Д ва дни остават до дългоочакваната среща на американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин. Тя ще се проведе в Аляска, а въпросът, който всички си задават, е дали двамата държавни ръководители ще успеят да постигнат споразумение за прекратяването на войната в Украйна. Според повечето експерти, това няма как да се случи към настоящия момент, тъй като позициите на Москва и Киев продължават да бъдат коренно различни. Тръмп на няколко пъти подчерта, че Украйна ще трябва да отстъпи част от териториите си, за да бъде постигнат мир – нещо, което президентът на нападнатата от Русия страна Володимир Зеленски категорично отхвърля. Междувременно, външните министри на държавите от ЕС проведоха извънредна среща, на която изразиха подкрепата си за Киев. „Международните граници не могат да се променят със сила, а Украйна трябва сама да решава бъдещето си“, се казва в декларация, разпространена след края на заседанието. Фактът, че нито Зеленски, нито представители на ЕС ще вземат участие в преговорите в Аляска, също е обект на много коментари. Какво предстои да се случи? Ще се сбъднат ли прогнозите, че срещата между Тръмп и Путин е обречена на провал?
Russian President Vladimir Putin and his US counterpart Donald Trump will meet in Alaska to discuss the Ukraine war. What do they expect to get out of the summit?https://t.co/GoiPwnURS3
— DW News (@dwnews) August 12, 2025
„Упражнение по изслушване“
На фона на всички противоречия относно предстоящата среща, едно нещо изглежда безспорно – тя представлява несъмнена победа за Путин. За пръв път от 2007 г. насам руският президент е поканен да разговаря с американския си колега на територията на САЩ. „От негова гледна точка, това е чудесно постижение – без предварителни условия, без Украйна, без представители на ЕС. Това е триумф“, заяви за CNBC професорът по икономика от Лондонското бизнес училище Ричард Портeс. По думите му, Русия е изправена пред сериозни икономически проблеми, но това може да се промени, ако позициите на Кремъл и Вашингтон се сближат. От друга страна, Тръмп на няколко пъти отбеляза, че не изключва вероятността да бъдат наложени допълнителни санкции на Москва. Дали действително би направил нещо подобно, за да принуди Путин да сключи мирно споразумение? „На този етап вероятността да предприеме подобен ход не изглежда висока, но той може промени решението си още утре“, коментира проф. Портес.
Представителите на администрацията на Тръмп засега избягват да коментират темата за очакваните резултати от срещата. Говорителката на Белия дом Каролайн Лийвит отбеляза, че това ще бъде „упражнение по изслушване“ за американския президент. Тя допълни, че няма да дава хипотетични отговори на въпроси за изхода от преговорите, тъй като самият Тръмп ще говори пред медиите след края на срещата. На фона на появилите се твърдения, че държавният глава може да посети Русия за по-нататъшни разговори, Зеленски определи предстоящата визита на Путин в Аляска като негова „лична победа“. Ливийт на свой ред коментира, че тристранни преговори между президентите на САЩ, Русия и Украйна може да се проведат в бъдеще. Засега, обаче, е твърде рано да се прогнозира дали подобно събитие действително ще се случи. Експертите са единодушни, че в момента Белият дом се опитва да намали очакванията за резултатите от срещата между Тръмп и Путин. Както самата Ливийт отбеляза, има две страни в конфликта в Украйна, но американският президент ще разговаря само с една от тях. Посланието е ясно – едва ли ще бъде постигнат съществен напредък в опитите за прекратяване на бойните действия.
