Щ е се състои ли нова среща между президентите на САЩ и Русия? Това е най-често задаваният въпрос след телефонния разговор, който двамата държавни ръководители проведоха преди няколко дни. Малко по-късно Доналд Тръмп заяви, че ще се срещне с Владимир Путин в унгарската столица Будапеща, но без да посочва конкретна дата. Впоследствие стана ясно, че въпросното събитие няма да се състои в близко бъдеще. Планираните преговори между първите дипломати на двете страни – Марко Рубио и Сергей Лавров, бяха отложени, а Тръмп подчерта, че не иска да има „пропиляна среща“ с Путин. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков на свой ред допълни, че „предстоящата работа ще бъде трудна“ и е необходима „сериозна подготовка“. Повечето анализатори считат това за сигнал, че Вашингтон и Москва все още са много далеч от постигането на консенсус по отношение на войната в Украйна. Белият дом настоява настоящите линии на бойното поле да бъдат замразени – нещо, което Русия не желае да направи. Всичко това се случва повече от два месеца след предишната среща между Тръмп и Путин, която приключи без споразумение, макар че и двамата я определиха като „успешна“ и „конструктивна“. Какво предстои да се случи? И основателни ли са твърденията, че сключването на мирно споразумение между Москва и Киев става все по-сложна задача?
The meeting is now on hold as Russia refuses to budge from its demands. https://t.co/xaY0SLmJQd
— HuffPost (@HuffPost) October 22, 2025
- Стратегията на Тръмп
През последните седмици Тръмп направи няколко изказвания по отношение на войната в Украйна, които станаха обект на много коментари. В края на миналия месец той заяви, че с достатъчно търпение и помощ от Европа и НАТО, страната може да си върне контрола над всички територии, изгубени след началото на руската инвазия. Впоследствие се появиха твърдения, че Белият дом може да одобри предоставянето на ракети „Томахоук“ на Киев – нещо, което Тръмп отказа да направи на състоялата се преди дни среща между него и украинския държавен глава Володимир Зеленски във Вашингтон. Тя беше белязана от поредната промяна на позицията на американския президент. Редица медии пък отбелязват, че между двамата е избухнал остър спор, като Тръмп е призовал госта си да се съобрази с исканията на Путин за прекратяване на войната. Според „Файненшъл таймс“, държавният глава на САЩ е настоял Киев да се откаже от целия Донбас, допълвайки, че ако Зеленски не приеме условията на Кремъл, Украйна може да бъде унищожена.
Повечето експерти са на мнение, че променящият се курс на Тръмп не е нещо изненадващо. Според тях, той се опитва да приложи комбинация от оказване на натиск и дипломация – нещо, което използва и спрямо конфликта в Близкия изток. Тази стратегия, обаче, едва ли ще бъде успешна. Ако американският президент действително иска да сложи край на войната, той ще трябва да определи ясно позицията си. Затова очакванията на анализаторите са, че евентуална нова среща на високо равнище няма да промени нищо и най-вероятно ще се повтори сценарият от Аляска. Що се отнася до Путин, неговите цели на практика остават непроменени – превземането на част от териториите на Украйна и получаване на гаранции, че страната няма да се присъедини към НАТО. За Киев, това е неприемливо, а вероятността Тръмп да успее да сближи позициите на двете страни в конфликта засега изглежда нищожна.
Putin presses Trump for Ukraine to surrender Donetsk in latest peace overture https://t.co/TExURK59U5 pic.twitter.com/TjcNaJxv78
— Euractiv (@Euractiv) October 19, 2025
- Путин срещу Запада
В Русия съществува дискусионен клуб, носещ името „Валдай“, в който членуват някои от най-видните интелектуалци в страната. От 2004 г. насам те се срещат периодично, за да обсъждат различни въпроси, свързани с бъдещето на федерацията. Организацията е тясно свързана с Кремъл, а самият Путин редовно участва в нейните срещи. Тази година събитието беше посветено на „това, което се случва по света, ролята на Русия в тези събития и перспективите за нейното развитие“. Основната теза, около която се обединиха участниците във форума, гласеше, че Западът се опитва да нанесе „стратегическо поражение“ на Москва, поради което трябва да бъдат взети мерки за справянето с тази заплаха. Според заключенията на „Валдай“, спецификите на конфликтите – включително на този в Украйна, се променят, като целта вече не е постигането на пълна победа, а „постигането на баланс, необходим за период на относително мирно развитие“.
Според експерта по международна сигурност от университета в Бирмингам Стефан Волф, това на практика обяснява защо Русия води хибридна война срещу Запада от повече от десетилетие. Намеса в избори, кибератаки, нахлуването на дронове и самолети във въздушните пространства на няколко европейски страни – всичко това поставя на изпитание готовността на НАТО да защити своите граници. Анализаторите са единодушни, че не става въпрос за случайни провокации, а за внимателно планирани действия. Според тях, Кремъл се стреми да отслаби Запада, но без да влиза в директна конфронтация с Алианса. Най-вероятният сценарий е Русия да продължи с оказването на натиск върху НАТО и ЕС, опитвайки се да разедини страните членки. В тази връзка, новината, че няма планове за скорошна среща между Тръмп и Путин, далеч не е изненадваща. Ключов елемент от стратегията на Москва е забавянето на преговорите, което дава повече време на руската армия да превзема украински територии. Показателни са думите на Зеленски, който отбеляза, че Русия „внезапно е изгубила интерес към дипломацията“ поради отлагането на решението на администрацията на Тръмп за ракетите „Томахоук“.
🔊 What might a Budapest summit between Trump and Putin mean for Viktor Orbán ahead of a tough re-election? Find out on this week’s On Assignment podcast. Listen here https://t.co/Q9lm4Ip7mn pic.twitter.com/ctwM43l7nw
— Reuters (@Reuters) October 18, 2025
- Ролята на Орбан
Фактът, че Унгария беше посочена като домакин на срещата между Тръмп и Путин, също стана обект на много коментари. Премиерът на страната Виктор Орбан, който е известен както с добрите си отношения с Кремъл, така и с нападките, които непрекъснато отправя срещу ЕС, определи родината си като „остров на мира“ и допълни, че е готов да бъде домакин на това важно събитие. „Ако днес погледнете картата и европейските държавни и правителствени ръководители, бързо ще ви стане ясно, че Будапеща е единственото място в Европа, където може да се проведе подобна среща“, изтъкна още министър-председателят. Орбан също така не спести критики по адрес на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, която, по думите му, „не прави нищо друго, освен да говори за войната. Това показва ясно, че в случая има нещо като военна психоза и надпревара кой да заеме по-войнствената позиция“.
Залогът за Орбан е голям. Представяйки се за патриот и миротворец, той се надява да привлече гласовете на колкото се може повече унгарци, тъй като догодина в страната ще се проведат парламентарни избори. Социологическите проучвания сочат, че неговата партия „Фидес“ вече не е водеща политическа сила, тъй като проевропейската формация „Тиса“ я изпреварва, а разликата между тях е близо 10 процента. Това със сигурност е лоша новина за Орбан, който се опитва да превърне евентуалната среща между Тръмп и Путин в средство за увеличаване на популярността си. Експертите на свой ред припомнят, че той използва темата за войната в Украйна и по време на състоялите се миналата година избори за Европейски парламент. Тогава премиерът се опита да убеди избирателите, че ЕС възнамерява да изпрати унгарски войници на фронта, за да се сражават срещу Русия.
Още от автора:
Историята като предупреждение: Решенията, основани на грешки и заблуди
Постижима цел ли е постигането на траен мир в Газа
Конспиративните теории, които се опитват да преобърнат представите ни за световната история
Между войната и несигурното бъдеще – какво се случва с руската икономика
Бомба със закъснител – какви рискове крие пресъхването на Ганг
Между ЕС и Русия - ключови избори в Чехия
Пет факта за гръмотевичните бури, които ще ви изумят
Дългата история на политическото насилие в САЩ
След края на войната - ще успее ли Западът да гарантира сигурността на Украйна
Опасна ескалация - приближава ли се войната в Украйна до НАТО
Постижима цел ли е изграждането на ядрен реактор на Луната
Надежда за мир или напразни очаквания – ще се срещнат ли Путин и Зеленски
Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната
Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо
Непознатата история на неандерталците
Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба
Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите
Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници
Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти
Какъв ще бъде следващият ход на Иран
Новата политическа авантюра на Мъск
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
