Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките|Vesti.bg

П рез последните седмици напрежението между САЩ и Венецуела ескалира, като някои анализатори дори заговориха за избухването на военен конфликт между двете държави. Основната причина за това е разполагането на американски военни кораби в района на Карибско море – решение, което президентът Доналд Тръмп многократно определи като част от борбата с престъпните организации, занимаващи се с наркотрафик. По-рано тази година, Вашингтон изпрати подобни плавателни съдове и близо до бреговете на Иран, а САЩ и Китай използват всеки удобен случай, за да демонстрират военната си мощ в Тихия океан. Според експертите, всичко това нагледно показва, че т. нар. дипломация на канонерките продължава да е често използвана тактика. Какво всъщност означава този термин? Той се появява през XIX в., когато военното превъзходство на Великите сили е базирано на техния флот. Както известният британски дипломат и военноморски стратег Джеймс Кейбъл обяснява, изпращането на един или няколко кораба в близост до нечие пристанище прави другата страна по-отстъпчива в бъдещи преговори. Избухването на открит конфликт не е необходимо – достатъчно е да се демонстрира сила, докато всяка евентуална атака срещу плавателните съдове автоматично би довела до обявяването на война. Днес, както основните играчи на международната сцена, така и техните цели, а и корабите, с които разполагат, са различни от тези преди два века. Основната логика, обаче, е същата – в комбинация с дипломацията, военните плавателни съдове мога да бъдат изключително ефикасно средство за оказване на натиск.

Any strike on Venezuelan land would be an extraordinary escalation in the Americas, pulling the attention of the armed forces of the United States away from both Europe and the Pacific. How likely is that? https://t.co/EcWNt7peO6
— The Economist (@TheEconomist) October 29, 2025

От „Черните кораби“ на комодор Пери до Студената война

В средата на XIX в. парните двигатели и тежките оръдия се превръщат в основни елементи от съперничеството между Великите сили. Изпращането на няколко военни кораба край дадено пристанище, кратката му блокада или извършването на ограничена атака се оказват успешна тактика, коментира в свой анализ професорът по политология от колежа „Макалистър“ Андрю Латам. Подобни действия имат две основни цели – демонстрация на превъзходство и предотвратяване на по-голям конфликт. Един от първите примери за прилагането на дипломацията на канонерките е от 1853 – 1854 г., когато т. нар. „Черни кораби“ (името им е дадено заради цвета на корпусите им) на комодор Матю Пери от военноморските сили на САЩ пристигат в Токийския залив. Тяхното присъствие „спомага“ за подписването на договора от Канагава, по силата на който пристанищата в японските градове Шимода и Хакодате принудително са отворени за американски плавателни съдове.

По подобен начин, Великобритания се опитва да окаже натиск над Гърция във връзка с т. нар. случай „Пасифико“. През 1847 г., по време на размирици в столицата Атина, къщата на британския търговец и дипломат Дейвид Пасифико (често наричан и Дон Пасифико) е нападната от разгневена тълпа. В резултат, той подава иск за обезщетение в размер на 800 000 драхми, който впоследствие е отхвърлен от гръцките власти. Стига се до намесата на Лондон, като напрежението ескалира и британските власти обявяват, че настояват незабавно да получат 7,5 млн. драхми за просрочени лихви и други плащания, свързани със заем, отпуснат от Великите сили за интронизацията на крал Отон I Гръцки. Така, в края на 1849 г. край бреговете на Пирея хвърлят котва 15 британски кораба, въоръжени със 731 оръдия и обслужвани от около 8 000 моряци. Всички тези събития водят до избухването на голям международен скандал, в който се намесват Русия и Франция. Близо половин век по-късно, Великобритания, Германия и Италия използват сходна тактика. Те обединяват сили, за да наложат морска блокада на Венецуела, оказвайки натиск над латиноамериканската държава да изплати натрупаните си дългове.

След края на Втората световна война, дипломацията на канонерките губи голяма част от своята ефективност. Основната причина за това е развитието на морското право, отбелязва проф. Латам. „Оказването на натиск постепенно се измества от краткотрайни демонстрации на сила, изпращане на патрули или налагане на ембарго“, допълва той. Един от най-известните примери в това отношение е блокадата на Куба, наложена през 1962 г., в разгара на Студената война. По този начин САЩ реагират на разкритията, че СССР разполага на острова свои стартови площадки, от които могат да бъдат изстрелвани ракети по цели, намиращи се на американска територия. От края на 50-те години до средата на 70-те години на миналия век пък между Исландия и Великобритания се води т. нар. Рибарска война – серия от конфликти, в основата на които са спорове около водите, в които двете страни могат да ловят риба. В интерес на истината, военни действия почти няма, като Рейкявик и Лондон залагат предимно на разполагането на плавателни съдове в спорните акватории.

Warships, fighter jets and the CIA - what is Trump's endgame in Venezuela? https://t.co/iC5lzi2jQp
— BBC News (World) (@BBCWorld) October 23, 2025

Морски хибридни войни

В наши дни, ситуацията е различна, но дипломацията на канонерките продължава да бъде част от надпреварата за надмощие между Великите сили. Въпросната тактика, разбира се, е претърпяла много промени спрямо това, което е представлявала преди два века. „Държавите вече са принудени да се конкурират помежду си в сивата зона между мира и войната“, подчертава проф. Латам. По думите му, те използват различни юридически, информационни и паравоенни инструменти, за да засилят своето влияние. По тази причина, редица съвременни анализатори използват термина морска хибридна война. Една от основните ѝ цели е превръщането на някои рутинни дейности – като извършването на ремонти или превоза на стоки – в много по-рискови, бавни и скъпи. Примерите в това отношение са много. Китайската брегова охрана редовно атакува филипински кораби в райони на Южнокитайско море, за контрола върху които от десетилетия се водят ожесточени спорове. През октомври 2023 г. пък се случи нещо, което привлече голям интерес. Става въпрос за инцидента, при който кораб, плаващ под флага на Хонконг, повреди газопровода Balticconector и телекомуникационните кабели между Естония, Финландия и Швеция.

От началото на септември тази година САЩ на свой ред започнаха да провеждат операции в южната част на Карибско море, насочени срещу организираната престъпност. Американските военноморски сили извършват прецизни удари по малки лодки край бреговете на Венецуела, като броят на жертвите непрекъснато нараства. Администрацията на Тръмп определя тези действия като част от „военен конфликт“ с някои от най-влиятелните наркокартели в световен мащаб. Самият държавен глава дори потвърди, че е разрешил провеждането на тайни операции срещу режима в латиноамериканската държава, който често е обвиняван в нарушаване на човешките права и участие в канали за наркотрафик. Президентът на Венецуела Николас Мадуро на свой ред заяви, че САЩ се опитват да го свалят от власт, за да сложат ръка върху петролните залежи на страната. „Това, на което ставаме свидетели днес, на практика е класическа дипломация на канонерките. Тя продължава да бъде това, което винаги е била: оказване на ограничен натиск, за да се повлияе на политиката, водена от дадена държава“, обобщава проф. Латам.

Още от автора:

Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията

Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин

Историята като предупреждение: Решенията, основани на грешки и заблуди

Постижима цел ли е постигането на траен мир в Газа

Конспиративните теории, които се опитват да преобърнат представите ни за световната история

Между войната и несигурното бъдеще – какво се случва с руската икономика

Бомба със закъснител – какви рискове крие пресъхването на Ганг

Между ЕС и Русия - ключови избори в Чехия

Съдбовният избор на Молдова

Пет факта за гръмотевичните бури, които ще ви изумят

Дългата история на политическото насилие в САЩ