Б роени часове остават до началото на ключовите избори в Чехия. Вотът ще продължи два дни – петък и събота, като гласоподавателите ще решат какъв да бъде новият състав на долната камара на парламента. Резултатите се очакват с голям интерес в цяла Европа, тъй като ще определят позицията на страната по отношение на продължаващата война в Украйна. От избухването на конфликта, Прага е сред най-активните поддръжници на Киев, предоставяйки както хуманитарна, така и военна помощ. Редица анализатори, обаче, отбелязват, че задаващите се избори могат да променят това. Основателни ли са тези твърдения? И какво гласят прогнозите на социолозите?
The favorite to win this weekend's Czech elections is a billionaire who has vowed to halt military aid to Ukraine. Here's what to know about Andrej Babis https://t.co/TcDTysoJmM
— Bloomberg (@business) September 29, 2025
- Бабиш срещу Фиала
Като водеща политическа сила в Чехия се очертава „Движението на недоволните граждани“ (АНО) на милиардера Андрей Бабиш, който управлява страната в периода 2017 – 2021 г. Социологическите проучвания, проведени в навечерието на изборите, сочат, че формацията ще получи около 30% от гласовете. Бабиш, чиято популистка риторика в много отношения напомня на тази, използвана от американския президент Доналд Тръмп, нееднократно отбеляза, че бъдещето на страната му е в ЕС. Той също така се ангажира да постави „чехите на първо място“. В същото време, призивите му за по-високи държавни разходи и прекратяване на подкрепата за Украйна несъмнено предизвикват притеснения в Брюксел. Не бива да се забравя и още една важна подробност – милиардерът, заедно с унгарския премиер Виктор Орбан и лидера на Австрийската партия на свободата Херберт Кикъл, основаха групата „Патриоти за Европа“ в ЕП, която е известна с критичното си отношение към Евросъюза.
На второ място, според прогнозите на социолозите, остава дясноцентристката коалиция „Заедно“ на министър-председателя Петър Фиала. Очакванията са тя да бъде подкрепена от приблизително 19% от избирателите. Премиерът фокусира кампанията си върху външната политика, подчертавайки, че Прага трябва да продължи да подкрепя Киев с всички сили. Статистиката сочи, че след Германия и Полша, Чехия е страната, осигурила подслон на най-много украински бежанци. Освен това, от началото на войната тя е дарила над 300 млн. евро на Украйна, като значителни средства са използвани за покупките на оръжия и муниции. Чешки неправителствени организации на свой ред организират различни акции в подкрепа на Киев. Особено успешна се оказа инициативата „Подарък за Путин“, в резултат на която украинската армия получи 1500 дрона, 4500 ракети, както и военни хеликоптери и танкове. Всичко това, обаче, в голяма степен навреди на Фиала и „Заедно“. Много техни доскорошни привърженици ги обвиняват, че са се посветили повече на Украйна, отколкото на своите съграждани и не са изпълнили обещанията си – като реформиране на съдебната система, намаляване на данъците и увеличаване на заплатите.
Анализаторите са единодушни, че каквито и да са резултатите от изборите, нито една партия няма да събере достатъчно гласове, за да управлява сама. По тази причина, голям интерес предизвиква темата за предстоящите преговори за съставяне на правителство. Бабиш вече изключи възможността да си сътрудничи с Фиала, както и с формацията „Кметове и независими“, която е част от управляващата коалиция (прогнозите са, че тя ще спечели около 12% от гласовете). Партията на пиратите, която се радва на подкрепата на 9% от избирателите и миналата година се оттегли от коалицията, на свой ред обяви, че няма намерение да преговаря с Бабиш. Така, като потенциални партньори на АНО се очертават крайнодясната „Свобода и пряка демокрация“, настояваща за свикването на референдум за излизане на Чехия от ЕС и НАТО, крайнолявото обединение „Стига“, както и формацията „Автомобилисти за себе си“, обявила се против плановете за отказ от двигателите с вътрешно горене до 2035 г. Тези партии, обаче, далеч не споделят общи възгледи, поради което сключването на споразумение с тях няма да бъде лесна задача.
