Между войната и несигурното бъдеще – какво се случва с руската икономика|Vesti.bg

П реди няколко седмици американският президент Доналд Тръмп направи едно изказване, което предизвика разпалени дебати. Държавният глава рязко промени позицията си относно войната в Украйна, заявявайки, че Киев може да си върне контрола над всички територии, загубени от началото на конфликта. Той също така нарече Русия „хартиен тигър“ и допълни, че икономиката ѝ е изправена пред сериозни проблеми. Отговаря ли на истината това твърдение? Статистиката сочи, че руската икономика действително преминава през тежък период, но далеч не е на ръба на пълен колапс, както твърдят някои анализатори. Освен това, въпреки наложените на Москва международни санкции, засега няма основания да се смята, че президентът Владимир Путин възнамерява да сложи край на инвазията в скоро време.

After a brief recession in 2022, the Russian economy boomed in the following two years. Now, though, it is slowing, almost to a standstill. The party is most definitely over https://t.co/09XQK33IMC
— The Economist (@TheEconomist) September 24, 2025

Икономически сътресения

В коментар за вестник „Гардиън“ Мария Шагина от Международния институт за стратегически изследвания отбеляза, че за пръв път от началото на войната в Украйна руските власти са изправени пред избора „дали да построят танк или да инвестират в обществените услуги“. „Кремъл винаги ще предпочете военния сектор. Въпреки това, нарастващите разходи за отбрана и дефицит, както и свиващите се приходи, правят този избор по-труден“, смята тя. Фактите са красноречиви. Руското министерство на финансите прогнозира, че БВП ще се увеличи с по-малко от един процент до края на годината, докато досегашните данни бяха за ръст от близо 2,5 на сто. МВФ вече намали прогнозата си за растежа на Русия през настоящата година до 0,9 процента спрямо 4,3 на сто през предходните 12 месеца – най-резкият спад сред водещите световни икономики. Показателни са думите на един от най-влиятелните банкери в страната – ръководителят на „Сбербанк“ Герман Греф, според когото Русия е в „техническа стагнация“ и съвсем скоро може да се изправи пред рецесия.

В същото време, инфлацията надхвърля 8 процента, а цените на редица продукти не спират да растат. За да увеличи приходите в хазната, Москва обяви увеличение на ДДС от 20 на 22 процента – нещо, което Путин беше обещал да не прави. Държавният глава, който неведнъж е отбелязвал, че стабилността на икономиката е един от основните му приоритети, днес е изправен пред нова реалност. В периода между януари и юли бюджетният дефицит достигна 43 млрд. евро. В същото време, средствата, похарчени за войната в Украйна, не спират да растат, а парите, предназначени за отбрана и вътрешна сигурност за тази година, възлизат на 135 млрд. евро – около 40 процента от общите разходи.

Настоящата ситуация е коренно различна от тази в началото на конфликта, когато икономиката отбелязваше стабилен ръст. Фабриките, произвеждащи оръжия, муниции, оборудване и униформи, работеха на пълни обороти, което доведе до рекорден спад на безработицата и скок на заплатите, особено в провинциалните населени места. За голям брой руснаци, войната се оказа златна възможност да повишат доходите си. В последното си годишно обръщение, Путин отбеляза, че икономиката се развива и „движи напред“, въпреки „всички външни заплахи и опити за натиск върху нас“. Експертите, обаче, са единодушни, че бумът, предизвикан от конфликта, е приключил, а Кремъл няма как да продължи да увеличава военните разходи. Проблемите се задълбочават, като сред най-тежко засегнатите отрасли са нефтодобива и стоманодобива. Същевременно, има осезаем спад в оборота на автомобилопроизводителите, а строителството на жилища е в застой след отпадането на поддържаните от държавата ипотечни кредити.

Even if the guns fall silent in Ukraine, Russia may never step off the battlefield. Vladimir Putin's war machine has become an integral part of the economy https://t.co/bJpcKoVxfV
— Bloomberg (@business) September 28, 2025

Отговорът на Москва

Проблемите пред икономиката на Русия са сериозни, но повечето икономисти смятат, че международните санкции, наложени на Москва, не са успели да нанесат толкова тежък удар, колкото очакваха Вашингтон и Брюксел. След като Западът реши да се откаже от руските петрол и природен газ, Кремъл пренасочи износа си към страни като Индия, Китай и Турция, разчитайки на товарните кораби от своя „сенчест флот“. Русия също така успя да ограничи последиците от санкциите, развивайки т. нар. „паралелен внос“. Така, различни продукти – от полупроводници и части за самолети до последните модели „Айфон“, пристигат във федерацията с помощта на посредници, сред които са ОАЕ, Турция и бивши съветски републики като Армения и Казахстан. Анализаторите са на мнение, че ако санкциите са били наложени веднага след започването на инвазията в Украйна, последиците от тях са щели да бъдат много по-трайни. Това не се случи, а Кремъл на практика получи достатъчно време, за да подготви своя отговор.

Тръмп на няколко пъти призова ЕС да наложи мита в размер на 100 процента на стоките, идващи от Индия и Китай, които са най-големите купувачи на руски петрол, принуждавайки ги по този начин да преосмислят отношенията си с Москва. Брюксел, обаче, едва ли ще се вслуша в думите на държавния глава. Унгария и Словакия на свой ред все още внасят руски петрол и не крият, че възнамеряват да продължат да го правят. На фона на всичко това, през последните месеци Киев извърши серия от атаки с дронове срещу руската петролна инфраструктура. От август насам са били нападнати 16 от 38-те рафинерии в страната, а резултатът вече е налице – осезаем спад в износа, недостиг на горива и редица затворени бензиностанции. Украинският президент Володимир Зеленски приветства атаките и ги определи като „най-ефективните санкции“.

Какво предстои да се случи? На този въпрос все още няма как да се даде категоричен отговор. В публикация в социалната мрежа Truth Social Тръмп наскоро отбеляза, че когато руснаците осъзнаят какво се случва, вероятно ще избухне бунт. Повечето експерти, обаче, не споделят това мнение. Те подчертават, че Путин смазва по брутален начин всеки протест срещу своето управление, а опозицията е изключително отслабена и е напълно неспособна да оспори властта му. Има и още една важна подробност, свързана с войната в Украйна – дори и Москва да сложи край на инвазията, а международната общност да отмени санкциите си, проблемите няма да бъдат решени. На оръжейната промишленост се дължат 8 процента от БВП на Русия, като именно този бранш поддържа икономическия растеж. Евентуалното прехвърляне към „мирна икономика“ би имало тежки последици, а на всичкото отгоре не е ясно какво ще се случи с всички завърнали се от фронта руснаци, поради което най-вероятно ще бъде отчетен рязък скок на безработицата. На фона на тази все по-непредвидима ситуация, едно нещо изглежда безспорно – конфликтът в Украйна едва ли ще приключи скоро, а сключването на примирие между Москва и Киев продължава да бъде, меко казано, сложна задача.

Още от автора:

Бомба със закъснител – какви рискове крие пресъхването на Ганг

Между ЕС и Русия - ключови избори в Чехия

Съдбовният избор на Молдова

Пет факта за гръмотевичните бури, които ще ви изумят

Дългата история на политическото насилие в САЩ

След края на войната - ще успее ли Западът да гарантира сигурността на Украйна

Опасна ескалация - приближава ли се войната в Украйна до НАТО

Постижима цел ли е изграждането на ядрен реактор на Луната

Мрачната история на бананите

Надежда за мир или напразни очаквания – ще се срещнат ли Путин и Зеленски

Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната