПСД и особено на Фермерско-гражданското движение (част от досегашната управляваща коалиция. Социологическите проучвания сочат, че то ще събере около 2 процента от гласовете на избирателите) са далеч по-консервативни, отколкото преди две години, когато се състояха предишните парламентарни избори. Обяснението е, че всички те обвиняват мигрантите за повечето проблеми, пред които е изправена Нидерландия. Каквото и да се случи, едно нещо изглежда неизбежно – преговорите за съставянето на следващото правителство ще бъдат трудни и най-вероятно ще продължат няколко месеца.
The Netherlands will hold a general election on October 29 after far-right leader Geert Wilders pulled his Freedom Party out of the Dutch government earlier this week, after his coalition partners rejected his latest proposals to curb immigration https://t.co/1Sta644KB6
— Bloomberg (@business) June 6, 2025
- Мигрантите под прицел
След последните избори, проведени в края на 2023 г. и спечелени от Партията на свободата, начело на Нидерландия застана коалиция, съставена от въпросната формация, НПСД, Фермерско-гражданското движение и Нов обществен договор. През юни, обаче, Вилдерс съобщи, че партията му се оттегля от управлението поради липса на консенсус относно миграционната политика. Той настояваше за въвеждането на значително по-стриктни правила за предоставянето на убежище, както и депортирането на лица с двойно гражданство, осъдени за извършване на различни престъпления. Останалите участници в коалицията поискаха време за провеждането на допълнителни дискусии, но това се оказа неприемливо за Партията на свободата и доведе до разпадането на правителството на премиера Дик Схоф.
Крайните възгледи на Вилдерс на практика затварят всички врати пред него, коментират експерти. Отношенията му с доскорошните коалиционни партньори от НПСД са обтегнати, показателни за което са думите на лидера на формацията Дилан Йешилгьоз по време на предизборен дебат: „Господин Вилдерс, можете да продължавате да крещите, но в крайна сметка не назначихте нито един министър, който реално да свърши нещо. Вашата Партия на свободата дори не съществува“. В друго изказване тя подчерта, че той е избрал „собственото си его и собствените си цели“, пренебрегвайки интересите на Нидерландия. Лидерът на ХДП Хендрик Бонтенбал на свой ред определи формацията на Вилдерс за популистка и я обвини, че представлява заплаха за демокрацията, поради което категорично отхвърли вероятността да започне преговори с нея.
Protesters — many of them waving Dutch flags and those associated with far-right groups — clashed with the police at an anti-immigration protest in The Hague.
— DW News (@dwnews) September 20, 2025
Dutch police used tear gas and a water cannon to disperse the crowd. https://t.co/swbp6voUz1
Анализаторите са единодушни, че най-важният въпрос е как ще гласуват онези избиратели, които все още не са решили кого да подкрепят. Според някои проучвания, техният брой е внушителен – около 48 на сто от имащите право на глас. Освен това, от решаващо значение се очаква да бъде темата за миграцията. Допитване до общественото мнение, проведено по-рано този месец, разкри, че за половината от избирателите тя представлява основен приоритет. Статистиката сочи, че Нидерландия е предоставила убежище на 2,9 млн. души – около 16,2 процента от населението на страната. Според крайнодесните партии, чужденците са основната причина за редица проблеми, свързани с образователната система, здравеопазването и престъпността – твърдения, които са силно преувеличени и на практика не отговарят на истината. Мигрантите са обвинявани и за жилищната криза, в която се намира Нидерландия (по официални данни, в момента има недостиг на над 430 000 домове). С оглед на всичко това, никак не е изненадващо, че преди месец в Хага се проведе голям протест срещу имигрантите, в който взеха участие около 1500 души. Демонстрацията прерасна в сблъсъци с полицията, като бяха разбити прозорците на няколко офиса на Д66.
На този фон, редица експерти предупреждават, че дезинформацията и фалшивите новини могат да изиграят важна роля в предстоящия вот. В социалните мрежи се разпространяват материали с невярно или подвеждащо съдържание, насочени срещу имигрантите. На едно изображение, генерирано с помощта на изкуствен интелект, се вижда жена в супермаркет, заобиколена от мюсюлманки, носещи бурки, а под нея има следния надпис: „Не на масовата миграция, не на ислямизацията“. Въпросната публикация е харесана стотици пъти само за няколко дни. Подобни материали често се разпространяват и от представители на крайната десница, което представлява сериозна заплаха за демокрацията в Нидерландия, алармират правозащитници. Въпреки това, към настоящия момент изглежда, че разпалването на страховете, свързани с миграцията, продължава да е успешна стратегия, от която някои политици ще продължат да се възползват – включително и на задаващите се парламентарни избори.
Още от автора:
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин
Историята като предупреждение: Решенията, основани на грешки и заблуди
Постижима цел ли е постигането на траен мир в Газа
Конспиративните теории, които се опитват да преобърнат представите ни за световната история
Между войната и несигурното бъдеще – какво се случва с руската икономика
Бомба със закъснител – какви рискове крие пресъхването на Ганг
Между ЕС и Русия - ключови избори в Чехия
Пет факта за гръмотевичните бури, които ще ви изумят
Дългата история на политическото насилие в САЩ
След края на войната - ще успее ли Западът да гарантира сигурността на Украйна
Опасна ескалация - приближава ли се войната в Украйна до НАТО
Постижима цел ли е изграждането на ядрен реактор на Луната
Надежда за мир или напразни очаквания – ще се срещнат ли Путин и Зеленски
Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната
Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо
Непознатата история на неандерталците
Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба
Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите
Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници
Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти
Какъв ще бъде следващият ход на Иран
Новата политическа авантюра на Мъск
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