Crowds gather to demonstrate in support of pro EU and pro Ukraine parties ahead of the Czech elections on October 3 and 4. The opposition ANO party of former Prime Minister Andrej Babis leads opinion polls ahead of the main center-right ruling parties https://t.co/ZTgyEDpCI0 pic.twitter.com/e4lOeQvSsU
— Reuters (@Reuters) September 29, 2025
- Влиянието на Русия
Броени дни преди вота, чешкият президент Петър Павел се обърна към своите сънародници, призовавайки ги да упражнят правото си на глас. Той подчерта, че страната е изправена пред много важен избор. „Имаме нужда от правителство, което ще защитава нашия суверенитет в общността на демократичните държави и няма да ни остави на милостта на Русия и на нейните опити да възобнови сферата си на влияние в Средна и Източна Европа.“ Думите му са показателни за настроенията в Чехия. Много хора се опасяват, че Москва подкрепя евроскептичните формации и се опитва да подкопае демокрацията в страната. Никак не е случайно, че във вторник външният министър Ян Липавски обяви налагането на ограничения за влизане в Чехия на притежатели на руски дипломатически паспорти и бизнес визи. Решението е взето от съображения за сигурност, подчерта той. Отговорът на Кремъл не закъсня, като говорителката на външното министерство Мария Захарова нарече мерките „безумни“.
В интерес на истината, Прага започна да подготвя влизането в сила на подобни ограничения малко след избухването на войната в Украйна. Според Липавски, руската дипломатическа мрежа прикрива дейността на разузнавачи. „Саботажните операции се увеличават и няма да рискуваме с агенти, работещи под прикритие“, написа външният министър в социалната мрежа Х. Експерти припомнят, че в доклада на чешката служба за сигурност BIS за 2024 г. също се акцентира върху опитите на Кремъл да изгради шпионски мрежи, използвайки дипломати. Освен това, изследване на агенция „Мудис“, проведено преди близо година, разкри, че Чехия е приютила над една четвърт от около 46 000 свързани с Русия фирми, работещи на територията на страните от ЕС (във въпросната класация, България е на второ място с 9500 компании). Между Прага и Москва има политически и икономически връзки, създадени по времето на комунизма, които превръщат страната във врата към европейските пазари за редица руски инвеститори, коментират анализатори.
Според представителите на управляващата коалиция, присъствието на тези фирми със сигурност не допринася за националната сигурност на Чехия. Основното притеснение е, че компаниите се използват за заобикалянето на икономическите санкции, наложени на Русия, като освен това сред служителите им най-вероятно има голям брой шпиони и диверсанти. Въпросът, който вълнува цяла Европа, е дали влиянието на Кремъл ще се усети на предстоящите избори. Ако се стигне до промяна в курса на Прага, това несъмнено би била лоша новина както за Брюксел, така и за Киев. Евентуалното завръщане на Бабиш начело на страната е обект на много анализи, като в повечето от тях се отбелязва, че той не е особено близък с Москва. Въпреки това, опонентите на милиардера го обвиняват, че по време на комунистическата диктатура е бил агент на тайната полиция – нещо, което той категорично отрича. Не бива да се забравя, че неговата партия АНО няма да може да състави правителство сама и в търсенето на коалиционни партньори може да заеме позиция, която да отдалечи Чехия от ЕС и да я приближи към сферата на влияние на Кремъл. Предстои да разберем доколко основателни са тези притеснения.
Още от автора:
Пет факта за гръмотевичните бури, които ще ви изумят
Дългата история на политическото насилие в САЩ
След края на войната - ще успее ли Западът да гарантира сигурността на Украйна
Опасна ескалация - приближава ли се войната в Украйна до НАТО
Постижима цел ли е изграждането на ядрен реактор на Луната
Надежда за мир или напразни очаквания – ще се срещнат ли Путин и Зеленски
Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната
Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо
Непознатата история на неандерталците
Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба
Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите
Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници
Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти
Какъв ще бъде следващият ход на Иран
Новата политическа авантюра на Мъск
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
