Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл|Vesti.bg

Т ази неделя в Полша ще се проведат президентски избори. Вотът е с огромно значение, тъй като ще определи облика на политическия пейзаж в страната през следващите няколко години. Експертите го определят и като своеобразен референдум за резултатите, постигнати от правителството на премиера Доналд Туск. Изборите ще се състоят в критичен момент, в който бъдещето на НАТО изглежда неясно, а заплахите, идващи от Русия, стават все по-големи. В надпреварата за президентския пост участват общо 13 кандидати, като прогнозите са, че най-вероятно името на наследника на настоящия държавен глава Анджей Дуда ще стане ясно след провеждането на балотаж.

The front-runner in Poland’s presidential election Rafal Trzaskowski accused his main rival Karol Nawrocki of spreading Russian propaganda and “anti-German phobias” in a televised debate that failed to deliver a clear winner https://t.co/stUzuQp4Y0
— Bloomberg (@business) April 11, 2025

Кои са основните кандидати

Социолозите смятат, че с най-големи шансове за победа е проевропейският кандидат на управляващата партия „Гражданска платформа“ Рафал Тшасковски. Той е кмет на Варшава и бивш евродепутат, като в основата на неговата предизборна кампания стои темата за войната в Украйна. По думите му, сигурността е „лайтмотивът на тези избори“, а гласоподавателите искат държавен глава, който да гарантира стабилността на Полша и да задържи страната в ядрото на ЕС, а не в неговата периферия. Последните проучвания сочат, че Тшасковски се радва на подкрепа от приблизително 31%, което означава, че той най-вероятно няма да спечели вота на първия тур и ще бъде проведен балотаж между него и останалия на второ място кандидат. Анализаторите отбелязват, че в страна като Полша, голяма част от населението на която е силно консервативно, либералните му възгледи – особено по въпроси като абортите и правата на ЛГБТИ+ общността, могат да накарат някои избиратели да оттеглят подкрепата си за него.

От това може да се възползва основният му съперник Карол Навроцки, за когото се очаква, че ще бъде подкрепен от около една четвърт от поляците, имащи право на глас. Той е независим кандидат, зад който застана най-голямата опозиционна формация – „Право и справедливост“. По образование е историк, като е бил директор на Музея за Втората световна война в Гданск. Преди известно време Навроцки разгневи Москва, след като се опита да премахне паметници, създадени по времето на СССР. Известен с критичното си отношение към ЕС, неговите основни предизборни обещания са свързани с въвеждането на по-ниски данъци и ограничаването на правата на ЛГБТИ+ общността, като освен това настоява 5% от БВП на Полша да отива за отбрана (в интерес на истината, Тшасковски е на същото мнение по този въпрос). През последните години, Навроцки се оказа замесен в няколко скандала. През 2018 г. кандидат-президентът публикува книга, използвайки псевдонима Тадеуш Батир, а в телевизионно интервю, по време на което лицето му е скрито а гласът – променен, той похвали Навроцки за постиженията му, без да разкрие, че двамата са една и съща личност. Освен това, той е обвинен, че е присвоил по незаконен начин апартамент от възрастен мъж на име Йержи – твърдение, което Навроцки категорично отхвърля.

На трето място с подкрепа от близо 13% се подрежда Славомир Менцен. Неговата кандидатура е издигната от крайнодясната партия „Конфедерация“. Менцен е виден критик както на правителството на Туск, така и на ЕС. Той призовава за по-голям суверенитет на Полша и настоява националните закони да имат по-голяма тежест от тези на Евросъюза. По отношение на войната в Украйна, Менцен смята, че Варшава трябва да запази неутралитет и да не отделя значителни суми в подкрепа на Киев. 38-годишният политик е особено активен в социалните мрежи, като популистките му позиции го правят много популярен сред по-младите избиратели. В същото време, опонентите му го критикуват, че възгледите му по редица въпроси са твърде радикални. Те припомнят негово изказване от 2019 г., когато Менцен заяви: „Не искаме евреи, хомосексуалисти, аборти, данъци и ЕС“. Самият кандидат отбелязва, че думите му са извадени от контекста. Това, обаче, не променя факта, че по-голямата част от поляците го смятат за политик, който не разполага с необходимите качества, за да защити интересите на Полша.

