Лъжите, които промениха хода на историята|Vesti.bg

Н а всеки човек се е случвало да каже нещо, което не е истина. По една или друга причина, лъжите са част от нашето ежедневие. Докато някои са невинни, други могат да имат опасни последствия и да навредят на много хора. Едва ли, обаче, някой очаква да промени хода на историята, изричайки лъжа. В следващите редове може да се запознаете с няколко подобни случая, в които последиците се оказват далеч по сериозни, отколкото някой е предполагал.

Does the Turin shroud show the face of Jesus or is it a medieval hoax? http://t.co/AII1mooVey pic.twitter.com/Hn669Rs7gG
— The Independent (@Independent) April 19, 2015

Как е изглеждал Христос

Въпреки че е роден в Близкия изток, Иисус Христос почти винаги е изобразяван по един и същ начин – бял като сняг. Каква е причината за това? Според повечето историци, отговорът на този въпрос се крие в писмо, за което се твърди, че е написано от Публий Лентул – римски сенатор и предполагаем управител на Йерусалим преди Пилат Понтийски. То е публикувано през XV в. в книга, авторът на която е монахът Лудолф от Саксония. Текстът описва Христос като „мъж със среден ръст…с коса с цвят на неузрял лешник, стигаща до ушите му…с лице без бръчки или какъвто и да е недостатък, което умереният цвят прави красиво“. Именно това описание е използвано от ренесансовите художници, чиито картини придобиват огромна популярност и впоследствие се превръщат в шаблон за всички изображения на Христос. В самото писмо, обаче, са допуснати много грешки, поради което мнозина не смятат, че то е автентично. На първо място, не е известен управител на Йерусалим с името Публий Лентул. Освен това, писмото не би било адресирано до Сената по подобен начин. Римски представител не би използвал изрази като „пророк на истината“ или „Иисус Христос“ (името се споменава за пръв път в Новия завет). Някои изследователи допълват, че текстът е написан на език, който по това време все още не е съществувал. Въпреки всичко това, въпросният образ на Христос се е превърнал в своеобразен „исторически факт“ и днес е разпространен по цял свят.

A new exhibition, opening at the British Museum, seeks to shine a light on the final decades of great Renaissance artist Michelangelo pic.twitter.com/1F6p9zPuPl
— Reuters (@Reuters) April 30, 2024

Фалшификаторът Микеланджело

Едва ли има човек, който да не е чувал за великия ренесансов художник и скулптор Микеланджело. През 1492 г., обаче, той все още е само млад творец, който едва свързва двата края и пътува из Италия, търсейки възможности да демонстрира своя талант. Това се оказва сложна задача, тъй като по това време заможните хора предпочитат да купуват древноримски статуи. В резултат, Микеланджело замисля смел план: щом богаташите търсят подобни произведения на изкуството, то той щял да направи техни фалшификати.

Една такава статуя е „Спящият Купидон“. За да убеди потенциалните купувачи, че става въпрос за новооткрита антика, той я изваял така, сякаш е претъпяла редица удари, след което я заровил в земята. Планът му успява, като творбата е купена от кардинал Риарио. Докато двамата разговарят, Микеланджело без да иска признава, че всъщност той я е създал. Очаквано, Риаро е силно възмутен, но и изключително впечатлен от таланта на младия творец, поради което решава да стане негов покровител. С подкрепата на кардинала, Микеланджело създава две от най-известните си произведения – „Бакхус“ и „Пиета“, а впоследствие се утвърждава като един от най-гениалните творци, раждали се някога.

French Magician, Jean Eugène Robert-Houdin, was born #OnThisDay in 1805 🪄🇫🇷
Considered the father of modern magic, his innovative techniques and captivating performances transformed the art of magic from a street show into a respected and sophisticated form of entertainment. pic.twitter.com/uMBAguPML3
— Consulate of France in Boston (@FranceinBoston) December 7, 2023

Магьосникът, който изуми Алжир

През 1856 г. Алжир е на прага на въстание. Местното население е убедено, че духовните водачи, известни с името марабути, притежават магически способности, като повечето хора вярват безрезервно на всичко, казано от тях. По това време страната е френска колония, а Париж отлично осъзнава колко влиятелни са тези „свети мъже“. Ситуацията става взривоопасна, след като марабутите заявяват, че алжирците трябва да се разбунтуват срещу властите. За да потушат напрежението, французите решават да докажат, че духовните водачи не са нищо повече от обикновени измамници. Така, император Наполеон III изпраща в Алжир великия илюзионист Жан-Йожен Робер-Уден, който трябва да убеди населението, че е най-могъщият магьосник, раждал се някога. От днешна гледна точка, неговите трикове са елементарни (като ваденето на гюле от шапка), но алжирците са изумени. С помощта на електромагнити, Робер-Уден завърта тежка кутия, докато никой друг не успява да я помръдне. Той също така заплашва зрителите си, че е способен да „изсмуче“ жизнените им сили. Когато разгневен местен жител го предизвиква на дуел, илюзиониста приема с готовност. На следващата сутрин, той „хваща“ изстреляния срещу него куршум със зъбите си. Всичко това убеждава алжирците, че марабутите не могат да се мерят с „магическите сили“ на Робер-Уден. Страната в крайна сметка обявява своята независимост, но това се случва около век по-късно.

The Fox Sisters (1840s) launched the Spiritualism movement by claiming to communicate with spirits via rapping sounds. Years later, one sister confessed: It was a hoax. The sounds came from cracking their toes and knuckles. pic.twitter.com/leHhtOn1Vm
— Wired4WondersTales (@wired4wonder) December 25, 2025

Първоаприлската шега, която стои в основата на спиритизма

Спиритизмът е доктрина, според която може да бъде осъществен контакт с душите на умрелите с помощта на медиум. Тя се радва на особено голяма популярност в края на XIX в., въпреки че една от нейните „създателки“ прави шокиращо признание – твърденията за общуване с отвъдното са основани на измама. През 1848 г. Маги Фокс и нейната по-малка сестра Кейти решават да изплашат майка си. Така, те започват да почукват по стените, твърдейки, че в къщата има духове. Освен това, държейки ръцете си над масата, те свиват пръстите на краката си и удрят с тях по пода. За да я убедят, че из дома им действително броди поне един призрак, момичетата пускат по стълбите ябълки, завързани с тънки конци. На 31 март Маги и Кейти споделят с майка си нещо нечувано – ще се опитат да говорят с духовете. Това, всъщност, трябва да е последният номер, след което момичетата планират да разкрият истината за своята първоаприлска шега. След проведения „сеанс“, обаче, майката остава изумена колко много знае призрака за нея и дъщерите ѝ. Тя, разбира се, няма никаква представа, че на въпросите, които задава, отговаря не някакво мистериозно създание, а Маги и Кейти. Малко по-късно, жената кани един от съседите си, който също става свидетел на „паранормалното“ явление. Страхувайки се, че ще си навлекат големи неприятности, момичетата продължават да се преструват, че общуват с отвъдното. През следващите седмици мълвата за тези събития се разпространява мълниеносно и предизвиква сензация, а съвсем скоро много други хора започват да твърдят, че притежават подобна дарба.

Още от автора: