П олитиците често са критикувани, че изопачават фактите и лъжат, за да постигат своите цели. В същото време, има много примери за допуснати от тях неволни грешки, които предизвикват подигравателни коментари или прерастват в големи скандали. В следващите редове може да научите повече за няколко подобни случая, в които едни от най-влиятелните личности в САЩ правят фрапиращи гафове, твърдейки неща, които нямат почти нищо общо с реалността:
🔎 IN FOCUS | The infamous Frost/Nixon interviews serve as a prophecy for the second coming of a president who believes he’s above the law, writes Guy Walters https://t.co/ZuRt8zbVGj
— The Independent (@Independent) May 14, 2025
- Ричард Никсън
Ричард Никсън несъмнено е един от най-скандалните президенти в историята на САЩ. Сред най-противоречивите му действия е одобряването на плана „Хюстън“, основна част от който е събирането на информация за опоненти на държавния глава, включително чрез подслушването на телефонните им разговори. Тези действия са отхвърлени от директора на ФБР Едгар Хувър, който ги определя за престъпни и компрометиращи както тайните агенции, така и президентската институция. Впоследствие, голяма част от решенията, които Никсън взема по време на управлението си, се превръщат в емблематични примери за злоупотреба с власт. През 1977 г., три години след като подава оставка в резултат на грандиозния скандал, предизвикан от аферата „Уотъргейт“, Никсън се споразумява да даде серия от интервюта на английския водещ Дейвид Фрост за сумата от 600 000 долара. В тях държавният глава говори за времето, което е прекарал начело на САЩ, като освен това се извинява публично за грешките, допуснати от администрацията му. Един от въпросите на Фрост е за вече споменатия план „Хюстън“, като Никсън заявява: „Когато президентът го прави, не е незаконно“. Това, разбира се, изобщо не е така. В американската Конституция е подчертано, че властта на държавния глава не е неограничена и той може да бъде отстранен от поста си, ако бъде доказано, че е извършил престъпление.
- Барак Обама
По време на предизборно събитие, състояло се през 2007 г. в Ричмънд, Вирджиния, Барак Обама, който по това време е сенатор от щата Илинойс, прави едно, меко казано, неточно изказване. Говорейки за това как администрацията на президента Джордж Буш-младши е неспособна да се справи с последствията от природните стихии, връхлетели САЩ, той отбелязва следното: „В Канзас се случи трагедия, загинаха 10 000 души, цял град беше разрушен“. Това звучи шокиращо, но не отговаря на истината. Обама всъщност говори за няколкото торнада, нанесли големи поражения на град Грийнсбърг. Експертите обясняват, че едното от тях било широко цели 2,7 км., а скоростта на ветровете му достигнала 330 км/ч. Впоследствие става ясно, че стихиите са разрушили напълно близо 1000 сгради, а на стотици други били нанесени тежки щети. За щастие, броят на жертвите е сравнително малък – едва 11 души загубили живота си, а не 10 000, както заяви Обама. В интерес на истината, цялото население на Грийнсбърг по това време било около 1400 души. Малко по-късно Обама се извини за грешката, допълвайки, че я е допуснал заради натрупаната умора. Представители на неговия екип пък допълват, че той искал да каже „най-малко 10“, а не 10 000.
Джо Байдън
В навечерието на президентските избори през 2008 г., темата за проблемите, пред които е изправена икономиката на САЩ, се превръща в обект на всевъзможни коментари и разгорещени дебати между американските политици. На 22 септември кандидатът за вицепрезидент от Демократическата партия Джо Байдън дава интервю за телевизия CBS, в което излага своите възгледи по този въпрос. Той сравнява тогавашната ситуация с краха на Уолстрийт от 1929 г., отбелязвайки следното: „Когато това се случва, Франклин Делано Рузвелт произнася реч по телевизията“. Думите на Байдън не отговарят на истината по няколко причини. Първо, по това време президент е Хърбърт Хувър, а не Рузвелт. Освен това, дори и държавният глава да искал да се обърне към своите сънародници с помощта на телевизията, това просто нямало как да се случи. Въпросната технология все още не била широко разпространена, като първите постоянни предавания в САЩ започнали чак през 1939 г.
Ханк Джонсън
Сенаторът от щата Джорджия Ханк Джонсън, дългогодишен член на Демократическата партия, предизвика вълна от коментари с едно свое изказване, което направи на 25 март 2010 г. Тогава той отбелязва следното по отношение на Гуам: „Страхувам се, че островът може да стане твърде пренаселен, да се преобърне и да потъне“. Думите му звучат като подранила първоаприлска шега, но всъщност не са. Той завява това по време на изслушване в Камарата на представителите. Според него, изпращането в Гуам на 8000 американски военни и техните семейства може да предизвика невиждана катастрофа. Едва ли е особено изненадващо, че изказването на Джонсън не е подкрепено от каквито и да било факти. Гуам, както и по-голямата част от островите на нашата планета, представлява връх на подводна планина и по тази причина няма как да се преобърне и потъне. По-късно сенаторът обясни, че е решил да използва хумористична метафора, за да привлече вниманието на американското общество върху проблемите на Гуам, свързани със замърсяването на околната среда. Неговите опоненти, обаче, отбелязват, че по време на произнасянето на речта си Джонсън е напълно сериозен и по никакъв начин не показва, че се шегува.
Рудолф Джулиани
На 8 януари 2010 г. бившият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани дава интервю за предаването „Добро утро, Америка“. В него той отправя остри критики срещу президента Барак Обама, включително и заради плановете му да затвори лагера за извънсъдебно задържане на предполагаеми терористи в Гуантанамо. Според Джулиани, държавният глава трябва да продължи политиката, водена от неговия предшественик Джордж Буш-младши, изтъквайки следното: „По времето на Буш, нямаше атаки на наша територия. При управлението на Обама, има едно“. Думите му мигновено предизвикват вълна от критики и шеговити коментари. Всеизвестен факт е, че когато терористите от „Ал Кайда“ извършват атентатите на 11 септември 2001 г., именно Джулиани е кмет на Ню Йорк, а Буш-младши е президент на САЩ. По-късно републиканецът уточни, че не се е изразил правилно и е имал предвид друго - че не е имало нападения след случилото се на 11 септември. Това, обаче, също не е истина, тъй като по данни на ФБР в страната всъщност са извършени няколко терористични атаки по време на двата мандата на Буш-младши.
Още от автора:
Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките
Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин
Историята като предупреждение: Решенията, основани на грешки и заблуди
Постижима цел ли е постигането на траен мир в Газа
Конспиративните теории, които се опитват да преобърнат представите ни за световната история
Между войната и несигурното бъдеще – какво се случва с руската икономика
Бомба със закъснител – какви рискове крие пресъхването на Ганг
Между ЕС и Русия - ключови избори в Чехия
Пет факта за гръмотевичните бури, които ще ви изумят
Дългата история на политическото насилие в САЩ
След края на войната - ще успее ли Западът да гарантира сигурността на Украйна
Опасна ескалация - приближава ли се войната в Украйна до НАТО
Постижима цел ли е изграждането на ядрен реактор на Луната
Надежда за мир или напразни очаквания – ще се срещнат ли Путин и Зеленски
Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната
Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо
Непознатата история на неандерталците
Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба
Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите
Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници
Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти
Какъв ще бъде следващият ход на Иран
Новата политическа авантюра на Мъск
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия