С ложните отношения между Индия и Пакистан са обект на много анализи и редовно привличат вниманието на цялата международна общност. Преди няколко месеца напрежението ескалира за пореден път, като десетки души загинаха в резултат на бойните действия между двете страни. Това предизвика сериозни притеснения, причината за което е пределно ясна – както Ню Делхи, така и Исламабад са ядрени сили. В продължение на дълги години, обаче, ситуацията е различна, като само Индия е с такъв статут. Това се променя преди близо три десетилетия, когато Пакистан също се сдобива с атомно оръжие.
Основна заслуга за това има Абдул Кадир Хан – учен, когото бившият директор на ЦРУ Джордж Тенет определя като „най-малкото толкова опасен, колкото е Осама бин Ладен“. Името му е замесено и в ядрените програми на Иран и Северна Корея.
Какво всъщност се знае за неговата история?
How real is the risk of nuclear war between India and Pakistan? https://t.co/BY6AT22Bty
— BBC News (World) (@BBCWorld) May 13, 2025
Създателят на пакистанската атомна бомба
Хан е роден на 1 април 1936 г. в мюсюлманско семейство в индийския град Бопал. Той е едва 11-годишен, когато емигрира заедно с родителите си в Пакистан на фона на кървавите безредици, съпътствали края на британското колониално управление на Индия. Хан учи физика и металургия в университета в Карачи, а през 60-те години на миналия век заминава за Европа. Талантливият младеж продължава образованието си в Германия, Белгия и Нидерландия, като получава докторска степен от Льовенския католически университет. По-късно започва работа в международния консорциум URENCO, занимаващ се с производството на обогатен уран. Това се оказва повратен момент в живота му. В периода между 1973 и 1974 г. той е част от екип учени, които се опитват да подобрят ефективността на центрофугите, използвани за добив на обогатен уран в Нидерландия.
Именно по това време един от неговите колеги – Фриц Веерман, се свързва с властите и обвинява Хан в шпионаж. Впоследствие става ясно, че той е откраднал редица класифицирани документи, свързани с въпросните центрофуги и ги е предал на агенти на пакистанското разузнаване. През 1975 г. Хан е преместен в друг отдел, но натискът над него се засилва. В резултат, той решава да избяга в Пакистан заедно със съпругата си и двете си дъщери. По-късно е осъден задочно на четири години затвор в Нидерландия по обвинения в шпионаж, но присъдата е отменена.
Руд Люберс, който е премиер на страната по това време, отбелязва, че властите са знаели какво прави Хан и са го следели внимателно, но му е било позволено да продължи дейността си, тъй като е имал подкрепата на ЦРУ (Пакистан е ключов съюзник на САЩ по време на Студената война).
След като се завръща в родината си, ученият се превръща в основно действащо лице в нейната ядрена програма. Тук трябва да се отбележи, че през 1974 г. Индия извършва успешен тест на атомно оръжие (кодовото му име е „Усмихнатият Буда“) и това става повод за сериозни притеснения в Исламабад. Откраднатите от Хан документи и технологии се оказват много полезни. С подкрепата на тогавашния министър-председател Зулфикар Али Бхуто, той оглавява центъра за обогатяване на уран в Кахута през 1976 г. Въпреки значителния напредък, трябва да изминат повече от две десетилетия, преди Пакистан официално да се присъедини към клуба на ядрените сили. Това се случва на 28 май 1998 г., когато под планината Кох Камбаран, намираща се в Чагай, провинция Белуджистан, са взривени пет ядрени устройства, разположени в хоризонтален подземен тунел с дължина от около 1 км.
Моментът не е случайно избран – няколко седмици по-рано Индия извършва второто си изпитание на ядрено оръжие, известно като „Операция Шакти“. Така, Хан става известен като „бащата“ на пакистанската атомна бомба, макар че в действителност е само един от учените, допринесли за нейното разработване. В същото време, Хан привлича вниманието на международната общност по друг повод – създаването на мащабна мрежа, занимаваща се с разпространяването на ядрени технологии на черния пазар.
“I saved the country for the first time when I made Pakistan a nuclear nation,” he boasted, “and saved it again when I confessed and took the whole blame on myself” https://t.co/BLV9NBnP1V
— The Economist (@TheEconomist) October 13, 2021
Кръгът на Хан
Една от страните, за които се смята, че са изиграли важна роля в ядрената програма на Исламабад, е Китай. Съществуват сведения, че Пекин е предал технически знания на пакистанските експерти по молба на Хан. В същото време, предполагаемият трансфер на ядрени технологии към Северна Корея най-вероятно е минавал именно през Китай. Режимът в Пхенян също така е получил технологии и ценна информация, свързана с обогатяването на уран, в замяна на което е предоставил чертежи на „Родон-1“ – ракета, на базата на която е създадена пакистанската „Гаури“.
Експертите отбелязват, че тя е способна да пренася ядрени бойни глави. Отношенията между Пакистан и Северна Корея са обект на много противоречия, като самият Хан твърди, че лично премиерът Беназир Бхуто е предоставяла секретна информация на Пхенян – обвинения, които тя категорично отхвърля.
Още по-любопитни са връзките на учения с Иран. Между 1987 и 1989 г., без знанието на пакистанското правителство, той предоставя данни за центрофугите за обогатяване на уран на режима в Ислямската република. Това става ясно в началото на настоящия век, когато представители на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) посещават съоръженията в Натанз. Експертите установяват, че центрофугите там са базирани на технологии и методи, използвани от URENCO и са създадени с „чуждестранна помощ“.
Представители на Техеран разкриват имената на своите доставчици, като Хан е един от тях. В ролята на посредник пък е влязъл Хайнц Мебус – германски инженер и бизнесмен, който е бивш колега на пакистанския учен. Иран и Северна Корея далеч не са единствените държави, замесени в т. нар. кръг на Хан. Има сведения, че сред тях е и Ирак, макар че властите в страната отхвърлят предложението му да им предостави техническа подкрепа за разработването на атомно оръжие.
През 2003 г. избухва голям скандал, след като е заловен търговски кораб, плаващ от Малайзия за Либия. На борда му са открити части, предназначени за изграждането на центрофуги за обогатен уран. Плавателният съд е собственост на един от бизнес партньорите на Хан. По това време Триполи води преговори с Вашингтон за прекратяване на ядрената си програма. Под заплахата от налагането на тежки икономически санкции, властите в Либия признават, че се опитват да се сдобият с оръжия за масово поразяване, а Хан и сътрудниците му са основните им доставчици. Администрацията на американския президент Джордж Буш-младши започва разследване срещу него, което разкрива, че той е собственик на редица фиктивни компании, повечето от които са базирани в Дубай. Хан е арестуван, а на 4 февруари 2004 г. официално признава, че е ръководил международна организация, занимаваща се с разпространение на ядрени технологии.
Той прекарва известно време под домашен арест, след което е освободен, макар че всяко негово действие продължава да бъде внимателно следено. Това става повод за остри критики от страна на редица западни правителства и организации, считащи го за опасен престъпник, който не е получил подобаващо наказание за дългогодишната си незаконна дейност. Хан почина през 2021 г., след като беше диагностициран с коронавирусна инфекция. Няколко години по-рано, той даде интервю, в което отбеляза, че основната му цел винаги е била да помогне на Пакистан.
„Спасих родината си за пръв път тогава, когато я превърнах в ядрена сила и за втори път, когато поех цялата вина за всичко, което се случи“, отбеляза той. Несъмнено, наследството на Хан е повече от противоречиво, но за мнозина пакистанци той е безспорен национален герой, като неговото име носят редица учебни заведения, научни институти и болници
Още от автора:
Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите
Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници
Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти
Какъв ще бъде следващият ход на Иран
Новата политическа авантюра на Мъск
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
Един век по-късно – събитията, които промениха света
