У дарите, които Израел и САЩ нанесоха по цели в Иран преди около месец, отправиха един повече от ясен сигнал към Техеран и неговите съюзници – Тел Авив и Вашингтон са готови да направят всичко необходимо, за да попречат на Ислямската република да се сдобие с ядрено оръжие. Спирането на огъня, обявено на 23 юни от американския президент Доналд Тръмп, засега се спазва, но ситуацията продължава да бъде взривоопасна. Показателни са думите на израелския министър на отбраната Израел Кац, който преди няколко дни заяви, че страната му е готова да нападне Иран отново, ако бъде заплашена по какъвто и да е начин. Що се отнася до режима в Ислямската република, той оцеля, но на висока цена. Някои от най-високопоставените военни ръководители бяха убити, а противовъздушната отбрана не успя да защити атакуваните обекти. Всичко това поставя Техеран в отслабена позиция, но редица експерти си задават въпроса какъв ще бъде следващият ход на Иран и дали не се задава нова ескалация на напрежението?
Iran and the US haven’t agreed on a time, date or place to resume stalled negotiations over Tehran’s nuclear program, Iran’s Foreign Ministry spokesman said on Monday https://t.co/ojlNGUv0lh
— Bloomberg (@business) July 14, 2025
Мирът като далечен мираж
Прекратяването на огъня между Израел и Иран доведе до крехка пауза във военните действия. Тел Авив претендира, че е постигнал убедителна победа над своя противник, но това не е точно така. Дори и забавена, ядрената програма на Техеран не е прекратена. В същото време, липсата на доверие и постоянната размяна на остри реплики между двете страни нагледно демонстрират, че мирът продължава да бъде далечен мираж, смятат повечето експерти. Сред тях е проф. Мохамед Сахими от университета в Южна Калифорния, който е автор на редица публикации, посветени на ядрените амбиции на Ислямската република. „Не съм особен оптимист за бъдещето на района. Струва ми се, че е напълно възможно Израел да нанесе нови удари по цели в Иран, независимо дали САЩ ще подкрепят подобни действия или не. За съжаление, към настоящия момент не виждам никакво желание за предприемането на ходове, които биха довели до трайно намаляване на напрежението и сключване на справедлив мирен договор между Техеран и Тел Авив“, отбеляза той за Vesti.bg.
Възможен ли е сблъсък между САЩ и Иран?
Един от най-важните въпроси, свързани с нанесените от Израел и САЩ удари, е дали те няма да имат обратен ефект, стимулирайки Ислямската република да се сдобие с ядрено оръжие. Властите в страната неведнъж са подчертавали, че са готови да направят тази крачка, ако са изправени пред екзистенциална заплаха. Моментът изглежда точно такъв, коментират анализатори. „Само най-големите оптимисти смятат, че ще настъпи някаква радикална промяна в политиката на Иран. Страната ще продължи своята ядрена програма, особено що се отнася до обогатяването на уран. В същото време, дебатите по отношение на евентуалното излизане на Техеран от Договора за неразпространение на ядрените оръжия продължават с пълна сила. Трудно е да се прогнозира дали действително ще се стигне до подобен ход от страна на Иран. Струва ми се, че при такъв развой на събитията, натискът над Ислямската република ще се засили значително, като ще се увеличи и международната подкрепа за евентуалното нанасяне на нови удари. Освен това, не бива да забравяме, че изобщо не е ясно дали Техеран разполага с достатъчно развити технологии за произвеждането на ядрено оръжие“, смята проф. Сахими.
Trump is counting on the threat of more attacks to pressure Tehran into a nuclear agreement, but Israel is skeptical a pact would prevent Iran from moving toward a nuclear weapon https://t.co/dA2PVdCBlO
— The Wall Street Journal (@WSJ) July 12, 2025
Съюзниците на Техеран
Военните анализатори са единодушни, че едва ли ще се стигне до пълномащабен сблъсък между Иран и Израел. В същото време, обаче, Техеран е напълно подготвен да води асиметричен конфликт. Както върховният лидер Али Хаменей заяви през 2019 г., Ислямската република „не трябва да се ограничава в рамките на собствените си граници. Наше задължение е да разпознаваме и да се изправяме срещу онези заплахи, които се намират отвъд пределите на страната ни.“ Всеизвестен факт е, че важна част от стратегията на Иран е да финансира и снабдява с оръжия терористични и бунтовнически групировки, които извършват нападения срещу противниците на страната – не само Израел, но и САЩ и Саудитска Арабия. Координацията на тези действия е поверена на „Кудс“ – подразделение на Иранската революционна гвардия, което според администрацията на американския президент Доналд Тръмп е „основният механизъм на Техеран за подкрепа и обучение на терористични организации в Близкия изток“, сред които са „Хамас“, „Хизбула“, „Ислямски джихад“, както и хусите.
Иран ще потърси ядрени оръжия, ако бъде нападната
Характеризирането на тази т. нар. „Ос на съпротивата“ като средство за постигането на целите на иранската външна политика представлява твърде повърхностен анализ на настоящата ситуация. Тя всъщност представлява сложна мрежа, в състава на която влизат идеологически обвързани, но на практика автономни организации. От началото на 80-те години на миналия век като най-надежден съюзник на Техеран се утвърди „Хизбула“. През последните десетилетия групировката натрупа значителен арсенал и се превърна в регионална сила, с която всички трябва да се съобразяват. Ударите, извършени от Тел Авив, обаче, ограничиха силно възможностите ѝ за действие, а редица нейни високопоставени членове бяха убити. Експертите алармират, че далеч по-голяма заплаха представляват хусите в Йемен, които могат да затруднят корабоплаването в Червено море и ключовия Ормузки проток. Освен това, Иран има и редица по-малки съюзници и в Ирак и Сирия. Именно такава групировка пое отговорността за нападението срещу американска военна база в Йордания, извършено през януари миналата година, при което загинаха трима войници.
Iran-affiliated hackers remain a potential threat to critical sectors of the US economy https://t.co/qlWo3NXFyw
— Bloomberg (@business) June 30, 2025
Покушения, отвличания и хакерски атаки
Воден от желанието си за отмъщение, режимът в Иран може да прибегне и до друга тактика. От основаването си през 1979 г., Ислямската република многократно е организирала покушения на свои опоненти, намиращи се в чужбина. Примерите в това отношение са многобройни. През 1980 г. дисидентът Али Акбар Табатабай е убит в американския щат Мериленд от лица, за които се счита, че са свързани с иранското разузнаване. През 1991 г. Техеран е обвинен в организирането на убийството на бившия ирански премиер Шапур Бахтияр във Франция. Също така се смята, че Ислямската република стои зад отвличането на бившия агент на ФБР Робърт Левинсън през 2007 г., както и зад няколко опита за покушение на Масих Алинеджад – живееща в САЩ активистка, която е отявлен критик на отношението на Техеран към жените. Експертите допълват, че Иран си сътрудничи с престъпни групи в различни части на Европа, с помощта на които следи представители на еврейската общност в държави като Германия, Франция и Великобритания.
Друга голяма заплаха представляват хакерските атаки, извършвани от групи, свързани с режима в Техеран. Компанията Radware наскоро разкри, че след първите удари, нанесени от Израел по цели в Иран, е отчетен ръст от цели 700% на кибератаките, за които се смята, че са организирани от Ислямската република. През последните години страната изгради внушителна хакерска мрежа, с помощта на която събира разузнавателни данни, разпространява дезинформация и извършва различни подривни дейности. Освен това, изкуственият интелект се превръща във все по-важен елемент от киберарсенала на Техеран, тъй като подобни инструменти правят операциите по-ефективни и значително по-евтини. След ужасяващата атака, извършена от бойци на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., хакери, подкрепяни от Иран, използваха изкуствен интелект за генерирането на огромно количество пропагандни материали, целта на които беше да се предизвика паника сред жителите на Израел. Същото е предназначението и на фалшивите видеоклипове и изображения, разпространявани в социалните мрежи, показващи последиците от ирански удари по цели на територията на еврейската държава, които всъщност никога не са се случвали.
Още от автора:
Новата политическа авантюра на Мъск
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
Един век по-късно – събитията, които промениха света