Even after months of escalation, threats and U-turns, Donald Trump’s position on Ukraine is unclear ahead of his meeting with Vladimir Putin. European countries, meanwhile, are growing ever more worried https://t.co/T6R0W6xENR
— The Economist (@TheEconomist) August 13, 2025
Ролята на ЕС
Откакто Тръмп се завърна в Белия дом, отношенията между САЩ и ЕС се влошиха осезаемо. Показателна в това отношение беше речта, която американският вицепрезидент Джей Ди Ванс произнесе по време на Мюнхенската конференция по сигурността по-рано тази година. Тогава той обвини европейските лидери, че засилващата се цензура, ерозията на демокрацията и изолирането на популистките партии представляват по-сериозна заплаха за Стария континент от Русия и Китай. Напрежението между Вашингтон и Брюксел продължава да бъде високо, а редица представители на ЕС се опасяват, че Европа остава изолирана от процеса по вземането на важните решения за нейното бъдеще. Несъмнено, най-лошият сценарий за ЕС е сключването на споразумение за разпределянето на украинските територии между Тръмп и Путин, без участието на Брюксел и Киев. Подобен развой на събитията изглежда малко вероятен, но не и невъзможен, коментират експерти.
Американският президент все пак демонстрира, че възнамерява да продължи диалога със своите западни партньори, като преди срещата си с Путин ще разговаря по телефона както със Зеленски, така и с част от европейските лидери. Това, обаче, изобщо не означава, че има сближаване на позициите им. Тръмп нееднократно подчерта, че пътят към мира минава през „размяната на територии“ – нещо, с което ЕС и Украйна не са съгласни. Те се опасяват, че ако Кремъл постигне дори и малка част от целите на инвазията, започнала през 2022 г., това може да стимулира руския президент да предприеме нова атака. „Ако се откажем от Донбас, от укрепленията и позициите, които контролираме, ще отворим пътя на руснаците за нова офанзива…Путин иска да унищожи суверенна Украйна. Това е крайната му цел“, заяви наскоро Зеленски.
US President Trump said that both Ukraine and Russia would have to cede land to each other to end the war and that his talks with Russian President Putin would be aimed at taking the temperature on a possible deal https://t.co/olmlqpjTyM pic.twitter.com/OJjii9nwNJ
— Reuters (@Reuters) August 11, 2025
Уроците на историята
След като стана ясно, че Тръмп ще се срещне с Путин, някои анализатори започнаха да правят сравнения между настоящата ситуация и Мюнхенското споразумение, сключено между Германия, Италия, Великобритания и Франция в навечерието на Втората световна война. То е подписано на 30 септември 1938 г. и уговаря предаването на Судетската област, която по това време е част от Чехословакия, на Германия. Причината е, че там живеят около 3 млн. етнически немци. „От дипломатическа гледна точка, действително могат да бъдат направени някои паралели. През 1938 г. нацистите заявяват, че в Чехословакия има много техни сънародници, отношението към които не е добро и затова този район трябва да стане част от Германия. Адолф Хитлер се среща с британския премиер Невил Чембърлейн и след това е сключено Мюнхенското споразумение“, отбелязва Доналд Хефлин, американски дипломат с дългогодишен опит. „Чехословакия не е част от преговорите. Страната просто трябва да се съобрази с взетите решения. Всички знаем какво се случва след това. На следващата година, Германия казва, че вече иска цяла Чехословакия. Както и Полша. Това води до избухването на Втората световна война“, допълва той.
Днес, Украйна също изглежда изолирана от преговорите за слагане на край на войната. Според Хефлин, това крие много опасности. „Не искам да сравнявам Путин с Хитлер, но няма как да се отрече, че и двамата са авторитарни лидери, разполагащи с внушителна военна мощ. Не бива да забравяме, че на Чехословакия са дадени редица обещания и гаранции за сигурността ѝ, които впоследствие не са спазени. През 1994 г. Западът каза на Украйна: „Откажете се от ядрените си оръжия и ще ви гарантираме, че никой няма да ви нападне“. Оттогава, страната беше нападната два пъти – през 2014 и 2022 г. Западът така и не се намеси“, припомня той. Що се отнася до предстоящите преговори в Аляска, Хефлин не е оптимист. „Уроците на историята показват, че вероятността да бъде постигнат траен мир след тази среща е изключително малка“, смята дипломатът.
Още от автора:
Непознатата история на неандерталците
Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба
Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите
Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници
Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти
Какъв ще бъде следващият ход на Иран
Новата политическа авантюра на Мъск
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
Един век по-късно – събитията, които промениха света