Warsaw-Bucharest axis sparks backlash days before vote: Right-wing candidates Karol Nawrocki of Poland and George Simion of Romania joined forces at a Polish rally Wednesday, just days before both nations vote on Sunday. https://t.co/uLaDROnX2n
— Euractiv (@Euractiv) May 15, 2025

Влиянието на Русия

Преди броени дни една новина предизвика вълна от разнородни коментари в Полша. Представители на националния изследователски институт НАСК, който отговаря за киберсигурността, съобщиха, че е бил разкрит потенциален опит за намеса в президентските избори посредством реклами във „Фейсбук“. Предполага се, че финансирането на въпросната кампания е дошло от чужбина. В изявление на НАСК се подчертава, че „рекламните акаунти…са похарчили повече средства за политически материали през последната седмица, отколкото който и да е изборен комитет“. Властите за момента не уточняват от коя държава са дошли парите. Според тях, рекламите привидно подкрепят един от тримата основни кандидати, но е напълно възможно истинската им цел да е да му навредят. Полският министър на цифровизацията Кшищов Гавковски отбеляза, че за тях са били похарчени „стотици хиляди злоти“, но отказа да даде отговор на въпроса дали Кремъл стои зад кампанията.

Москва категорично отхвърля всички твърдения, че се опитва да се намеси в избори в други държави. Темата е повод за сериозни притеснения в Европа, особено след като Румъния анулира резултатите от състоялия се през декември миналата година президентски вот заради обвинения в руска намеса. „Всичко това ни напомня колко е важно да проверяваме своите източници на информация. Нека не бъдем манипулирани от фалшиви новини“, заяви наскоро полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш. Гавковски на свой ред подчерта, че Полша е обект на постоянни кибератаки (те са насочени срещу държавни институции, електроцентрали и други обекти от национално значение), а дезинформацията придобива заплашителни размери, тъй като страната има изключително важна роля в оказването на помощ на Киев на фона на продължаващата руска офанзива в Украйна.

Граничеща едновременно с Русия, Беларус и Украйна, Полша заема ключова позиция на източния фланг на НАТО. През последните месеци нарастват опасенията, че ако Владимир Путин постигне целите си в Украйна, той може да насочи вниманието си към други страни от бившия Източен блок. Експертите подчертават, че резултатите от предстоящите избори в голяма степен ще оформят външната политика на Варшава в момент, когато трансатлантическото единство е сериозно разклатено. И Тшасковски, и Навроцки призовават САЩ да не оттеглят подкрепата си за НАТО, като по-рано този месец кандидатът на „Право и справедливост“ дори се срещна с Доналд Тръмп в Белия дом. Очаквано, опозиционната формация приветства визитата му, но други определиха случилото се като опит за намеса в изборите от страна на Вашингтон. Подкрепата си за Навроцки декларира и кандидатът за президент на Румъния Джордже Симион – лидер на крайнодясната партия „Алианс за обединение на румънците“, който спечели първия тур на изборите в северната ни съседка, събирайки подкрепа от около 41% (балотажът ще се състои тази неделя). Критиците му го смятат за политик, подкрепян от Кремъл, поради което Туск написа в социалните мрежи: „Русия е доволна. Навроцки излезе на една сцена със Симион само пет дни преди президентските избори в Полша и Румъния. Всичко е ясно“.

Още от автора:

Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели

Случайните открития, които промениха историята на медицината

Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието

Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан

Светът според Доналд Тръмп

Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността

По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна

След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна

Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия

Политиците, които обявиха война на науката

Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция