П реди малко повече от месец директорът на НАСА Шон Дъфи обяви, че САЩ ще изградят ядрен реактор на Луната до края на настоящото десетилетие. Планът на администрацията на президента Доналд Тръмп привлече вниманието на целия свят по няколко причини. На първо място, това е поредният епизод от надпреварата между Вашингтон и Пекин, тъй като Китай планира да изпрати свой астронавт на естествения ни спътник до 2030 г.
НАСА планира построяването на ядрен реактор на Луната
Освен това, разполагането на ядрен реактор там е важна стъпка към създаването на постоянна база. Тя не само би улеснила добиването на ценни ресурси от Луната, но и може да се превърне в междинна спирка по пътя към Марс. Основните въпроси, които всички експерти си задават в момента, е дали поставеният от Дъфи краен срок е реалистичен и с какви предизвикателства ще трябва да се справят учените от НАСА, за да осъществят амбициозния план?
NASA Is Already Prepping To Build Trump A Nuclear Reactor On The Moon https://t.co/dSwod6US1u
— Forbes (@Forbes) August 16, 2025
- В търсене на воден лед
Разполагането на реактор на Луната несъмнено е далеч по-ефективно от забиването на флаг, като самият Дъфи подчерта, че около съоръжението ще има нещо като „зона със забранен достъп“. Това означава, че САЩ ще предявят претенциите си към територията около реактора, както и всички ресурси там – като кратери със замръзнала вода, например. Очакванията са, че за функционирането му ще бъде използван уран-238 и ще бъде генерирана мощност от приблизително 100 киловата. Това е достатъчно за няколко домакинства на Земята, но не и за захранването на цяла база. За тази цел, на Луната ще трябва да бъдат изградени няколко реактора. Потенциална алтернатива биха били соларните панели, но те не са особено надеждни, особено като се има предвид, че в редица райони на естествения ни спътник нощта трае цели 14 земни дни.
Особено важен е въпросът къде ще бъде разположен ядреният реактор. Постоянното човешко присъствие на Луната в голяма степен зависи от добива и използването на ресурсите, които ще бъдат открити там. Още през 90-те години на миналия век космически кораби, обикалящи около нашия спътник, забелязват, че в полярните райони има участъци, до които слънчевата светлина не може да достигне. Впоследствие стана ясно, че съществуват неоспорими доказателства за наличието на заледена вода – и то не само във въпросните сенчести региони, но дори и в такива, които са осветени от Слънцето. Програмата „Артемида“ на НАСА има за цел да изпрати американски астронавт на Луната за пръв път от над половин век. В същото време, нейният основен приоритет неслучайно е изследването на южния полюс, където най-вероятно има значителни количества воден лед.
За да функционира нормално, реакторът трябва да бъде разположен близо до лесно достъпни находища на вода, но в момента учените не разполагат с необходимата информация. Все пак, има и добра новина – това може да се промени сравнително лесно. Общо шест орбитални мисии са събрали или все още събират данни, които ще помогнат на експертите да установят кои находища си заслужава да бъдат допълнително проучени. С голям интерес се очакваше изпращането на лунохода VIPER (Volatiles Investigating Polar Exploration Rover), който трябваше да търси воден лед в кратерите на южния полюс. Това, обаче, няма да се случи, тъй като мисията беше отменена заради ограничаването на бюджета на НАСА. От Космическата агенция уточниха, че самото устройство ще бъде разглобено, а апаратурата му ще бъде използвана в други апарати, с помощта на които изследването на лунната повърхност ще продължи с пълна сила.
The push for a lunar-ready reactor magnifies the hype in the industry and the daunting challenge of getting new project built here at home, @liamdenning says (via @opinion) https://t.co/Z4srCBLgeZ
— Bloomberg (@business) August 7, 2025
- Опасното кацане на Луната
Друг важен въпрос, на който учените все още не могат да дадат категоричен отговор, е този за начина, по който реакторът ще бъде защитен. Атмосферата на Луната е много разредена и не предоставя никаква защита от удари с метеорити и други космически тела. Експертите от НАСА трябва внимателно да определят къде ще бъде поставен реакторът и по още една причина – опасностите, свързани с кацането на космически кораби. Докато се приближават до повърхността на естествения ни спътник, те изтласкват големи количества реголит – слой от прах и малки камъчета, покриващ твърдите скали. Това може да нанесе сериозни щети на реактора, ако не бъдат взети предпазни мерки – като „скриването“ му зад големи камъни. Друга опция е космическите кораби да кацат на голямо разстояние от него (приблизително 3 км.), но това би затруднило доставянето на ресурсите, необходими за функционирането на инсталацията.
Експертите отлично знаят колко опасни могат да бъдат последиците. През ноември 1969 г. „Аполо 12“ каца в широка равнина, известна с името „Океан на бурите“, на едва 163 м. от роботизирания апарат „Сървейър 3“. Когато астронавтите стъпват на лунната повърхност, краката им затъват в дълбок слой прах, поради което се налага да ги вдигат високо при ходене. Реголитът не само покрива техните скафандри и уредите, които използват, но впоследствие се оказва, че частиците, изхвърлени при кацането на модула, са образували малки дупки и корозия по металната повърхност на „Сървейър 3“. Апаратите от програмата „Артемида“ ще бъдат много по-големи и мощни, което означава, че ще изхвърлят значително по-големи количества реголит, приближавайки лунната повърхност. По тази причина, всички обекти, които се намират близо до зоната на кацане, ще трябва да разполагат с достатъчно устойчива защита.
Докато НАСА не успее да изгради площадка за изстрелване и кацане, използването на характеристиките на лунната повърхност може да бъде временно решение. Въпреки това, за да бъде осъществен по-дългосрочният план за създаването на постоянна база, въпросната площадка трябва да се превърне в основен приоритет. Ядреният реактор може да осигури енергията, необходима за изграждането ѝ, но целият процес ще изисква внимателно планиране и значителни инвестиции. Космическите изследвания са, меко казано, изключително сложно и скъпо начинание, а постепенното колонизиране на Луната несъмнено ще се превърне в ключова стъпка към изпращането на мисия до Марс. Освен това, нашият естествен спътник е идеалната среда, в която хората ще могат да развиват своите способности да използват местните ресурси и да изграждат инфраструктурата, необходима за оцеляването им извън пределите на Земята за продължителни периоди от време.
Още от автора:
Надежда за мир или напразни очаквания – ще се срещнат ли Путин и Зеленски
Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната
Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо
Непознатата история на неандерталците
Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба
Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите
Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници
Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти
Какъв ще бъде следващият ход на Иран
Новата политическа авантюра на Мъск
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
