След края на войната - ще успее ли Западът да гарантира сигурността на Украйна|Vesti.bg

П о време на своята предизборна кампания, Доналд Тръмп направи редица противоречиви изказвания, но едно от тях привлече особено голямо внимание – това, че е способен да договори мир между Русия и Украйна в рамките на 24 часа. Той не само не успя да изпълни обещанието си, но и до ден днешен не е ясно как точно възнамерява да сложи край на започналата преди повече от три години война. Последователните му срещи с руския президент Владимир Путин и украинския му колега Володимир Зеленски не хвърлиха повече светлина по този въпрос. В същото време, както Белият дом, така и лидерите на ЕС, нееднократно отбелязаха, че постигането на мир е тясно свързано с гарантирането на сигурността на Украйна.

Дали това е постижима цел? Путин към момента е уверен, че печели конфликта и отлага започването на директни преговори, като по този начин цели да бъдат превзети колкото се може по-обширни територии, а и се надява да задълбочи разделението между Вашингтон и Брюксел. Нахлуването на руски дронове във въздушното пространство на Полша нагледно показа, че ситуацията става все по-непредсказуема. ЕС не спира да настоява за гаранции за сигурността на Киев в замяна на прекратяването на офанзивата и признаването на част от окупираните територии за руски, като в същото време се надява да си осигури категоричната подкрепа на Тръмп. Все още, обаче, позициите на Кремъл и Киев са диаметрално противоположни, поради което сключването на мирно споразумение изглежда почти невъзможно. Гаранциите на свой ред са обект на всевъзможни коментари, като експертите отбелязват, че ако са твърде големи, те няма да бъдат одобрени от Москва, а ако са ограничени – не биха възпрели евентуална нова офанзива на Русия.

NATO announced plans to beef up defenses along Europe’s eastern flank after Poland shot down drones that violated its airspace — a first for a Western alliance member during Russia’s war in Ukraine https://t.co/XZlzIoZNXF pic.twitter.com/pSzXLEn0DG
— Reuters (@Reuters) September 13, 2025

Сблъсък на интереси

Още на 16 август, след като Тръмп разговаря със Зеленски и част от лидерите на страните от ЕС, американският президент отбеляза, че е готов да допринесе за гаранциите за сигурност на Украйна, но при едно условие – те да не включват участието на НАТО. Специалният пратеник на Белия дом Стив Уиткоф допълни малко по-късно, че Путин е изразил готовността си да се съгласи с тези условия и да гарантира, че няма да напада други държави. Как, обаче, биха изглеждали споменатите гаранции за сигурност? Към момента, еднозначен отговор на този въпрос няма. Бившият помощник генерален секретар на НАТО Камий Гран заяви наскоро, че след постигането на мирно споразумение между Москва и Киев, в Украйна трябва да бъдат разположени между 15 000 и 20 000 европейски войници. В същото време, Тръмп подчерта, че САЩ биха оказали подкрепа на такъв контингент, но категорично отхвърли идеята за изпращането на американски сухопътни сили.

Вероятността Кремъл да се съгласи с разполагането на хиляди чуждестранни военни в Украйна е минимална. От самото начало на конфликта, Путин нееднократно подчерта каква е една от неговите основни цели – да попречи на НАТО да се установи в непосредствена близост до територията на Русия. През декември 2021 г. той дори призова Алианса да изтегли военните си сили, разположени в Полша, Естония, Литва и Латвия. От гледна точка на Москва, присъствието на организацията в Украйна е абсолютно недопустимо – дори и под формата на миротворци. Експертите отбелязват, че няма никакви индикации Путин да е готов да размисли и да промени позицията си в името на подписването на мирен договор с Киев.

Без изпращането на военен контингент, обаче, западните гаранции за сигурност биха били, меко казано, несигурни. Пример в това отношение е Будапещенския меморандум, подписан през 1994 г., по силата на който Киев се ангажира да унищожи арсенала си от ядрени оръжия. Обещанията, че това ще доведе до траен мир в Украйна, се оказаха напразни. Само две десетилетия по-късно, Русия окупира Кримския полуостров, а отговорът на Запада, според мнозина анализатори, беше неубедителен – налагането на пакет от икономически санкции на Кремъл. Донбас пък се превърна в арена на ожесточени сблъсъци между украинската армия и бунтовници, подкрепяни от Москва. Франция и Германия поеха водещата роля в опитите за постигане на мир в рамките на Минските споразумения, но те завършиха с провал, а Русия на практика затвърди контрола си над сепаратистките територии.

Since President Vladimir Putin’s invitation to Alaska by President Trump, Russia has been emboldened in its strategy of splitting the U.S. from Europe while pushing ever harder to gain a military victory in Ukraine. https://t.co/EMIw6z7weQ
— The Washington Post (@washingtonpost) September 14, 2025

Неясното бъдеще на Украйна

Присъединяването на Украйна към НАТО изглежда като напълно непостижима цел, което повдига въпроса как т. нар. „коалиция на желаещите“ би могла да гарантира сигурността на страната? Според повечето експерти, Киев може да получи специален статут, без официално да бъде част от Алианса, по силата на който ще може да се възползва от своеобразен еквивалент на често споменавания член 5 от Договора на НАТО. Той гласи, че всяко нападение срещу една от страните, членуващи в организацията, ще се счита за атака срещу всички тях. Тук трябва да се отбележи нещо изключително важно – текстът на въпросния член продължава с уточнението, че държавите ще предприемат „такива действия, каквито сметнат за необходими, включително употребата на въоръжена сила“. Това означава, че няма конкретен ангажимент за започването на военни действия. Именно по тази причина, в разгара на Студената война, западните държави не са напълно сигурни какво всъщност могат да очакват от член 5. Повечето хора са убедени, че САЩ не биха се намесили директно, ако СССР реши да нападне Западен Берлин, тъй като в противен случай най-вероятно ще се стигне до избухването на глобален конфликт и използването на ядрени оръжия.

Обещанията за колективни действия не означават нищо, ако не са подкрепени от конкретни действия. По време на Студената война, САЩ разполагат около 400 000 войници в Европа, за да възпрат евентуално нападение на СССР. С разпадането на Съветския съюз, присъствието на толкова голям контингент става излишно и броят на американските военни на Стария континент е значително намален. В същото време, НАТО насочва вниманието си към горещи точки като Босна, Либия и Афганистан. В края на миналия и началото на настоящия век, към Алианса се присъединяват още няколко държави, включително България, като по силата на споразумение, сключено през 1997 г. с Москва, на територията на нито една нова членка не могат да бъдат разполагани ядрени оръжия.

Според редица експерти, разширяването на НАТО е направило член 5 още по-важен от преди. Армиите на трите балтийски страни – Литва, Латвия и Естония, например, не биха могли да се противопоставят на Русия в случай, че бъдат нападнати. Именно това се посочва в проучване, резултатите от което бяха публикувани през 2016 г. В документа се подчертава, че те могат да бъдат превзети в рамките на 72 часа. През същата година, Алиансът разположи няколко свои батальона там, демонстрирайки готовността си да противодейства на евентуална руска агресия. След инвазията в Украйна, страховете, че балтийските държави също могат да бъдат атакувани, се увеличиха. Не бива да се забравя, че в Литва, Латвия и Естония има големи руски общности – нещо, което Путин посочи като основен повод за анексирането на Крим. С оглед на всичко това, призивите да бъдат дадени гаранции за сигурността на Украйна трябва да бъдат разглеждани като приоритет не само за Киев. От гледна точка на ЕС и НАТО, САЩ вече не са надежден партньор, а европейските страни трябва да положат повече усилия, за да гарантират собствената си безопасност. По тази причина, постигането на траен мир в Украйна е задача от изключително голяма важност за бъдещето на Стария континент.

Още от автора:

Опасна ескалация - приближава ли се войната в Украйна до НАТО

Постижима цел ли е изграждането на ядрен реактор на Луната

Мрачната история на бананите

Надежда за мир или напразни очаквания – ще се срещнат ли Путин и Зеленски

Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната

Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо

Непознатата история на неандерталците

Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба

Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите

Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници

Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти